Тема за политика - Свят

[boabbb]

Дам ... проф. Божидар Димитров е руска агентура за тебе ... Няма как да ти помогна, освен да питам в амбасадата да отпуснат допълнително някой долар за прихотропни лекарства

[HoUs4oOL]

И още нещо, такива като онова недоразумение по-горе са в основата на всичките гнусотии, които сърби и българи са си причинили през годините, проникнали даже във фолклора и културата на двата народа...
Чувствай се поздравен, комплексар долен, това е писано за такива като теб.

Јунак Саша и црни Бугарин

Јунак бјеше млади Александре,
Јунак бјеше, јунак и осташе,
Госпе младе њега салеташе,
Но он љуби госпу своју милу,
Принцезу од бијелога града.

А зли дуси стадоше већати,
Како да им љубав поразчине,
Поразчине, горком је учине,
Као горки пелин с' Дурмитора,
Да црвеном крвцом чемер тече.

Пак позваше црног Бугарина,
Да одведе млађану принцезу,
Да одведе и у ланце баци,
Зазида је у високе куле,
Да не види љубљенога свога.

Гласник трчи преко поља равна,
Подно града, града Вишеграда,
Трчи гласник, носи тужно писмо,
Јунак Саши, господару своме,
Црн Бугарин отео принцезу!

Кад то зачу млађани јуначе,
Скочи хитро на ноге лагане,
Пак оседла свога коња врана,
Те он иде к' Београду граду,
Да љубљену избави принцезу.

Сачека га црни Бугарине,
Та бештија ђаволскије крви,
У руци му тешка топузина,
А под руком копље убојито,
На грудима црни оклоп тежак.
Недаде се Саша уплашити,

Него вади златни шестоперац,
Па он тера свога коња врана,
Да нападну црна Бугарина,
Да осветли свој јуначки образ.

Па замахну златним шестоперцом,
Посред чела уд'ри Бугарина,
Овај цикну као љута гуја,
Цикну јако и у траву паде,
Како паде затресе се земља.

Црн Бугарин тврдо момче беше,
Па се диже из траве зелене,
Те он циља копљем убојитим,
Да погоди млад' јунака Сашу,
Хитну копље подно ведра неба.

Зао ветар копље равно носи,
К' плећима млађаног јунака,
Ал' долете верни соко сињи,
Пак у'вати убојито копље,
Спаси смрти свога господара.

Ту се Саша опасно ражљути,
С' себе баца зелен' кабаницу,
Из корица вади сабљу бритку,
Пак он креће црном Бугарину,
Да учини то што иште правда.

Те замахну сабљом искованом,
Уд'ри хуљу посред гола врата,
Одсече му змијску главурину,
Паде глава сред' зелена поља,
Уби Саша црна Бугарина.

Пак узима тешку топузину,
Камен кулу узе да развали,
Те извади драгу госпу своју,
Из ланаца тешких је избави,
И одведе к' двору најмилијем.

Да је љуби, дуге косе мрси,
И рукама снажним да је грли,
Да изроде племићко потомство,
Да у вину љубав величају,
Да их нико више не растави!

[CTAHKO]

2. Ти си един абсолютен лаик на тема история. И не ми обяснявай кое е Дядо Иван, с мръсната ти руска пропаганда.
Тия наслагваня как сме обичали Русия и сме я боготворяли са за такива невежи като тебе, Серьожа. Чети Раковски, а не Пантев/Димитров и другата руска агентура. Виж какво се е случвало с преселилите се насила българи в Русия при размяна на население между Русия и Османската империя (най-вече след Кримската война).

Колкото до Дядо Иван, ето това е Дядо Иван:
https://en.wikipedia.org/wiki/Prester_John

Същия персонаж присъства и в гръцкия и арменския фолклор, ама какво да ти обяснявам, невежо.

Дядо Иван бил Иван Грозни, който унищожи българския град Казан хаха.

Мръсни русофилски безродници.

