Let There Be Rock

[MuFc1878]

Някой да знае tracklist на Bon Jovi за утре?

[MuFc1878]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=jC67JzPqDG4[/youtube]

Да разцепим утре столицата

[modor]

Някой да знае tracklist на Bon Jovi за утре?

Никой не го знае Дори и те самите

[MuFc1878]

Някой да знае tracklist на Bon Jovi за утре?

Никой не го знае Дори и те самите

ОМГ

[vaskonti]

Някой да знае tracklist на Bon Jovi за утре?

http://www.toursetlist.com/setlist/bon-jovi-because-we-can-the-tour-setlist-for-may-14-2013-sofia-bulgaria-levski-stadium-2228

[MuFc1878]

Благодаря

[wrapimg=]http://25.media.tumblr.com/tumblr_mcto3hH3QK1rh1x5bo1_1280.jpg[/wrapimg]

[modor]

ни преди шоуто на Bon Jovi в София, публикуваме пълния текст на интервюто на Елена Розберг с Джон Бон Джоуви.

Джон: Здравей, Елена!

Е: Здравей, Джон. Как си?

Джон: Страхотно, благодаря. Ти как си днес?

Е: Добре съм. Бях на ефир. Аз съм водеща в Зи Рок. Нетърпелива съм да те видя тук, в България. Надявам се, че ще дойдеш.

Джон: Да, мадам.

Е: Вероятно си спомняш миналата година в Букурещ. Там имаше много български знамена в публиката. Аз също бях там.

Джон: О, да. Беше невероятно шоу!

Е: Би ли ми казал какво да очакваме от вашия първи концерт в България?

Джон: По-добре ти ми кажи, за да отговорим на очакванията.

Е: Ахааа. Ами, да кажем- тричасов концерт....

Джон: Добре...

Е: Изключително емоционално преживяване...

Джон: Хубаво...

Е: Сетлист от големите ви хитове и разбира се, няколко нови песни.

Джон: Дадено! Имаш го! Благодаря ти много! Дочуване!

Е: О, не, не Джон. Стой! Моля те, чакай. Кажи, ако обичаш, нещо за първия ви концерт, който предстои в България.

Джон: Знаеш ли кое е най-хубавато на концертите на Bon Jovi? Че никога не знаем предварително какъв ще е сетлистът. И това е прекрасно, защото никога не повтаряме програмата. Не се получава едно и също. Сега съм в Лондон, откъдето ти се обаждам. Гледам през прозореца на хотела и си спомням за онези 12 концерта, които направихме тук в 02 Арена. В рамките на тези 12 концерта ние свирихме 75 различни песни. Тогава се разходих до залата и на място направих сетлиста. Независимо къде се намираме, всеки път си казваме "ето тук ще свирим това и това, тази вечер ни се иска да изпълним еди коя си песен". Понякога публиката предлага нещо друго. Някакво момиче ми каза, че "Bed Of Roses" е любима песен на българските фенове и тогава си казах, трябва да я включим в сетлиста. Никога не знаем предварително какво точно ще свирим и в това е чарът на шоуто.

Е: За мен е много важно да те попитам за предстоящия ви албум. Как ще разтълкуваш заглавието "What About Now"?

Джон : "What About Now"... Мисля, че едноименната песен разкрива темата и генералната идея на целия албум. Тя разказва за днешния момент, такъв, какъвто го отразяват новините. Четири години след избора на президент Барак Обама. За това, че обещанията вече не са само обещания, а би трябвало да са факт. Кой ще се изправи да защити слабите, кой ще те защити, когато имаш нужда от помощ? В албума има социален подтекст, който се отнася до всички, независимо дали са американци или българи. Защото си мисля, че всички преживяваме един и същи проблем, свързан с това, което става с икономиката и начина, по който светът непрестанно се променя. В Америка отново сме на кръстопът. Следващата седмица хората ще трябва да решават дали да останат още четири години на пътя, по който вървим или искат да променят посоката на своята страна. Това са теми, които са основни в песните от новия албум.

Е: Ще гласуваш ли следващата седмица?

Джон: О, да. Определено. Човек е длъжен да го направи. Не можеш да имаш претенции и да се оплакваш, ако не си гласувал. Не можеш да очакваш нещата да се подобрят, ако не си ангажиран.

Е: Ти, лично, мислил ли си някога да правиш политическа кариера?

Джон: Не, благодаря.

Е: Но имаш свой фаворит на президентските избори, нали?

Джон: Да, разбира се. Участвах активно в кампанията на президента. Ангажиран съм с прояви в негова подкрепа. Но, истината е, че това не означава, че Мит Ромни е лош човек. Не е. Просто двамата кандидати олицетворяват два различни подхода- единият е по-бизнес ориентиран, а другият - по-социален. Единият мисли като бизнесмен, а другият е загрижен повече за хората.

Е: А, ако говорим за музиката. Да очакваме ли изненади в звученето на новия албум на Bon Jovi?

