Captain Stottlemeyer написа:Corwin написа:Имам следният въпрос:
Абсолютно невъзможно ли е да е имало протести,статии или нз какво относно Априлското въстание в САЩ по това време? Все пак по това време на Балканите (че и в земите, населени с българи) има американски мисионери например.
+1
Достатъчно е да се спомене за ролята на американския учен и дипломат Юджийн Скайлър и доклада му за Баташкото клане, както и за американския журналист Джанюариъс Макгахан и кореспонденциите му за английския "Дейли Нюз". Всъщност, именно кореспонденциите на Макгахан оказват огромно влияние върху общественото мнение на Острова и
Англия отказва да подкрепи Турция във войната срещу Русия. В противен случай Руско-турската война от 1877-1878 година щеше да се превърне в един римейк на Кримската война, със злощастен за руснаците и за нас край...
П.П. А въпросният учебник, ако не греша, е от 2012 година и информацията за него е доста вехта, мисля че имаше и подобна тема миналата година...
Не е достатъчно, а е само това. Едва ли ще се намери нещо друго, още повече официална позиция на ръководството на САЩ или поне на някоя негова сериозна организация (не говорим за ЦРУ
). Това е в кратце официалната истина за протестите по света: Разпространението на вестите за турските издевателства е твърде широко. Първоначално те намират отзвук в докладите на консулите и дипломатите на западните държави в Империята. Тези документи достигат до правителствата в целия свят и предизвикват острата им реакция. Обществото в Европа и Русия обаче се запознава със събитията от Априлското въстание предимно от пресата. Публикувани са множество материали за състоянието на българите в Османската империя. Под въздействие на оказания обществен натиск Великите сили изискват от Високата порта създаването на анкетни комисии за разследване на случилото се. Турското правителство, разбира се, се опитва да омаловажи значението на Априлското въстание и да представи потушаването му за нормална мярка, взета с оглед защита на държавата. Въпреки усилията да предотврати разследването, през юли и август 876 г. в българските земи е създадена анкетна комисия, в която вземат участие американският дипломат в Цариград Юджин Скайлър, руският консул в Одрин княз Церетелев и англ. журналист, кореспондент на „Дейли нюз” Дженуариъс Макгахан. Те посещават Батак, Перущица, Средногорието. Именно телеграмите, дописките и репортажите на Макгахан до английските вестници разкриват ужасите, извършени при потушаването на Априлското въстание. Пресата във Франция, Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия и в други страни подробно отразява събитията. През лятото и есента на 1876 г. по българската тема в западния печат излизат над 3 000 статии. Особен интерес във Франция към нея проявяват журналистите Жан дьо Вестин и Емил Жирарден. Цялата кампания в пресата предизвиква масова подкрепа за българите в западна Европа.
Във Великобритания българският въпрос също е много дискутиран. Консервативното правителство на Бенджамин Дизраели, подкрепящо целостта на Османската империята, е подложено на остри критики. В защита на българите се обявява опозиционния водач Уилям Гладстоун, който издава две брошури – „Българските ужаси” и „Уроци по клане”. Нападки срещу пасивното по този актуален проблем правителство са отправени в Камарата на общините и на множество митинги. В движението се включват личности с всепризнат обществен авторитет като Оскар Уайлд и Чарлз Дарвин. В резултат на изключителния обществен натиск се стига до преосмисляне на английската политика и до съгласие от страна на Лондон да започнат преговорите по българския въпрос.
Във Франция също е проведена мощна кампания в защита на българското население. В нея се включват известни писатели като Виктор Юго и Жул Верн. Юго държи пламенна реч във френското Национално събрание, в която остро критикува деспотичността на Империята. В резултат на обществения натиск във Франция също се създават благоприятни настроения за разглеждане на българския въпрос. Аналогичен е и отзвукът от Априлското въстание в Италия, Германия, Швейцария, Австро-Унгария.
Най-мощно е движението в подкрепа на българите в Русия. За българската кауза тук се застъпва Иван Аксаков, организирани са митинги в цялата страна. На тях е издигната идеята, че Русия трябва да помогне на поробеното славянско население. В защита на българите се обявява и цялата руска интелигенция – писателите Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, учени като Дмитрий Менделев, целият руски печат.
В резултат на натиска от страна на обществото политиката на Великите сили за решаването на Източния въпрос се активизира. За първи път център на този въпрос става съдбата на българите.
[/center][center]
[/center]
