Спам тема vol.2

[Eminem]

Писмо, половината чужденци.

Защо не коментираш бойкота срещу него?

[Drunken_Master]

Дай друг аргумент ти казвам. Половината били чужденци. Ми тия, дето са посочени са най-добрите ни състезатели. Кой да питат!? Теб освен...

[rhaegar]

Ако някой си беше направил труда да изгледа интервюто на треньора, човекът каза че учи усилено български и отчита като грешка това, че до сега не го говори по-добре. Ма ние тука не си губим времето да чуем хората, понеже не остава за лаене по форума. Новиков пък например говори прилично, не перфектно, но достатъчно разбираемо.

Т.е.за вас е по-важно треньора ни да говори на български, а не да дава резултати с качествата си!? Вие нормални ли сте изобщо!?

Силвано Пранди не знаеше дума на български и имахме най-добрият волейболен отбор в света. Или айде, не най-добрият, защото резултатите не подкрепят подобно твърдение, но топ 5 със сигурност.

Каквото каже вече "Момчето" това ще се случва във федерацията по борба. А всички знаем, че с каквато се захване "Момчето" отива в коша
Тая Станка ще излизе супер проста потка, тя и като състезател не блестеше с много умствен капацитет.

Не знам дали си чул какво каза Дуци Симонович като неволен гост в Спорткаст- Станка е като Гонзо, само дето чете малко по-добре. Общо взето, сложена е там да прави каквото ѝ се каже, без много да задава въпроси и да обере един пешкир. Жалко, но това е.

[Eminem]

Колко още ще избягваш да коментираш бойкота срещу него?

[ReBorn1982]

Т.е.за вас е по-важно треньора ни да говори на български, а не да дава резултати с качествата си!? Вие нормални ли сте изобщо!?

От един километър си личи, че Станка маха старите кадри и си слага само удобни. Между другото, и тя не говори правилен български, а живее тук от 40 години. Къде са успехите ни в борбата без Сослан!? Братята Назарян са пак от школата на Гриша Ганчев.

Не треньорът, той не играе, играят "българите" ..... Абу Муслим, Магомед, украинеца и т.н. Естествено, че в българския национален отбор трябва да се говори на български. То не че българите вътре не са изчезващ вид, ама поне нещо българско да има в тоя тим .....

А сравнението с Пранди е повече от нелепо. Целият тим тогава беше от български играчи. Нямаше докарани от кол и въже наемници с набързо раздадени паспорти.

[Thsmith]

Хора, ок... тоя е ватник, но в един спортен отбор, единственото, което има значение е резултатите. Не как говори някой, как изглежда или нещо подобно. Само резултатите. Иначе ми е все тая дали ще съществува този отбор изобщо. Чисто принципно говоря.

Е, понеже е Методи, та му викам Кирил. Просто като закачка. Не знаех, че ще го приеме чак пък толкова навътре. Наистина съм изненадан.

Интересно, отбелязвам си го. Ще знам, че Кирчо има къс фитил и ще го отчитам като се подигравам на Кирчо за да не се сърди прекалено много г-н Кирил :lol:

[Eminem]

Говорим за национален спорт. Всичко се обезсмисля, когато го превърнеш в клубен.
И той вече е почти изцяло безсмислен, защото всеки си купува чужди спортисти.

[pomiqrat]

Познавам 17-годишен, който тренираше борба и се отказа, защото треньорите му не струват и са там да си вземат заплатата и да отбият номера. Толкова за българските борци.

[Eminem]

Ето нещо, с което трябва много да се гордеем! С такива хора, България има бъдеще!!!

Твърдя това от личен опит, защото присъствах на втората конференция на ARC през настоящата 2025 г. – отново в Лондон.
Това се случи от 17-ти до 19-ти февруари в международния изложбен и конферентен център ExCeL с перфектна организация.
По каква линия бе моето участие?
За да изясня това трябва да разкажа за 3 личности с огромен принос за България на които всяко едно българско семейство трябва да благодари.