Джон: По-скоро еволюция, а не драматична промяна... Няма да бъде денс , нито рап, нито нещо, което не е познато на феновете. Албумът ще предложи еволюция в звученето , от гледна точка на ритъма, на саунда. Ще има някои песни с богат струнен аранжимент, има няколко песни, които звучат акустично и други, които са замислени като мащабни рок химни.

Е: Мога ли да те попитам, какво е твоето определение за хубава песен?

Джон: Мисля, че това е песен, която може да те развълнува. Понякога е приятно да чуеш нещо, което те вдига на крака и те кара да танцуваш, без да е необходимо да има изключителна лирика. "Twist And Shout", например, без да е изключително дълбока, те кара да се чувстваш добре и да се раздвижиш. Аз обаче винаги съм бил почитател на хубавите истории. Ако можеш да ме заплениш с добра история, много би ми харесало. Обичам песни с вълнуващи текстове, да пораждат емоции в мен.

Е: кое ти доставя най-голямо удоволствие- писането на песни или ликуващата тълпа?

Джон: Да! Писането! Писането на песни! Създаването на една песен е най-важното нещо за мен. Харесва ми дори повече от самите записи на парчето. Създаваш нещо и след това го чуваш как оживява. Бих отговорил така - най-голямо удоволствие ми доставя писането на песни, след това записите и накрая представянето им на живо пред публика.

Е: Коя е най-ценната награда ,която си получавал, без, разбира се, да подценяваме някоя?

Джон: Знаеш ли, не ми пука особено много. Не им придавам чак такова огромно значение. Понякога се сещам за някое отличие, друг път забравям да го спомена... Понякога дори забравям, че имам такава награда. За мен това не е толкова важно. Голямото удовлетворение идва от писането на песни. Искрено вярвам в това. Вярвам в утрешните идеи, които ще родят нови песни. Да мисля за следващата песен - това ми носи много по-голяма радост от мисълта за награда, която съм получил преди 25 години.

Е: Случвало ли се е ти и Ричи Самбора да имате разногласия по време на творческия процес?

Джон: Ами, разбира се.

Е: Наистина ли?

Джон: Разбира се, но те никога не са толкова жизненоважни. Бързо ги преодоляваме. Сега, например, в албума влязоха 12 песни, които трябваше да подберем от 43 нови. Бяхме стигнали до момента, в който ни оставаше да одобрим още две или три. Всеки от нас се опъваше - искам да остане тази или онази. В края на краищата стана така, както аз исках, но както и да е....На финала вместо 11 песни, както бяхме планирали, влязоха 12, защото дори и на мен ми беше трудно да избера коя да отпадне. Но, като цяло, винаги гледаме в една посока.

Е: Има ли някакво противоречие в това да бъдеш рок звезда и едновременно сериозен бизнесмен и посветен филантроп?

Джон: Аз не живея в клишето” рок звезда” , ако това ме питаш. Не смятам, че като певец на една рок банда задължително трябва да съм с дебела очна линия и да изхвърлям телевизори от прозореца в хотела. Това за мен е клише. Да бъдем една от най-добрите банди наживо и да пишем песни, които хората пеят вече 30 години - това е истинското и идва от най-чисто вдъхновение. Не се нуждае от клише. Ако пишеш хубави песни, които вълнуват хората, нямаш нужда от скандално поведение.

Е: Би ли ни разказал нещо повече за твоя проект с благотворителна цел, наречен Soul Kitchen?

Джон: Накратно, това е нещо, което наричаме "ресторанти с цел". Идеята е, ако не можеш да си позволиш да платиш сметката, добре си дошъл да помогнеш по някакъв друг начин. Можеш да оставиш минимална сума като дарение и да се включиш с труд. Има хора, които нямат никакви възможности, но те могат да се включат като помогнат в градината, да бъдат сервитьори, да мият съдовете, да помагат в кухнята. За всички има работа. Така можеш да запазиш чувството си за собствено достойнство, да се нахраниш в елегантна обстановка с тристепенно меню и да общуваш с приятни хора. Развиваме проекта вече три години. Започнахме от мазето на една църква, след това отворихме закусвални, в които се сервираше супа и сега вече сме цяла верига от подобни заведения. За една година сме сервирали над 10 хиляди порции.

Е: Ти самият готвиш ли?

Джон: О, нее.

Е: Защо така, Джон?

Джон: А, не ставам за това...

Е: Изглеждаш в страхотна форма, сигурно въобще не ядеш...

Джон: Не, напротив. Ям доста. Добре се храня. Даже твърде много, но не мога да готвя.

Е: Кажи ми тогава, каква е тайната да сте в такава добра форма и всяко следващо турне на Bon Jovi да е по-успешно от предишното?

