Тема за политика - Свят

[1982]

На СССР също е утопия. Тази грамадна и най-важното, негостоприемна територия, няма завземане. И Наполеон, и Хитлер биват победени от свирепата руска зима. С разтеглени до безкрай логистични линии, буквално изнемогващи да снабдяват огромната маса от хора и машини, намиращи се на хиляда-две-три хиляди километра от дома.

При САЩ е още по-тежко с тия океани. Като е нужен такъв флот, че ...... забравяш на момента за подобни мисли.

[1982]

Моят приятел с дългото и непроизносимо име, дето щеше да бомбардира "с много самолети" през 1946-а година САЩ от далечния руски изток, ще благоволи ли да ми каже най-сетне с какви точно самолети ще го направи ??! ............ питам не за друго, а понеже няколко пъти вече си позволява да ми обяснява, че съм бил невеж по историческите теми. Та с огромно удоволствие чакам отговора му.

[Betchualeng Arnaikem]

Моят приятел с дългото и непроизносимо име, дето щеше да бомбардира "с много самолети" през 1946-а година САЩ от далечния руски изток, ще благоволи ли да ми каже най-сетне с какви точно самолети ще го направи ??! ............ питам не за друго, а понеже няколко пъти вече си позволява да ми обяснява, че съм бил невеж по историческите теми. Та с огромно удоволствие чакам отговора му.

В края на войната за 0 време СССР успява да прехвърли сили от Европа до Далечния изток, който по бързата процедура превръщат Квантунската армия в .. останки.

Да, тази армия не може да се сравнява с мощта на САЩ, но операцията подсказва че руснаците ресурси са имали, средства и организация да ги придвижат в този регион също. Тук уловката е, че успееш ли да прехвърлиш нужната авиация в район, удобен за атака въобще не е нужно да имаш повече самолети от противника. Поне не и ако търсиш щети срещу наземни цели.

А ако питаш за бройка самолети, откъде да намерят.. ух. Ами че то само "летящия танк" (ИЛ-2) е самолета с най-много произведени екземпляри в историята на военната авиация. Петцифрено число. Ако помня добре над 30 000 броя.

ЯК3, унищожили сума немски самолети гонят 5000. За самолетите, ползвани за поддръжка и други дейности да не говорим.

И нарочно споменах тези 2 самолета, защото тяхната роля във войната е оценена не от руснаците, а от противниците им, качествата също. Ако добавим недотам ефективните самолети цифрите може да станат наистина алтави.

[1982]

Ти не ме разбра ...... питах за нещо съвсем друго.

Ще ти го кажа така, явно няма да ми отговориш - СССР няма нито един самолет, който може да достигне САЩ по това време, без значение дали от Чукотка, Камчатка, Сахалин или Владивосток. В този ред на мисли, няма и как да нанесе каквито и да е удари на територията на САЩ, освен почти пустата Аляска, която и днес е адски слабо заселена, да не говорим за тогава.

Даже една Япония, която е по-близо до Хаваите от СССР, използва самолетоносачи, за да удари Пърл Харбър, защото няма как да стигнат самолетите й инак дотам ....... а СССР даже и Хаваите не може да достигне, защото те нямат и 1 самолетоносач, първият съветски самолетоносач май беше построен някъде през 70-те чак.

А сам се досещаш, че континентална Америка е направо утопия.

[THE G.A.M.E]

https://www.facebook.com/39051979461751 ... 949898731/

[Groucho]

Пълно превземане на САЩ по суша е повече от утопия ...

А, утопия. Мехиканците днес са ги превзели почти

Иначе, ако говорим сериозно: Япония е могла и само с 40 милиона командоси да катурне САЩ от северноамериканския материк. Все пак, трябва да оставят поне 10-на милиона да пазят победения Китай Нищо не разбирате от междуконтинентални битки и това си е

Ти не ме разбра ...... питах за нещо съвсем друго.

Ще ти го кажа така, явно няма да ми отговориш - СССР няма нито един самолет, който може да достигне САЩ по това време, без значение дали от Чукотка, Камчатка, Сахалин или Владивосток. В този ред на мисли, няма и как да нанесе каквито и да е удари на територията на САЩ, освен почти пустата Аляска, която и днес е адски слабо заселена, да не говорим за тогава.

