mertezaker написа:...Не сме ли на първо място хора? Ако 100 цигани са крадливи, но 101-ия е честен, работлив и в полза на обществото ( изключителна рядкост), ти как ще гледаш на него? И с вечния патриотизъм и национализъм, който е приоритет на неграмотните, безмозъчните и комплексираните персонажи в нашето общество? Никой нищо не задължава, но човешкото се губи в нас хората! И ако се беше Хасан, Осман, Халил, ескимос, индианец и т.н. така ли щеше да мислиш? Защото ти първо се раждаш човек...
+1
Един ден в края на миналия месец. Качвам се в тролейбус № 5 (от новите) в посока към НДК. Тролейбусът е почти празен. Едно младо, яко момче, българче на около 20 години, добре облечено е седнало на седалката и е вдигнало краката си върху празната отсрещна седалка. Със слушалки е – явно слуша музика. Правя му учтива забележка да си свали краката. Без да ми отговори, момчето сочи с ръка назад. Повтарям забележката си. Момчето сваля слушалките от главата си:
- Ти к’ъв си бе, някакъв началник ли си? Айде по местата!...
Слага си отново слушалките, без да отмести обувките си от седалката срещу него. Наблизо има седнало само някакво момиче, което дори не ни обръща внимание. Мисля си, че преди 20-30 години, когато бях здрав и трениран мъж, бих счупил нахалника от бой и бих го изхвърлил от тролея. Сега съм принуден да прехапя устни и да си замълча, преглъщайки обидата.
Един ден в началото на този месец. Отново съм в тролейбус № 5 , пътувам в същата посока. Нося тежък багаж, а всички седящи места са заети. На седалката до мен седят две момчета – циганчета. Едното ме вижда, става и ми отстъпва мястото си:
- Седнете господине!...
