На прима виста се сещам за три интересни случки.
Влязох 99-та съвсем в началото, Януари месец, мисля 5-ти, в учебен център в Грудово.
Задължително 3 дена в седмицата имахме и теоретични занятия, които си бяха 1/1 с училището - сержант или старшинка говорят някви работи, ти си записваш.
Та в един от тези дни влизаме в "класната стая", ама там кал из целият под.
Явно от друга група, та сержанта вика на едно цигане Янков се казваше, да отиде и да намери от някъде метла.
Останалите все пак седнахме и след около 5 мин. пристига Янков, застава на вратата и вика: "Гу'син сРИжант" ... И след това взе да прави характерно движение сочейки с главата си коридора, а сержанта вика, к'во има бе, Янков ?
Оня продължава да кима с главата в посока на коридора и вика: "Такована, дУкарЪх мит'лЪтЪ".
А сержа вика: "Ми к'ът си я дУкарЪл мит'лЪтЪ ( т'ва го каза точно по-начинът, по-който го каза цигането ) ... Вземи и измети, ко ми кимаш, все едно си ми довел проститутка"
Отново в учебният център - на стрелби сме в местност наречена "Пънчево", това е в планината над Грудово.
Така се случи, че преди тея стрелби беше валял сняг, след това се позатопли и горе беше мармалад - киша, кал и вода до коленете, през 5 метра.
Пресечена местност, преди стрелбите загряхме с тактика, моята група трябваше да превземе една малка височинка, дава се заповед за атака и ние потегляме.
От среща ни "гърмят" с халосни, и ние трябва да залягаме, като чуем изтрели, едно турче, обаче, все гледаше да цели по-сушавите места и все закъсняваше да залегне, задето избираше... Това не убегна от погледа на старшината, оня дотича от страни, хвана турчето за колана така, както си беше легнал, вдигна го и го пльоцна в една въз-дълбока локва.
И се развика: "Ти ли ще излезеш най-умният бе".
А локвата е толкова дълбока, че на онзи му се виждаше само каската, а старшината му вика: "50 лицеви опори" !
Как се правят лицеви опори в две педи дълбок гьол, който освен с вода, е пълен и с тиня.
Турчето щеше да се удави по-едно време, като изнемощя, едва се наддигаше над водата.
Накрая, след като балончетата взеха да стават повечко, старшината се смели и прекъсна помпането.
Оня след 2 мин. взе да повръща.
Вече в Щаба на Трети Армейски Корпус в Сливен ( е, с малко връзки стана работата, ама няма как ) имаше голямо учение.
В голяма зала са се събрали един куп полковници и 2-ма Генерали.
Звънят в моят отдел и ни се дава заповед, да намерим маркер, ама от специфичните, дето лесно се трие от всякаква повърхност, явно ще се чертае нещо.
Телефона го вдигна един от старите и ми вика, братле, тряа да занесеш маркер !
Викам, що па аз бре ?
Щот си най- малкият тука, верно беше, другите 3 момчета бяха набор 79, аз 80.
Питам го, къде трябва да го оставя тоя маркер, онзи ми вика - "Ми влизаш в залата, как си му е редът, изпъваш се и казваш, че носиш маркера".
Още като го чух т'ва, ми стана доста съмнително.
Ама викам, карай, к'во толко може да се случи.
Влизам аз в залата, там, както споменах, полковници и 2-мата Генерали в дъното на голямо бюро.
Право пред тях се спирам, изпъвам се викам: "Ето маркера"
Единият от Генералите се опули, обърна се към колегата си вика: "К'ъв е тоя" ?
А в залата, при все че имаше към 50-на човека, абсолютната тишина.
Другият Генерал просто вдигна рамене... А този, дето ми беше точно срещу мен, ми вика: "Я беги от тука" !
Обърнах се, сложих маркера в джоба и излязах.
И докато проклинах "късмета си", по-стълбите ме застига един майор и вика: "Абе дай маркера, що не го остави" ?
После от вътрешни хора разбрах, че след като съм излязал, онези се сетили, че в крайна сметка все още немат маркер, а Генералът, дето ме изгони, казал: "Разсърдихме момчето и за т'ва не ни остави маркера" ... И всички взели да се смеят.
Негова история от Благоевград - там е имало завод за бира ( сега Карлсберг ), цигарена, месокомбинат и т.н. Той си бил легнал вечерта, обаче го викали да пие, не искал, но му вкарали 2 студени бири под одеялото, разсънил се и станал да пийне 2 бири. Вика, а те пържат месо и имат 3-4 каси бира, съответно - всичко крадено от комбинатите, някои от войниците си били като вкъщи в Бирената 
Бачкане от светло до тъмно в пълна мизерия и събота и неделя бягане до вкъщи, и яко чанч - 27 часа ръчно наливане на първата ПРУ-плоча на блока ...
