Тоя ще излезе ебахти боклука...
Краси Минев: "С Владо в Португалия си говорихме, че ахилесовата ни пета е десният бек. Преди европейското тогава титуляр на тази позиция беше Радостин Кишишев, който се разсърди, защото не беше избран за капитан..."
Владо Памуков: "Процедурата, той така каза тук, че не бил съгласен с процедурата по избирането на капитан..."
Краси Минев: "Да, и че нещо било станало с преброяването на гласовете... Не съжаляваш ли, че Радостин Кишишев не беше с нас на Евро 2004?"
Пламен Марков: Ами не, първо една корекция ще внеса. След отказването на Балъков, аз пробвах с Кишишев като капитан, той обаче явно го забравя този момент. Това беше в контролата срещу Испания. Той тогава беше капитан, най-нормалното нещо беше човекът в националният ни отбор с най-голям опит, да ни бъде капитан. Оказа се, обаче... че той не се справя с тази задача. Явно се оказа много тежка капитанската лента за неговите възможности и на полувремето той беше доста критикуван от младите му съотборници в банята, та се наложи, да ходя, да смекчавам ситуацията. Но той не можеше да им отговори, което за мен беше много странно. Че като опитен състезател, като човек който е участвал още на европейското в Англия през 1996-та, той не успя, да им отговори. Отделен въпрос е, че на всеки един състезател се случва, да не играе добре във всеки един мач. Но в този мач, той доказа, че не може, да бъде обединителя за този национален отбор. И по тази причина реших да направя избор за нов капитан на националният ни отбор чрез гласуване. В крайна сметка, Кишишев не беше избран от момчетата. В края на краищата, аз не мога, да пренебрегна избора на състезателите ни.
Преди мачът с Белгия на националният ни стадион (2:2), той ми декларира, че се отказва от националният отбор, което за мен беше изключително странно, защото поради контузии, наказания и прочее, половината от нашият отбор нямаше как да участва на този мач. Мисля, че бяха към шест човека, та се наложи да играя мача с половин нов отбор. Поканих го на един разговор на Витошка и аз го помолих в името на България, да участва в мача и след това да се откаже. Казах му, но той не прие моето предложение, понеже бил много изморен от мачовете, треньора му се сърдел. Казах му, че благодарение на представянето му в националният отбор е играч в Англия. Покойната му съпруга му каза: "Треньорът е прав!". Въпреки всичко, той не прие моето предложение.
