Вицове, комични случки и изказвания

[tevez]

Един мъж отива на лекар. Сваля си гащите, а лекаря почва да го преглежда. След прегледа му казва:
- Много са ви мръсни топките!
Прибира се мъжът вкъщи и казва на жена си:
- Искам да си поговорим!
А жената рекла:
- Ама аз съм толкова заета в момента, че дори не мога да си избърша задника!
Мъжът казал:
- Точно затова искам да си поговорим!

[tevez]

Семеиството на Иванчо тръгнало да изнася концерт. Майката започнала на цигулката:
- Циго-миго тури ми го.
Бащата на контрабаса:
- Дръм дек да ти го тура, дръм дек да ти го тура.
А Иванчо на барабаните:
- Дум така у путака, дум така у путака.

[tevez]

След корабокрушение, мъж и особено грозна жена попадат на необитаем остров.
Мъжът тегли черта през острова и забранява на жената да прекрачва линията.
След месец обаче му се приискало да прави секс и започнал да мисли:
"Грозна е, ама е жена. Абе жена, ама грозна!" - и се отказал.
След още месец, положението станало неспасяемо и той се примирил.
Започнали да се чукат и в един момент жената попитала:
- Скъпи, кажи ми, има ли поне едно хубаво нещо в мен?
Мъжът отговорил:
- Да, има. Ама ей сега ще го извадя!

[tevez]

Манго отива при сексолога и се оплаква:
- Докторе, Айшето не ще да прави свирки!
- Абе Манго де си виждал циганка да не прави свирки, пробвай някои алтернативни методи - намажи го с мед или шоколад.
След седмица Манго пак идва недоволен.
- Докторе, не става номера!
- Как така?
- Абе жената не може да се вреди от циганчетата да го лапне!

[tevez]

В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен:
- Не мога да я застрелям любим човек...
Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза:
- Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.

[BLUE CHAMPIONS]

- Жена, ако спечеля от тотото, какво ще направиш?
- Ще ти взема половината пари и ще те напусна.
- Супер, ударих тройка! Ето ти един лев и изчезвай!

[Alex]

Това е истински случай! Станало е с една моя приятелка съвсем наскоро!

19.00 часа.
Сладкарница "Лагуна".
-Здравейте, бих желала да поръчам торта от 100 парчета, пълнеж "Наоми", покритие сребристо захарно тесто. Моля, дайте ми размери, за да организирам подходящ поднос за пренасяне.
- Разбира се! ... От цехът ми казаха, че ще е голяма 1000 см. на 800 см.
- Моля? Госпожице, това са 10*8 метра. Абсурд! Да не говорите за милиметри?
... - Не, сантиметри ми казаха. А и те знаят най- добре. Все пак с това се занимават от много години...
Не можах да обясня разликата между милиметър и сантиметър на русото създание. Да не говорим, че започнахме от 2*2 метра... Обясних и, че стандартна баня ново строителство е толкова голяма, но тя си държеше на своето- големи им били даже малките торти. Обаче моята се оказа хептен нестандартна!
Малката торта сигурно е двайсет квадрата! Бял кахър е т'ва, ама като знам каква украса сме и измислили на тая торта- страх ме хваща направо за резултата, нищо, че са сладкари с практика. То таяя торта не е за украса, тя си е направо за обзавеждане! Чудя се, дали да не ида да ми я украсят в ИКЕА!

изпъснал си страхотна сделка, братле!!! Плащаш, пък те после да ти докарат тортата, която си поръчал

[didayyord]

Не мога да намеря оригинала, затова го пиша по спомен!

Става въпрос, за разпит на гурбетчия в Германия, тежко пострадал на строителната площадка. След продължително лечение, доведен до състояние, в което може да опише случилото се, той разказва следното:

Ами вижте, аз по пронцип не съм строител, и до преди това не бях работил на строеж, допреди това бях барман, и общо взето нямах много представа за какво става въпрос. Обаче понеже положението у нас не е никак розово, реших и аз като много други хора, да ида на гурбет в чужбина. Обаче с барманството де ще вървя, реших да се преквалифицирам на строител, щото ми се виждаше не много сложна работа, пък и бях чувал, че на строителите на запад им плащат много. Имам един приятел, който успя да ме уреди, да се влюча в една бригада за груб сроеж, с която заминах за Франкфурт. Значи, сега сме Януари, а ние пристигнахме през май, така де, преди осем месеца. Включихме се в строежа на голяма бизнес сграда, доведен до тогава до петия етаж. И тъй като, пак да кажа, че аз не съм строител, то на мен се падаше честта, да бъда така нареченото, момче за всичко. И в тази ми функция, аз трябваше всяка вечер да събирам и прибирам многобройните инструменти, както и да почиствам работната площадка. Вече ви казах, че инструментите с които работеха момчетата бяха многобройни. По тази причина, прибирането им беше сериозен проблем, свързан с многократно катерене по стълбите, което изцеждаше докрай, и малкото останали ми физически сили. След като повтарях това упражнение наколко дни, аз понеже съм си тарикат момче, реших да се изхитря. Там където работехме ние, на петия етаж, в края на сградата, откъм фургоните на началниците, имаше макара с въже. Използвахме я, за да качваме дребни материали, а в непосредствена близост до нея, стоеше празен варел от кофражно масло. И понеже съм си тарикат, реших да натоваря всички инструменти във варела, да го вържа с въжето, и като сляза долу, просто да го спусна. Така и направих, натоварих всичко, вързах го много здраво, и се отправих надолу. Намирайки се вече на приземния етаж, точно под макарата, аз се замислих, че варела може да е доста тежък, и затова омотах въжето около ръката си, за по-здраво и с цел да го спускам бавничко надлу, без да го изтърва, та да стане някаква беля. Дръпнах го рязко, ама не помръдна. Затова, втория път подскочих, и го подместих малко. Подскочих втори път, и за мой ужас, успях да го изкарам във въздуха. Да де, ама аз не бях мног добър по физика, а трудното му изкарване от плочата, по никакъв начин не ме подсети, че може да се окаже по-тежък от мен, което се оказа сериозен проблем. Намирайки се във въздуха, пустия варел тръгна стремглаво надолу, а аз опитвайки се наивно да го задържа, държейки здраво въжето, като истински супермен, се отправих право нагоре. Някъде около третия етаж, двамата с варела се срещнахме, от което съответно са, спуканата ми глава и охлузванията по лицето, както и счупената ми лява ръка, с която се опитах да го отблъсна, преди да се стовари върху мен. Успявайки все пак да се разминем, двамата продължихме да летим в противоположни посоки, докато най-накрая той се трясна с все сила в земята. Аз обаче, вече набрал енерция в полета си, продължих още малко, докато пръстите ми не се оплетоха межу въжето и макарата, където съответно се счупиха. Нещастията ми обаче не свършват до тук. При силния удар в земята, варела явно се оказа недостатъчно здрав, при което дъното му се отвори, и намиращите се в него инструменти се разпиляха по земята. При това положение, аз най-сетне се оказах по-тежък от него, което в тази ситуация вече си беше проблем. Ние отново се озовахме във въздуха, но този път аз надолу, а той нагоре, и при все това аз продължавах да държа пустото въже. И отново някъде около третия етаж се срещнахме. Този път се оттървах, само със счупен десен крак, с който все пак успях да го отблъсна, преди да ми нанесе по сериозни травми. Успях да раздробя левия си крак, дясната ръка, както и да си нанеса всички други по-сериозни поражения по тялото, когато се приземих, като чувал с цимент на площадката. И тогава най-сетне успях да пусна въжето, а и вече неможех да го задържам. Това ми действие отново се оказа проблем. Оказвайки се свободен, празния варел отново тръгна надолу, като този път аз не тръгнах нагоре, но за мое нещастие се оказах точно под него. Нататък, нямам спомен какво се случи, но предполагам, че множеството ми счупени ребра и разкъсвания в коремната област, са причинени от последния ми сблъсък с варела.
И накрая, бих искал да благодаря на лекарите, че успяха да ме сглобят, и най-вече на Бога, че все пак оцелях, след тежката битка с Варела и Гравитацията!

[didayyord]

Това е истински случай! Станало е с една моя приятелка съвсем наскоро!

19.00 часа.
Сладкарница "Лагуна".
-Здравейте, бих желала да поръчам торта от 100 парчета, пълнеж "Наоми", покритие сребристо захарно тесто. Моля, дайте ми размери, за да организирам подходящ поднос за пренасяне.
- Разбира се! ... От цехът ми казаха, че ще е голяма 1000 см. на 800 см.
- Моля? Госпожице, това са 10*8 метра. Абсурд! Да не говорите за милиметри?
... - Не, сантиметри ми казаха. А и те знаят най- добре. Все пак с това се занимават от много години...
Не можах да обясня разликата между милиметър и сантиметър на русото създание. Да не говорим, че започнахме от 2*2 метра... Обясних и, че стандартна баня ново строителство е толкова голяма, но тя си държеше на своето- големи им били даже малките торти. Обаче моята се оказа хептен нестандартна!
Малката торта сигурно е двайсет квадрата! Бял кахър е т'ва, ама като знам каква украса сме и измислили на тая торта- страх ме хваща направо за резултата, нищо, че са сладкари с практика. То таяя торта не е за украса, тя си е направо за обзавеждане! Чудя се, дали да не ида да ми я украсят в ИКЕА!

изпъснал си страхотна сделка, братле!!! Плащаш, пък те после да ти докарат тортата, която си поръчал

Аз не съм изпуснал нищо братле, това се е случило на една приятелка. Търсеше транспорт за тортичката, но се оказа, че няма начин да бъде транспортирана цяла. По-голяма е от кариерен камион.

[TodorT]

Девойката: Къде ми е подаръкът за рождения ден?
Младежът: Виждаш ли червеното Ферари пред сградата?
Девойката: УАААААААААААУ! Виждам го!
Младежът: Е, купих ти лак за нокти в същия цвят...