Нещо не си наясно със себе си, ми се струва Става въпрос за Дядо Иван, а не за някакъв си Джон по-известен при католиците, че да ми цитираш измислени католически източници Даже не можете да се усетите, как ви промиват мозъчетата и ви налагат техните си догми. И прави разлика между православното християнство и католицизма И понеже днес съм в добро настроение и благоразположен, ето ти да четеш и да учиш за Дядо ти Иван и повече да не се излагаш другаде

Легендата за дядо Иван

През Възраждането един митичен образ крепи надеждите за политическо освобождение на българите - образа на някой си легендарен руски цар наричан "дядо Иван". Опитите да се докаже, че този мит е продукт на Възраждането могат да срещнат основателния довод, че последния руски цар с името Иван е коронясан като пеленаче през 1740 г., "управлението" му продължава само година, а остатъка от живота си - повече от две десетилетия прекарва в заточение. Предходния Иван, който "управлявал" в края на ХVII в., е слабоумния по-голям брат на Петър I. Като най-вероятни кандидати за прототипи на "дядо Иван" се явяват Иван Грозни, уравлявал 1533-1584 г. и дядо му Иван III 1462-1505 г. За да преценим кой от двамата е най-вероятния първообраз ще разгледаме историческия контекст в който те се явяват и какво евентуално биха могли да знаят българите за тях.
Иван III е монарха, който поставя основите на руските имперски амбиции. Успешно воюва срещу съседите си и в края на управлението му Московското княжество е с четири пъти по-голяма територия отколкото го заварва. Освен това като предлог за войните, които води дори и срещу едноверци, използва православието (такъв е случая с Новгород, нападнат защото уж отстъпил от православието), а втората му съпруга е София Палеолог, която е дъщеря на морейския деспот Тома - брата на последния император на ромеите. Така в герба му се появява двуглавия орел на Палеолозите. Концепцията за Москва като "трети Рим" пък ни отпраща към търновските книжовници. В новата трактовка обаче, той не е конкурентен на "втория", а негов наследник и правоприемник, включително като опора и защитник на православието, а формулировката си получава в писмо от 1510 г. на псковския монах Филотей до Василий III. Но какво биха могли да знаят българите за този Иван? Той поддържал широка мрежа от дипломатически контакти и е първият руски монарх установил дипломатически отношения с Османската империя. Обаче достатъчно ли е това, за да появи мита за "дядо Иван"? Може би някои високопоставени българи, интересуващи се от политика, са научили за могъществото му, но няма сведения, че информацията е стигнала до по-широките народни маси.
Иван Грозни е известен преди всичко с параноичните си пристъпи, вероятно следствие на сифилис (ексхумация извършена през 1960 г. показва завишени нива на живак в останките му, тогава съветските учени по обясними причини издигат тезата, че е отровен, но по него време живакът е предимно лекарство за тази болест), и неуспешния опит за въвеждане на опричнината в противовес на болярството. Прозвището му в превод от руски ще рече "страшни". В същото време воюва, по-малко или повече успешно, с противници на православието като Ливонския орден и разни татарски държави, като окончателно присъединява към Русия Казан и Астрахан. През 1547 г. е коронясан като първи цар на Русия, на последвалия църковен събор унифицира обрядите в руската православна църква. На него е постановено, че тя е пазител на истинското православие. През 1561 г. константинополската патриаршия признава царската титла на Иван Грозни, а патриарх Йоасаф предписал името му да се споменава при църковните служби. Тази практика на споменаване на руските монарси като благовери, благочестиви и наши (т. е. на всички православни) прадължава поне до времето на Михаил Романов. По това време е издигната и идеята за единство на всички православни народи с оглед противопоставяне на домогванията на исляма и католицизма. Духовен глава на всички православни е константинополския патриарх, а руския цар е техния светски закрилник (политика, която в бъдеще ще даде доста поводи на Русия за намеса във вътрешните дела на Османската империя, но и ще я изправи пред заплахата от антируска коалиция) Следователно имаме обяснение как сведения за руския цар са могли да стигнат до широките народни слоеве и да доведат до формиране на легендарния образ. Разполагаме и със сведения, че вярата в освободителната мисия на едноверна Русия е била сравнително популярна и за това както видяхме способства най-вече православната църква. Още в средата на ХVI в. александрийския патриарх Йоаким тълкува пасажи от Апокалипсиса като доказателство за издигането на Русия. В края на века италиански дипломати отбелязват, че населението на Балканите винаги е готова да въстане срещу турците и да се подчини на руския цар, а през следващото столетие гърци, които посетили Москва, уверявали, че вярата в освободителната й мисия е едва ли не общоразпрастранена на Балканите. Така имаме пълно основание да твърдим, че началото на мита за "дядо Иван" е поставено по времето на Иван Грозни.