Джон: Не знам дали има някаква тайна. Просто нещата се случват естествено. Когато вдъхновението е искрено, когато идва от сърцето, хората го усещат и го разбират. И ако ти изпитваш същото и се чувстваш по същия начин, точно това е смисълът на изкуството - пълноценното общуване. Независимо дали става дума за класическа музика от епохата на Бах и Бетовен или за рокендрола, който свирим днес. Когато чувстваш, когато преживяваш истински изкуството и се се слял с него, хората оценяват това. И ако имаш късмета да ти се получава отново и отново, те ще се връщат отново и отново, за да го видят. Хората знаят какво шоу ще им бъде поднесено и затова отново го търсят. Затова ходят на концертите на The Rolling Stones и U2, защото знаят качеството, което още получат. И то винаги е на еднакво високо ниво.

Е: Много те харесвахме във филмите. Имаш ли бъдещи планове, свързани с киното?

Джон: Не, не... Дори не си и мисля. Написах музика за филми, които предстоят да излязат още тази година, но не мисля да се снимам. Още повече, че отново тръгваме на турне, така че през 2013-та въобще не може да става и дума. Нямам огромно желание да застана отново пред камерата. Хареса ми да се снимам в киното, беше много забавно, научи ме на много неща. Натрупах голям опит, който ми помага като човек на изкуството и като музикант, но мисля, че се наситих. Предпочитам да се отдам изцяло на музиката, пък и няма достатъчно време.

Е: Ще ми споделиш ли, кой е най-славният момент в твоята кариера досега?

Джон: Не мисля, че бих могъл да го определя. Всяка стъпка, всеки етап – от времето, когато свирихме по нощните клубове, след това, като подписахме звукозаписен договор, в годините, когато бяхме подгряващи и след това, когато вече излизахме самостоятелно на сцената пред огромна публика, винаги е имало момент, в който се казваш - това е! Това е най-великият момент! Постигаш нещо и след това се появява нещо друго... Процесът никога не свършва. Стремежът никога не се изчерпва, състезанието никога не приключва. Това е дълго пътешествие, в което откриваш и преживяваш различни моменти.

Е: Любопитна съм кои по-млади групи харесваш и би избрал за съпорт на концертите на Bon Jovi?

Джон: Сигурен съм, че има наистина много добри млади групи, но просто трябва да се заинтересувам повече. Ако говорим за нашето стадионно турне, което започва през февурари догодина, ние няма да имаме съпорт, защото правим тричасово шоу. Иначе, кой ще подгрява групата преди нашия концерт, нямам никаква идея.

Е: Към края да те питам - какво е усещането да бъдеш пример за подражание на толкова много хора?

Джон: Не мисля за това. Но ако трябва да споделя нещо лично, винаги се сещам за нещо, което ми беше казал Майкъл Джордън. Помниш ли го?

Е: Да, разбира се.

Джон: Майкъл Джордън ми каза така - никога не бих си поръчал чаша вино в ресторант, в който вечерям с жена си, от страх че ще ме обвинят, че съм изпил тази чаша вино. Няма да го забравя. Аз му отвърнах - знаеш ли, аз пък ще си изпия чашата вино. Искам да живея живота си приятно, като се пазя от глупави грешки, които правят хора като Линдзи Лоуън и другите глупаци, които ги разнасят из пресата. Предпочитам да водя нормален живот по собствените си критерии за добро. Няма да се крия и няма да бягам от себе си. Не ангажирам никого с избора си и не се отказвам от него. Аз съм такъв, какъвто съм.

Е: Ще кажеш ли няколко думи директно за нашата публика, публиката на Z-Rock?

Джон: Разбира се. Аз съм Джон Бон Джоуви и най-накрая ще дойдем в София, България. Нямаме търпение да бъдем там, за да открием европейското си турне с първата дата в България. Ще се видим през май!

[modor]

Джон: Знаеш ли кое е най-хубавато на концертите на Bon Jovi? Че никога не знаем предварително какъв ще е сетлистът. И това е прекрасно, защото никога не повтаряме програмата. Не се получава едно и също. Сега съм в Лондон, откъдето ти се обаждам. Гледам през прозореца на хотела и си спомням за онези 12 концерта, които направихме тук в 02 Арена. В рамките на тези 12 концерта ние свирихме 75 различни песни. Тогава се разходих до залата и на място направих сетлиста. Независимо къде се намираме, всеки път си казваме "ето тук ще свирим това и това, тази вечер ни се иска да изпълним еди коя си песен". Понякога публиката предлага нещо друго. Някакво момиче ми каза, че "Bed Of Roses" е любима песен на българските фенове и тогава си казах, трябва да я включим в сетлиста. Никога не знаем предварително какво точно ще свирим и в това е чарът на шоуто.

[MuFc1878]

[center][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=9jK-NcRmVcw[/youtube][/center]

[Laetitia]

Преди 3 години на този ден ни напусна големият Рони Джеймс Дио.
Поклон пред невероятния му глас!

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=e4YwAcjoajc[/youtube]