Eм, нали немците са щели да превземат САЩ след СССР Би трябвало да са подготвили самолетоносачи за тая цел
Сталин взима нацистките лодки, качва аеропланите върху тях и готово

[pampi]

Айде без тия фейк простотии и свободи съчинения.

Posted on 16th November 2014


Мобилност, точност и мощ – това са трите основни характеристики на оперативно-тактическия комплекс „Искандер-М” – една от най-опасните оръжейни системи и средство за сдържане на агресията срещу Русия.

Бригадите на комплексите са разположени в Калининградска и Ленинградска област, на Далечния Изток и Северен Кавказ. Очаква се през този месец министерството на отбраната да получи петия бригаден комплект „Искандер-М”, който вероятно ще бъде разположен на Крим.

Този факт разтревожи американските конгресмени. Ховард Маккоун – шеф на комитета по дейността на въоръжените сили, Майк Роджърс – председател на подкомитета по стратегическите сили, и Майкъл Терне – ръководител на подкомитета в долната палата по тактическите въздушни и наземни сили, поискаха от Барак Обама да прекрати всяко сътрудничество с Русия заради вероятността да „разположи в Крим носители на тактическо ядрено оръжие”. Конгресмените твърдят, че в началото на август руските власти взели решението да прехвърлят бомбардировачите Ту-22М3 и оперативно-тактическите комплекси „Искандер-М” в Крим. Искандерите могат да нанасят удари с високоточни крилати ракети, снаряжени и с ядрени бойни глави.

Според члена на комитета по дейността на въоръжените сили в Сената Джеймс Инофе това означава не само пряко нарушаване на Договора за ликвидирането на ракетите със средна и малка далечина, но е и пряка заплаха за цялата Европа. Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу реагира лаконично: комплексите „Искандер-М” могат да бъдат разположени на територията на Русия във всяко време и на всяко място. „Където искаме, там ги разполагаме!” – постави точката министърът.

Договорът за унищожаването на ракетите със средна и малка далечина бяха подписани между Русия и САЩ през 90-те години. Този договор задължи двете страни да не разработват и произвеждат и да унищожат наличните си балистични и крилати ракети с наземно базиране с далечина на полета от 500 до 5500 км. Незнайно по какви причини Горбачов и Шеварднадзе включиха в документа тактическия комплекс „Ока”, който няма никакво отношение към този клас ракети. Ръководството на въоръжените сили изпадна в шок. Без обективни причини беше пренесена в жертва най-новата, без аналози, система в името на руско-американската дружба. И досега няма отгвор на този въпрос. За специалистите обаче е очевидно, че САЩ и съюзниците им в НАТО се страхуваха от „Ока”. По конструктивните си особености тя можеше да защити всяка високозащитена цел в Европа, макар че в складове на американската армия в Западна Европа и досега се съхраняват ядрени авиобомби. При това да се открие и прехване тази руска ракета беше невъзможно – летяща по балистичната траектория със скорост пет хиляди метра в секунда, тя остава невидима за локаторите, дори за онези, които днес се използват в американската система на ПРО.

Унищожаването на „Ока” за военните на САЩ беше един от главните триумфи в епохата на разоръжаването. По-късно в Коломенското конструкторско бюро, където беше създаден комплексът, постъпил въпрос от един американски музей с молба да му бъде продаден този комплекс. Но в руската армия не бяха останали ракети, а оборудването беше демонтирано. В бюрото получили колет от САЩ – сандъче, в което се намирали под формата на играчки ракети от комплекса „Ока”. Така Америка отпразнувала загубата от страна на Русия на възможността да произвежда подобна техника.

Приемането на Искандерите на въоръжение за Запада беше неочакван и неприятен сюрприз. Наследникът на „Ока” – оперативно-тактическият комплекс „Искандер” (според класификацията на НАТО – SS-26 Stone), е по-опасен и по-мощен от предшественика си. Ракетите му летят на разстояние до 500 км. На всяка от тях може да бъде монтирана обикновена (по разрушителното й действие тя е съпоставима с ядрените боеприпаси, но без радиоактивно заразяване на местността) или касетъчна бойна част, която се състои от 54 отделни бойни елемента.