[CTAHKO]

Ето това е неговата икона, другари На нея се кланя той и всяка вечер пали кандилцето под нея

[fcb_bg]

Рубин рече "България требва да си поддържа добрите исторически отношения с Русия". Ся америчкия посланик ако не слушате, кви брадъри и евроатлантици сте изобщо бе?

[River Plate]

С прозвището "Дядо Иван" през Възраждането българите започват да наричат Русия. В своите надежди за отърваване от властта на турците сред българите се утвърждава почти мистичната вяра, че "Дядо Иван" щял да ги освободи от непоносимата тирания на султана.

Традиционното обяснение на възникването на културно-политическия архетип "Дядо Иван", е че поробените българи привидели в руския цар Иван Грозни въпросния "Дядо Иван" заради достигналия до Балканите отглас от войните му против "бусурманите", тоест против Астраханското и Казанското ханства. Смятам, че това обяснение е едно от многото нелепости, родени от главите на родната историческа наука.

На първо място през ХVІ век само шепа духовници у нас са чували изобщо за Иван Грозни. Той самият воюва не против турците, от чиято власт българите искат да се освободят, а против казанците и астраханците, от чийто разгром ползата за българите е нулева. Нещо повече, съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надяват не на илюзорната помощ от далечната Русия, а на съвсем реалната помощ на близката Австрия. Тоест през ХVІ и ХVІІ век изобщо не съществуват политически предпоставки за възникване и утвърждаване на архетипа "Дядо Иван" за мечтания освободител. Втората половина на ХVІІІ и ХІХ век на свой ред са вече твърде отдалечени като време от историческия Иван Грозни, за да послужи той като прототип на архетипа "Дядо Иван". При това положение кой е "Дядо Иван" и защо образът му възниква и се налага в масовото българско съзнание по време на турското владичество?

В действителност "Дядо Иван" е продукт на средновековната българска култура и менталност, а не на тази от периода ХVІ-ХVІІІ век. През ХІІ век в манастирите и замъците в Европа се носи легендата, че някъде на изток съществува могъщо християнско царство, а повелителят му – първосвещеникът или презвитерът Йоан, бил най-могъщият и правоверен християнин. Подчинявали му се седемдесет и двама крале и шестдесет херцози. В земите му живеели всякакви змейове, лешояди, харпии, риби, раждащи пурпур, огромни мравки, които строят мравянуците си от злато. Първосвещеникът бил облечен в огнеупорни дрехи (отзвук от използвания от китайците азбест). Имал вълшебно огледало, с чиято помощ виждал всичко, случващо се в царството му. В тази легенда се преплитат надеждите на кръстоносците и византийците, че на изток имат мощен съюзник срещу мюсюлманите, откъслеци от християнски предания за дейността на апостол Павел в Индия, отвзуци от сведения за същестуването на манихейската Уйгурска империя и на несторианските държави на найманите и кераитите в Монголия и на християнското коптско царство в Етиопия. През 1145 г. един сирийски странстващ из Западна Европа монах дори разказва, че първосвещеникът Йоан нанесъл решително поражение на мюсюлманите и само липсата на кораби му попречила да пресече река Тигър и да удари селджуците в Мала Азия.