Това са все заслужили хора, които са се преборили с невъобразими за нашия ум сили, поради което трябва да бъдат споменати поименно, а делата им – съобщени, тъй като и до днес те са неизвестни в страната ни, което намирам за позорно. И ако има нещо, което трябва да бъде запомнено от тази статия, то това са именно те, а не съдържанието на моите мисли.

Михаела Джоргова – магистър по икономика и психология.
Нейният положителен принос се свежда не само до благоденствието на отделния индивид и семейство, но и за цялото българско общество.

Въвлечеността на Михаела в гражданската активност е провокирано от намеренията на управляващите да узаконят проституцията още през 2007 г. От последствията в други страни разбира, че нейната легализация води до рязко увеличаване на трафика и сексуална експлоатация на жени и деца.

Така, Михаела, заедно с приятели и съмишленици, основава гражданско сдружение Асоциация Общество и Ценности през пролетта на 2007 г.

От основаването си досега сдружението изиграва важна роля за спиране на: легализацията на проституцията, еднополовите съжителства, евтаназията, превръщането на децата и жените в стока чрез сурогатство, „Закона за детето“, „Стратегията за детето“, ратификацията на Истанбулската конвенция (с узаконяване на пол и полова идентичност, различни от биологичните) и други законопроекти, ограничаващи свободата на словото с немислими за обществото последствия.

И до днес Михаела продължава да е активно въвлечена в Асоциация Общество и Ценности, работейки активно за насърчаване достойнството и свободата на личността, правата на децата и родителите, брака и семейството.

От 2012 г. сдружението инициира отбелязването на Международната седмица на брака в България, чийто доброволчески екип Михаела все още координира. Инициативата има за цел да обедини обществените усилия в подкрепа на брака и семейството и да помогне на двойките в пътя им към изграждане на пълноценни и трайни отношения.

Венета Мерк – педагог и семеен консултант.

Още от ранна възраст усеща връзката си с древното и разбира че не е родена случайно по тези земи. Усеща дълбока принадлежносткъм народа си, родината и нейната съдба. Не ѝ отнема дълго да осъзнае до колко духовно принизено състояние сме доведени – под тежестта на лъжите, ограниченията и забравата, от които страдаме от столетия.

След тежко боледуване, когато в продължение на няколко години смъртта заплашва живота ѝ, преживява пробуждане и усеща, че е готова да поема своята роля в съдбата на България.

Нейното участие в обществените процеси започва през 2018 г., когато научава за Истанбулската конвенция и скритите зад нея намерения. Българският писател и политик Александър Урумов сигнализира открито в публичното пространство за опасността от документа, който бе предвиден като „Троянски кон“ – да отвори институциите и вратите към детското съзнание за идеология, противоречаща на нашия корен, народопсихология и ценности. Успоредно с това съзира още по-неприятен план: влиятелни групи възнамерявали да се възползват от българското председателство на Съвета на ЕС по това време, за да принудят България да ратифицира конвенцията и, след това, през оставащото ни време в тази роля, да използват правителството ни за въвеждането на ИК като задължителна за всички страни в ЕС.

Към онзи момент, благодарение на участието си на конференция с множество европейски организации, Михаела Джоргова научава от ADF International за подводните камъни на конвенцията. Адвокатите на ADF разясняват целите и дългосрочните последствия за всички, които са щели да я припознаят и ратифицират. Връщайки се в България Михаела предприема действия – свързва се с редица местни организации и телевизии, за да даде публичност на въпроса. Натискът от различни места предизвиква обществен дебат, а протестите за дължимата прозрачност от страна властта не закъсняват.

Осъзнавайки сериозността на ситуацията, тогавашното правителство прехвърля въпроса на Конституционния съд като предпазна мярка. В резултат цяла Европа чува за дързостта на българския народ. Примерът на България предизвиква вълна от реакции в други държави, които на свой ред се противопоставят на ИК.

Решението на българския Конституционен съд само по себе си поставя ЕС в неизгодна позиция, защото временно парира плана му да задължи държавите-членки да ратифицират конвенцията. Все пак няма как да се обяви против суверенното решение на Конституционния съд на една от страните.

