Вицове, комични случки и изказвания

[ЕМИЛ]

Веско Маринов се хвали на свой приятел:
- Вчера се върнах от Сомалия. Направих благотворителен концерт в помощ на децата там!
- Браво, Браво! Нека видят, че има и по-страшно от глада…

[megan fox]

Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к „Позвънете“. Обяви. „Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел…“
Обадих се с идеята, че щом искат коне, трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село, съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко. Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
- Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
- Хремав съм, щото тоз грип….
- Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.

На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьорът.
- Ясно ти е, че ще снимаме порно?
- Но?
- Какво „но“?
- Не, нали вие казахте „Ясно ти е, че ще снимаме пор, но…?“ и аз чакам за „но“. А защо писахте коне, а сега пор?
- Моля? Ще снимаме ПОРНО..
- Но?
- Ще снимаме порнографски филм!
- „пор, но графски филм“?! Графски щото сме царско време? – недоумявам аз пропит от девствената ми същност.

Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всичко, съблякоха ме и бам …пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам – ще ви кажа. Секс!
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми – влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери „Ин дъ самъртайм“ Сещате ли се? Чип чи чип , а….
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!
- Ъ…може ли само да…?
CUT! – крещи режисьора – Какво има бе?!
- Ами тя мирише на пишано долу – вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
- А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее…

Camera! Action!
Навеждам се аз и …ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.
- CUT! – крещи режисьора – какво стана пак?!?!
- Косъм – и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
- Какъв косъм бе? Откъде се извъди ти бе? От Марс ли?
- От Трошево съм. Да не познавате някой там?
- Връщай се и повече без изцепки!!!

Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
- Ъъъ..може ли пак? – вдигнах ръка като за изпит аз
- CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
- Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар.
- КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
- ВМХ-а, колелото, като от филма…
- И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
- Ми…близах…
- Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!

Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат „дърво“. Върнах се.
И пак…
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и …
- Кхххниии… – изгърчотих се при първия допир още.

CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
- Кажи бе, делиорманецо – режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене – какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
- Много ме е гъдел…а и тя ми пипа дупето…ама вътре…с пръст

След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел, тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през….дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ….се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо…Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима….

Изгониха ме. От 300 лв. ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори… Останаха ми 0.80 лв…
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб „Любов“ – за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!

[TodorT]

ахахахахаха

[TodorT]

Eдин косовар жени сина си веднага след обявяването на независимост. Хваща го и му казва:

- Сине, довечера пред прага на спалнята хващаш булката и я внасяш на ръце през прага, да не стъпва по земята, щото Косово е гордо; мяташ я на леглото, щото Косово е силно; сваляш й дрехите, щото Косово е открито пред целия свят…

На сутринта хваща сина си и го пита: - Кажи к’во стана?

- Ами тате, внесох я на ръце през прага, да не стъпва по земята щото Косово е гордо, метнах я на леглото щото Косово е силно, свалих й дрехите щото Косово е открито пред целия свят… и си забих една чикия, щото Косово е независимо!

[hajitsu]

Съобщение в печата:
"Група терористи са превзели избите на местния винпром и са се барикадирали вътре със заложници. Вече четвърти ден обаче не успяват да формулират исканията си."

[BLUE CHAMPIONS]

Влиза една баба в лекарски кабинет.
- Абе докторе, имам някаква много странна болест,като седна и седя,седя,седя...
като легна и лежа,лежа,лежа...
като стана и стоя,стоя,стоя...
- Бабо, виждаш ли я вратата?, ха сега отвори я и върви,върви,върви...

[TodorT]

В ония години. Войник от Строителни войски си купува цигари от казармената лавка. Излиза навън и чете на кутията: "Министерство на здравеопазването предупреждава: Цигарите са опасни за вашето здраве."
Войникът пали цигарка, дърпа с наслаждение, изпуска дима и замечтано казва:
- Гадове мръсни, а на лопатата не пишат такива работи.

[TodorT]

По новините съобщават, че България е на второ място в света по количество употребяван алкохол. Семейство гледа новините и жената поглежда критично съпруга си, който тъкмо си налива ракия. Той я поглежда навъсено й казва: "Какво ме гледаш, правя каквото мога".

[TodorT]

В Русия вдигат акциза на водката.
Синът радостно се обръща към баща си:
- Тате, нали сега по-малко ще пиеш?
- Не, татковото, сега ти по-малко ще ядеш!

[TodorT]

Учителят пита класа:
- Деца, някой от вас да е спасявал човешки живот?
Иванчо се обажда:
- Аз! Оня ден подмених противозачатъчните на сестра ми с аспирин.