Комплексът може да използва до десет различни бойни глави; той продължава да се усъвършенства и днес и вече изпробва нов тип ракети.

Във варианта „Искандер-К” комплексът е снаряжен с две крилати ракети с голяма далечина „Калибър” – по натовската класификация SS-N-27 «Sizzler». Тези ракети поразяват не само наземни обекти в инфраструктурата на противника, но и изпълняват ролята на противокорабно оръжие. Специалисти смятат, че далечината им може да се увеличи от 480 до няколко хиляди километра. Благодарение на това, намирайки се в дълбокия тил, „Искандер” еднакво ефективно унищожава ракетни комплекси, далекобойна артилерия, обекти от системите на ПРО и ПВО, авиация на летища, центрове за управление и свръзки, включително подземни и др. цели. За повишаване вероятността от поражение на добре защитени цели в комплекса са заложени технически решения, които позволяват на ракетата да преодолява системата на ПВО или ПРО на противника по типа на онази, която е заложена в съвременната стратегическа ракета „Топол-М”.

Полето на „Искандер” е независимо от това дали в небето над района на бойните действия има разузнавателни спътници или авиация. Целеуказването за него може да се получи и от специален общовойскови разузнавателен автомобил, от войник, който коригира артилерийския огън, или от снимка на разположението на целта на местността, която се получава в бордовата изчислителна машина на комплекса. След това комплексът е готов за бой – изстрелва първата ракета, а след по-малко от една минута – и втората. Дори противникът визуално да определи мястото на изстрелването, няма смисъл да стреля по тази точка. За няколко минути екипажът на „Искандер” сваля маскировъчното оборудване и напуска позицията.

Бригадният комплект на оперативно тактическия ракетен комплекс 9К7320 „Искандер-М” включва 51 машини: 12 пускови установки, 12 транспортно-зареждащи автомобили, 11 командно-щабни автомобила, 14 автомобила за жизнено осигуряване, 1 автомобил за техническо обслужване, един пункт за подготовката на информация, комплекти за високоточни управляеми ракети, арсенален комплект, учебно-тренировъчни средства.

Днес бригадите на комплексите „Искандер-М” са разположени в Калининградска и Ленинградска област и на Далечния изток. В перспектива се очаква да бъде разположен „Искандер” и в Крим. В първите случаи искандерите парират заплахата от страна на базите на ПРО на САЩ в Полша. Във втория „се прицелват” във военната инфраструктура на НАТО в Прибалтика. Разполагането на тези системи в Крим гарантира при необходимост унищожаването на още една база американски противоракети в Румъния. Във връзка с фронтовите бомбардировачи Ту-22МЗ, въоръжени с крилатите ракети Х-22 и Х-15, те са способни напълно да отстранят военноморското присъствие на Америка в Черно море.

„Тези комплекси позволяват да градим системата за осигуряване на националната ни сигурност в контекста на международната обстановка – заяви в интервю бившият началник на ГЩ Юрий Балуевски. – Полша, Румъния и Прибалтика забравиха, че нашите стратегически ракети „прелитаха” над техните територии. Ракетите на комплекса „Искандер” ще бъдат насочени към техните градове. Смятам, че това трябва да отрезви главите на техните правителства.

Това оръжие е отрезвяващ фактор срещу необмислени постъпки срещу Русия, тъй като от нейната територия може мигновено да бъде изстреляна ракета, която по своите разрушителни свойства да е съпоставима с действието на ядреното оръжие, защита срещу която дори в перспектива няма и няма да има ...".

ОТК „Искандер” е предназначен за поразяване с висока точност на малоразмерни и площадни цели на далечина до 500 км. По бойната си ефективност комплексът значително превъзхожда руските и чуждите аналози (Lance, ATACMS, Pluton) по съвкупните възможности на еквивалентен ядрен боеприпас. Комплексът е интегриран с различни системи за разузнаване и управление, като е способен да получава информация за целта от спътник, самолет-разузнавач или безпилотен летателен апарат. Ракетата има малка отразяваща повърхност (технология стелт), управлява се от газодинамични и аеродинамични кормила. Траекторията не е балистична и е трудно прогнозируема. Голяма част от полета преминава на височина 50 км. След старта и близо до целта тя енергично маневрира с претоварване от 20 до 30g, което затруднява контрола от космоса. Комплексът може да използва два типа ракети: аеробалистични 9 М723, летящи по квазибалистична траектория, и крилати 9 М728 или Р-500. Първите се използват за поразяване на площадни цели (с новата глава за самонасочване отклонението й е не повече от 5 м), а вторите са за поразяване с висока точност (отклонението е не повече от 1 м). Те практически не оставят на противника шанс за отразяване на удара.