Повече информация за "презвитер Йоан" тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Prester_John

Образът на "презвитера Йоан" се оказва изключително жилав в Европа между ХІІ и ХVІІ век. Това съвпада като време с появата на архетипния образ "Дядо Иван" сред българите, който щял да ги отърве от тиранията на турците. Иначе казано, нашият "Дядо Иван" няма нищо общо с Иван Грозни, който впрочем се отличавал с маниакален садизъм и жестокост, а с онзи митичен велик и всемогъщ "презвитер/първосвещеник Йоан", която трябвало да помогне на християните срещу "агаряните" в Близкия изток.

[River Plate]

Ето това е неговата икона, другари На нея се кланя той и всяка вечер пали кандилцето под нея

Видни представители на рубладжийските безродници:

[River Plate]

1. Личи си, че си най-обикновен безродник, да наричаш майка друга държава. Моите деди са пролели кръвта си за БЪЛГАРИЯ и българската земя МАКЕДОНИЯ, която безродника Г. Димитров подари, беше готов да отроди и Пиринска Македония.
2. Ти си един абсолютен лаик на тема история. И не ми обяснявай кое е Дядо Иван, с мръсната ти руска пропаганда.
Тия наслагваня как сме обичали Русия и сме я боготворяли са за такива невежи като тебе, Серьожа. Чети Раковски, а не Пантев/Димитров и другата руска агентура. Виж какво се е случвало с преселилите се насила българи в Русия при размяна на население между Русия и Османската империя (най-вече след Кримската война).

Колкото до Дядо Иван, ето това е Дядо Иван:
https://en.wikipedia.org/wiki/Prester_John

Същия персонаж присъства и в гръцкия и арменския фолклор, ама какво да ти обяснявам, невежо.

Дядо Иван бил Иван Грозни, който унищожи българския град Казан хаха.

Мръсни русофилски безродници.

Твоите деди вероятно са пролели кръвта си, убивайки сръбските жени, колейки свещеници и бесейки инвалиди, достатъчно показателно е, че терориста черноземски е идола на ''патриоти'' като теб.
Македония я загуби грандомана, който те гледа от банкнотата за 20 лева, ако не беше ламтял за земя и беше приел гръко-сръбските предложения за Македония, може би днес македонците нямаше да мразят България и да разбиват паметници.
Какво да му четем на Раковски, една камара простотии му слагате в устата, да не напомням, че по вашите кретенски разбирания е сърбоман и гръкоман, горд последовател на Ригас Фереос.
Вместо да събираш пари и да вдигнеш паметник на генерал Иван Инзов, който със собствените си парици е строял църкви на българските преселници, ти ми пишеш глупости.

Много поздрави от дядото ти Иван Вазов и Под Игото.

Погледът му гореше като два въглена в полумрака.

— Ти забрави още едно — обади се Мичо Бейзадето, — Русия. Дядо Иван ще полети от север към Цариград и… беше и няма го! Пророчеството дума по дума ще се изпълни.

Казан е български град, колкото Велико Търново е третия Рим.
През 16 век, когато Иван Грозни влиза в Казан, ''воложките българи'' са татари-мюсюлмани, говорещи на тюркски език, нямащи нищо общо с дунавските българи, говорещи на славянски и изповядващи християнството.

Кво правиш в български форум бе, гнидо сръбска?
100 войни сме водили, 100 пъти сме ви клецали на задна. 2 пъти в Белград българската армия е марширувала. В Букурещ и Атина също сме влизали с армията си.

[CTAHKO]

Рубин рече "България требва да си поддържа добрите исторически отношения с Русия". Ся америчкия посланик ако не слушате, кви брадъри и евроатлантици сте изобщо бе?