Така Венета Мерк се запознава с Михаела Джоргова и не след дълго обединяват усилия за каузи свързани с благоденствието на България.

Не минава много време и възниква нов опит за социално инженерство. Този път общественото недоволство бива възбудено от т. нар. „Стратегия за детето 2019-2030“.

За онези, които не са чували – чрез щедро финансиране от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн щеше да се въведе система, която да се намеси директно в българското семейство, нарушавайки неприкосновеността му. Бяха предвидени щедри финансови субсидии за отнемане на деца чрез въвеждане на месечни квоти, а социалните работници щяха да придобият неограничена власт.

Възпламеняват се масови протести, а общественото недоволство намира силен отзвук в социалните мрежи. „Родителското“ движение се разраства с главоломни темпове и за кратко време придобива местен израз и организирани структури. Въпреки това, вътрешни спорове започват да забавят развитието му, което налага по-добра координация и яснота в действията. В каузата се включват уважавани адвокати като Владимир Шейтанов, Петър Николов и Виктор Костов.

Въпреки целенасоченото медийно затъмнение, ентусиастите намират начини да достигат до хората, а благодарение на адвокатите проблемите в стратегията биват ясно формулирани.

По това време вече цяла Европа е чула за движението, макар в българските медии то да не съществува. Полша, Унгария и Румъния наблюдават отблизо и възприемат България като пример в това отношение. Някои известни журналисти като Магдалена Ташева и Мартин Карбовски застават зад каузата и я подкрепят.

Още една значима победа, която заслужава да бъде отбелязана, е тази по въпроса за пола. Тихомълком пропагандаторите на джендър идеологията се опитват отново да прокарат своите идеи и да подготвят почвата за тяхното институционализиране. Тогава Михаела Джоргова моли Венета Мерк за съдействие по наболял и до болка познат въпрос. Касационният съд отправя запитване към Конституционния съд на България дали полът е само биологичен или социално определен. Канят се определени личности и организации, които да представят официални становища, макар да е ясно, че всеки може да внесе такива. Въпросът е какво взема предвид Конституционният съд.

Двете жени се заемат заедно, защото обема от работа е огромен. В рамките на няколко дни събират научни трудове и задълбочени медицински изследвания, доказващи дългосрочните последици от изкривяването на понятието за пол, особено сред децата. Превеждат ги и ги входират в Конституционния съд от името на вече изградените организации.

Месеци по-късно, когато решението на съда излиза, и петте входирани становища биват цитирани като решаващи, наред с официално поисканите мнения. Така Конституционният съд на България забива още един пирон в ковчега на джендър идеологията, докато цяла Европа гледа в недоумение.

Надежда Кирякова – счетоводство, медии, журналистика и PR.

2018-та е годината на пробуждане и за Надежда, което също следва след избухването на обществения скандал около Истанбулската конвенция. Или по-точно – след прочита на дългото съдържание на документа, написан на тежък и сложен административен език.

Надежда забелязва, че понятието за „женска идентичност“ е изкривено в документа и авторите му, които уж претендират, че „защитават уязвимите и онеправдани жени и деца“, но на практика насочват фокуса предимно към т. нар. „транссексуални жени“. Започва да ѝ прави впечатление и използвания новоговор – „сексуална идентичност“ (gender identity) и „сексуално изразяване“ (gender expression). Логичният въпрос, който възниква у нея е: защо термини с психосоциален характер дефинират нов вид „уязвими жени и деца“, само на база емоционални възприятия, а не на основание биологични факти? Защо тези модерни термини, твърде съмнителни по отношение на научни доказателства, започват да се използват като категорична „истина“? Защо през последните десетилетия мъжът бива посочван като главен виновник за страданието и насилието в света?

Вторият преломен момент, в който Надежда Кирякова формулира подобна група въпроси, е момента с избухването на обществения скандал около вече споменатата „Стратегия за детето 2019-2030“.

