ivan56 написа:Издаването на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ става от Министерството на икономиката и енергетиката. За да може да бъде издадено такова разрешение за търсене и проучване в Добруджа, фирмата, която е сключила договор през април 2014 година, е длъжна да представи работен план за дейностите, които предвижда. Това заяви в предаването „Тази сутрин” по БТВ министърът на околната среда и водите в Светлана Жекова. „Решението, което е взето от мен, е за търсене и проучване на нефт и природен газ, не става въпрос за шистов и въглищен газ, както се твърди и не става въпрос за използване на конкретна технология. Изобщо не се говори в решението и в работния план на първата година, който ние съгласуваме за добив, говори се само за търсене и проучване. Търсенето и проучването в този прекрасен район на България – Добруджа е от 60-те години на миналия век. Извършени са над 200 сондажа до 90-те години за търсене и проучване на нефт и природен газ”, обясни Жекова. Тя обясни, че за да се издаде разрешение от Министерството на икономиката и енергетиката, първо трябва да се съгласуват с Министерството на околната среда и водите. „Решението е съгласуване на работен план по вече сключен договор. Оттук нататък изрично е записано, че всяка година възложителят следва да уведоми компетентния орган по околна среда за дейностите, които планира да реализира при проучването. Всяка една от тези дейности подлежи на оценка на въздействие върху околната среда”, уточни министър Жекова и добави, че разрешение се издава след като се минат всички процедури, както и за да започне сондаж трябва да има оценка за въздействие върху околната среда.




Какво стана ясно – че на територията на 4 Защитени зони, ще се правят проучвания и експериментални сондажи за въглищна газификация, който няма да окажат „трайно” въздействие върху защитените видове. Значи все пак въздействие ще бъде оказано – но то няма да е „трайно”! Какво обаче се разбира под „трайно” в случая? – Не знаем, но сме сигурни, че и самата Жекова не знае. Не знае сигурно, че и под думата „тестване” се крие „запалване” – защото само със сондаж, ако ще и 1000 километра да е дълъг, газ от въглища не може да се изкара. Има и друго – в текста е описано само за въздействието върху „защитените“ видове. Ами за въздействето върху „НЕзащитените“ видове? Към които спада и човека, и обикновенната вода и обикновенната флора и фауна? Въздействието върху тях май не е в компетенциите на г-жа Жекова. Друго интересно изречение от одобреният план беше „поне 10 хиляди метра сондажи” – тука не е оказано какъв ще е този сондаж – вертикален, хоризонтален, – какви сондажи? И още нещо – казано е „поне” – какво значи „поне”? Значи, че сондажите няма да са по-малко от 10 хиляди метра, но колко ще бъдат – никой не може да каже – с думичката „поне” разрешените сондажи могат да стигнат и до 200 хиляди метра – горна граница за покарани сондажи НЯМА.
Та какво представлява „тестването” – за да се види има ли газ във въглищата и може ли той да се извади?
След като се прокара вертикален сондаж, се започва хоризонталният. Вади се ядка, който се обработва със химикали в лаборатория за да се определи вида и количеството химикал или вещество, който ще може да реагира с нея, така че да се получи газ. Под реагиране разбираме – да предизвика отделяне на газ./обработка на ядката се прави и при пориучване и определяне на количествата и вида на химикалите и за фракинг. За въглищната газификация, върху ядката се експериментира с различни методи на запалване и горене/. След като опитите със извадената ядка приключат се пристъпва към „тестване“ на сондажа. Вкарват възпламенители/пара кислород и химически агенти/ и въглищният пласт се пали. Запален от единият край се предполага,че газта от изгорелите въглища ще излезе през пробит сондаж в другият край на площадката. Това обаче никога не става по предварително планирания сценарии, защото запален веднъж процесът на горене на въглищният пласт е неконтролируем. Температурата при горене стига до хиляда градуса. Както се сещате – водоносен хоризонт не остава. Най-често проектите за подземна въглищна газификация завършват безславно, след началните „експериментални“ сондажи, и точно затова методът, въпреки че е познат повече от 50 години, не е използван за постоянен и устойв начин за добив на газ. За съжаление последиците от тези опити, за Подземна въглишна газификация, са вечни.

Сега пак ще се върнем на проекта:
Първо отваряме сайта на Парк Плейс. На тази страница виждаме много подробно какво се готви за Вранино. ВНИМАНИЕ! От 3D илюстрацията в техния проект се вижда каква е геологическата обстановка под Вранино! Дебел слой подпочвени води, който са в пряк контакт с въглищата, които искат да газифицират. Какво прави впечатление – водоносният хоризонт е в пъти по-голям от въглищния пласт. Ние питаме – заслужава ли си за чужда печалба да унищожим това природно богатство – сладката вода под Добруджа??? И защо това се случва – при положение, че цял газопровод има възможност да мине през България? С колко кървави стотинки ще е по-евтин газа уважаеми лобисти и политици – ако си унищожим водата и природата? Вие с газ ли се къпете или го пиете? Газ ли ядете вечер на масата? И само не обяснявайте – че не сте знаели за последиците от подземната въглищна газификация! Не обяснявайте – че не знаете че под Добруджа има вода! От 3D модела, става ясно, че и самите Парк Плейс знаят!