Защо именно протестантството представлява най - благоприятната среда за икономическо развитие? Ами прочети книгата бре... Тезата на автора е обяснена и подкрепена със съответните статистически и други примери. Да не очакваш да ти изпиша 100 реда в опит да доказвам тази теза? Каква е разликата спрямо ортодоксалната вяра, нямам никаква идея. Никога не съм се чел за нея, но предвид страните в които е разпространена и дереджето им... доста е явно.
И Хенри и Елизабет поставят основата на имперска Великобритания с промяната на религията и стремежите/порядките. Това имам предвид. И за това има подходяща литература, но в момента ми бяга заглавието. Утре ще проверя библиотеката ако те интересува.
[offtopic]от ДВ
Тази година отбелязваме стогодишнината от публикацията на най-известния социологически трактат в историята:
“Протестантската етика и духът на капитализма” от Макс Вебер. По този повод ви предлагаме есето на американския историк Франсис Фукуяма:
Това е една книга, която обръща Маркс с главата наопаки. Религията, по мнението на Вебер, не е идеология, произтичаща от икономическите интереси (“опиумът на масите”, както се казва у Маркс), а тъкмо тя е онова, което създава предпоставките за капиталистическия свят. Вебер съсредоточава вниманието си върху аскетичното протестантство. Той отбелязва, че калвинистката доктрина на провидението кара вярващите да демонстрират избраността си, като се проявяват в полето на търговията и натрупването на материални блага. По този начин протестантството поражда етика на труда, в която трудът се цени заради самия труд, а не заради резултатите от него, и унищожава традиционната аристотелическо-римско-католическа доктрина, според която човек трябва да натрупва само толкова блага, колкото са му необходими, за да живее добре. Освен това протестанството призовава вярващите да се държат морално и извън семейството си, което е задължително условие за една система на социалното доверие.
...
...
...
"Протестантската етика” повдига много, изключително важни въпроси за ролята на религията в модерните общества. Вебер пише, че етиката на труда се освободила от породилите я навремето религиозни страсти и сега била част от рационалния, научен капитализъм. Според него ценностите не възникват автоматично, а са продукт на същата креативност, “харизматичния авторитет” (в първоначалния гръцки смисъл на думата: докоснат от бога), вдъхновила навремето големите религии. В модерния свят тази креативност е вкарана в една бюрократично-рационална форма, “стоманената клетка”, която убива духа. Модерната епоха все още е тормозена от “призрака на мъртвата вяра”.
Анализът на Вебер е точен в много отношения. Рационалният капитализъм обхвана целия глобус, осигурява материален напредък и вкарва всички части на света в “стоманената клетка”, която ние наричаме глобализация.
[/offtopic]