Защо детето е разглеждано като отделна единица, извън семейството? Защо при наличие на насилие в едно семейство, съвременната, модерна, европейска политика прилага като решение отнеманe на детето от семейството, а не извеждане на насилника от дома? Защо сексуалното образование (и то прилагано според стандартите на Световната здравна организация), е посочено като надеждна мярка за превенция от сексуално насилие? Защо според стандартите на СЗО, сексуалното образование на децата трябва да започне още от най-ранна детска възраст? И защо в материалите за сексуално образование на деца толкова натрапчиво присъстват отново термините „сексуална идентичност“ и „сексуално изразяване“? Защо не е посочена мярката „защита на децата от излагане на материали с порнографско съдържание“ и „защита от участие в порнографски продукции“? Защо чрез този документ държавата вменява толкова силна вина на родителите по отношение на грижите и възпитанието и толкова натрапчиво внушава идеята, че възпитанието на децата трябва да бъде поверено на сертифицирани експерти, а не на родители без „родителски капацитет“? И какво точно означава „родителски капацитет“? Дали този термин прави опит да замени традиционният „майчин инстинкт“, например?

Защо понятието „традиционно“ изведнъж бива очертано като негативен и опасен стереотип и в двата документа и защо „разчупването на стереотипа“ бе представено като необходимо условие за решаването на проблеми като „насилие над уязвими групи“ и „сексуално насилие“?

Така Надежда започва да търси отговори.

Попада на истории на различни хора, минали през процедурата „смяна на пола“ или такива, които са израснали в хомосексуални семейства.

Свързва се с Уолт Хайър[1] и го моли да направи видеообръщение към хората в България. Той го прави.

Свързва се с Кейти Фауст[2]. Моли и нея за видеообръщение към хората в България. Тя го прави.

И двете видеа са качени в родителската група във Facebook, която към настоящия момент не съществува, но тогава се е казвала „Не на Стратегията на детето“ и е имала почти 220 000 последователи.

Вдъхновена от публикациите ѝ в същата група Надежда се свързва с Венета Мерк, чиито идеали по отношение на ценности и възпитание[3], я провокират особено силно. Предлага ѝ идеята си да организират конференция на която да бъдат поканени международни говорители, които има какво да кажат по теми като „сексуално образование за деца“, „насилие над жени“, „сексуална идентичност“, „сексуално изразяване“, „джендър пропаганда“ и т.н. Венета приветства идеята и заедно правят първата подобна конференция в България[4] през септември 2019 г.

Това е малка част от предисторията на тези 3 смели жени, които, както вече сами разбирате, са истински воини. Независимо, почти в един и същи момент, те решават да последват импулса си за действие в посока на онова, което считат за правилно и в резултат се откриват една друга. Без каквото и да е финансиране[5] и, въпреки огромния политически и психологически натиск, с общи усилия, инициативи и помощ от немалко други съвестни хора, те успяват да предотвратят два нечовешки плана за развитието на България свръзани с пола и децата. Правят това само на „мускули“.

Неосъществяването на тези планове се приема за даденост от нас, защото не е било допуснато да преживеем обратното априори. Респективно постигнатото и направеното за България навярно не е толкова осезаемо, защото инкасирания от тези хора резултат се изразява именно в липсата на описаните агресивни западни идеологии. И знаем, че когато всичко е наред – онова което се случва в задкулисието не се чува много-много. Просто считаме че живота продължава напред по естествен начин.

Лайтмотивът тук е, че тези изключително добри и състрадателни жени стават част от общ контра-импулс срещу онова, което доскоро се опитваше да бъде нормализирано. И макар почти никой в страната ни да не знае за това (и дори по-лошо – изобщо да не го интересува), тези неща се забелязват от хора, които са яхнали същия импулс зад граница.

Така – заради постигнатото – Михаела, Венета и Надежда биват поканени на първата конференция на ARC през 2023 г. По заслуги. Т.е. от 2023 г. в ARC съществува българско представителство.

https://au.parallelreality-bg.com/anali ... -2025.html

[pomiqrat]

Тази Михаела прилича на човек, който получава пари от проституция и не иска да ги осветли.