В рамките на националната военна стратегия на САЩ и популярната на Запад концепция за глобален мигновен удар (Prompt Global Strike) се създават средства за на нанасяне на обезглавяващ и обезоръжаващ удар по центровете за управление и ядрените сили на противника (Русия, Китай, Иран и КНДР). Предполага се ракетите от ответния удар да бъдат унищожени от от американската ешелонирана система за ПРО, но...комплексите „Искандер-М” са неуловими за съществуващите и перспективни системи за ПРО.

Управляемите ракети могат да бъдат снабдени с ядрена бойна глава са способни от Калининградска област да долетят до Германия. Ето защо Алиансът е така развълнуван от плановия марш на „Искандерите” в руската Прибалтика. На Запад малцина се съмняват във възможностите на Русия. Полетното време на „Искандер” от Калинниград до Варшава е само две минути, а Варшана се надява на американските войски и на „Томагавките”. На 500 км от Калининградска област е беззащитният Берлин. И френският Le Monde констатира: „Русия пак е сама против всички”. Британският The Observer пише за „Искандерите” в Калининградска област: „Във военен план това кардинално променя разположението на силите в региона. И и в политическо отношение е заредено със сериозна дестабилизация. Това не е различно от Карибската криза в регионален мащаб, при това в случая Москва разполага ядрени ракети редом със западния лагер, придобивайки стратегическо преимущество.

[pampi]

СС-23 – нарязаният ракетен щит на България

ОКА (CC-23) – артилерийската система, която е с възможности да води огън до 500 км дълбочина /някои дори извеждат данни за 740 км далекобойност – американските специалисти доказват по-голяма теглителна сила на двигателя/, е разположена в Телиш през 80-те години – строго секретно поделение – база на въоръжението. Водело се е фронтова ракетна бригада, с главен инж. Шкодров.Той е основна фигура в организацията по приемането на ракетните установки СС-23. Те пристигат с вагони до България с ферибота Варна-Иличовск и влизат във военния завод „Девети май“ – Червен бряг. Разтоварването на първите три започва в 23,00 ч. на 15 октомври 1986 г. По това време в „Девети май“ имало само военни от поделението в Телиш. Бившите ни противници от Северноатлантическия блок не са наясно какво точно има в Телиш. По онова време нашите спецслужби прехващат турска разузнавателна сводка, в която пише, че в селото има поделение на противовъздушната отбрана, чиято задача е да охранява небето над завод „Девети май“ и над Плевенския Нефтохимически комбинат.
Установките за СС-23 в поделението са осем – всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карат по една резервна ракета – за третия залп. Общо съхраняваните ракети от този тип в Телиш са 24. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг.

Интересен факт е, че апогеят на траекторията на СС-23 е 119 км при тегло на бойната й част от 715 кг и максимална далечина на стрелбата 400 км. А при минималната дължина – 50 км, ракетата достига височина от 154 км, което си е космическа височина.

Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казват цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите СС-23 у нас са изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача е да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.

У нас ракетите остават на въоръжение до 2001 г. Под натиска на САЩ и Турция на 19 декември със 178 гласа „за“, 3 – „против“, и 2 – „въздържал се“, Народното събрание взема решение за унищожаването на нашите СС-23 до 30 октомври 2002 г. Месец по-късно тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров издава заповед тези ракети да бъдат свалени от въоръжение. Операцията по нарязването на комплексите започва на 9 август 2002 г. и приключва в определения срок.

[1982]

Ебахти жалката проруска пропаганда, изписани са куп глупости в тези лайняни пасквили, писани от жалки рубладжии .....

[THE G.A.M.E]

Аз па ще бъда нагъл и ще изискам анализ от няколко изречения на цитираното.
Щото хич не харесвам хора, които "дебатират" с чужди цитати, мисли и материали.