Е откъде пък да дойдат тези добри исторически отношения, да се чуди човек Нали тия соросоидни падпадъци ги изкараха, че са ни окупирали, че са ни мачкали, че са ни окрали и какво ли не Толкова са безпомощни, че чак и на Дядо Иван посегнаха вече

[CTAHKO]

С прозвището "Дядо Иван" през Възраждането българите започват да наричат Русия. В своите надежди за отърваване от властта на турците сред българите се утвърждава почти мистичната вяра, че "Дядо Иван" щял да ги освободи от непоносимата тирания на султана.

Традиционното обяснение на възникването на културно-политическия архетип "Дядо Иван", е че поробените българи привидели в руския цар Иван Грозни въпросния "Дядо Иван" заради достигналия до Балканите отглас от войните му против "бусурманите", тоест против Астраханското и Казанското ханства. Смятам, че това обяснение е едно от многото нелепости, родени от главите на родната историческа наука.

На първо място през ХVІ век само шепа духовници у нас са чували изобщо за Иван Грозни. Той самият воюва не против турците, от чиято власт българите искат да се освободят, а против казанците и астраханците, от чийто разгром ползата за българите е нулева. Нещо повече, съдейки по двете търновски въстания от 1598 и 1686 г., българските водачи се надяват не на илюзорната помощ от далечната Русия, а на съвсем реалната помощ на близката Австрия. Тоест през ХVІ и ХVІІ век изобщо не съществуват политически предпоставки за възникване и утвърждаване на архетипа "Дядо Иван" за мечтания освободител. Втората половина на ХVІІІ и ХІХ век на свой ред са вече твърде отдалечени като време от историческия Иван Грозни, за да послужи той като прототип на архетипа "Дядо Иван". При това положение кой е "Дядо Иван" и защо образът му възниква и се налага в масовото българско съзнание по време на турското владичество?

В действителност "Дядо Иван" е продукт на средновековната българска култура и менталност, а не на тази от периода ХVІ-ХVІІІ век. През ХІІ век в манастирите и замъците в Европа се носи легендата, че някъде на изток съществува могъщо християнско царство, а повелителят му – първосвещеникът или презвитерът Йоан, бил най-могъщият и правоверен християнин. Подчинявали му се седемдесет и двама крале и шестдесет херцози. В земите му живеели всякакви змейове, лешояди, харпии, риби, раждащи пурпур, огромни мравки, които строят мравянуците си от злато. Първосвещеникът бил облечен в огнеупорни дрехи (отзвук от използвания от китайците азбест). Имал вълшебно огледало, с чиято помощ виждал всичко, случващо се в царството му. В тази легенда се преплитат надеждите на кръстоносците и византийците, че на изток имат мощен съюзник срещу мюсюлманите, откъслеци от християнски предания за дейността на апостол Павел в Индия, отвзуци от сведения за същестуването на манихейската Уйгурска империя и на несторианските държави на найманите и кераитите в Монголия и на християнското коптско царство в Етиопия. През 1145 г. един сирийски странстващ из Западна Европа монах дори разказва, че първосвещеникът Йоан нанесъл решително поражение на мюсюлманите и само липсата на кораби му попречила да пресече река Тигър и да удари селджуците в Мала Азия.

Повече информация за "презвитер Йоан" тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Prester_John

Образът на "презвитера Йоан" се оказва изключително жилав в Европа между ХІІ и ХVІІ век. Това съвпада като време с появата на архетипния образ "Дядо Иван" сред българите, който щял да ги отърве от тиранията на турците. Иначе казано, нашият "Дядо Иван" няма нищо общо с Иван Грозни, който впрочем се отличавал с маниакален садизъм и жестокост, а с онзи митичен велик и всемогъщ "презвитер/първосвещеник Йоан", която трябвало да помогне на християните срещу "агаряните" в Близкия изток.

Викаш, никой българин не знае какво се случва ей тук до нас, обаче всички знаят какво се случва в Индия, а Ех тая соросодина логика бе, ум да ти зайде То и Сам Алардайс е много жилав и популярен в момента в Европа, ама не на него викат чичо Сам, нали