Спам тема vol.2

[Soulen]

Най-досадно е оправданието с малката и бедна държава като нито е малка, нито бедна, просто много се краде.

[ReBorn1982]

Виж, това за манталитета е друга работа. Ние винаги сме били склонни да се задоволяваме с постигнатото и най, ама най-вече да се оправдаваме с другите и да не сме виновни за нищо.

Знаеш ли, изгледал съм и съм изчел и изслушал хиляди изказвания на наши спортисти. Общо-взето ми са се загнездили следните изрази:

- отиваме да играем и каквото стане.
- знаете ли колко е техният бюджет ??!
- ние сме малка и бедна държава, не можем да се мерим с ....
- целта ни е да се представим добре (каквото и да значи това неопределено "добре")

И така нататък втръснали ми вече баналности, чийто лайтмотив, резюмирано казано, е "от нас не става и чеп за зеле, а дано не се осерем .... ама надали".

[Eminem]

Бербатов така ме издразни като каза в интервю за една английска телевизия, че идва от малка държава.
Много държим да се омаловажаваме.

[Soulen]

Бербатов така ме издразни като каза в интервю за една английска телевизия, че идва от малка държава.
Много държим да се омаловажаваме.

Всичко е започнало от соца и си е продължило до днес. Разбира се, че трябваше да сме омаловажени спрямо господаря ни. Някак не стои добре културата и езика на СССР да произлизат от България. Най-голямото им престъпение е омаловажаването на прабългарите. Даже самия термин е отвратителен и си ползвам българи, защото сме си такива и е редно да отпадне другото. Другото е налагането на робство, което никой наш съсед няма в историята си, за да може пак да се насади слабост и да ни мачкат.

[rhaegar]

Виж, това за манталитета е друга работа. Ние винаги сме били склонни да се задоволяваме с постигнатото и най, ама най-вече да се оправдаваме с другите и да не сме виновни за нищо.

Знаеш ли, изгледал съм и съм изчел и изслушал хиляди изказвания на наши спортисти. Общо-взето ми са се загнездили следните изрази:

- отиваме да играем и каквото стане.
- знаете ли колко е техният бюджет ??!
- ние сме малка и бедна държава, не можем да се мерим с ....
- целта ни е да се представим добре (каквото и да значи това неопределено "добре")

И така нататък втръснали ми вече баналности, чийто лайтмотив, резюмирано казано, е "от нас не става и чеп за зеле, а дано не се осерем .... ама надали".

Аз съм запомнил от Краси Анев едно изказване, мисля че беше на Игрите в Сочи - "ние сме пълнеж". Говорим за човек, който преди това е имал престижни класирания в Световната купа, медали от европейски първенства. Отиваш на най-голямото състезание в живота ти и обясняваш, че си пълнеж и нямаш шанс, е как да постигнеш нещо?

[ReBorn1982]

Hе е така, Soulen. Още Паисий говори за това качество на българите (18-и век), срамуващи се от произхода си и немалко от тях гърчеещи се. Затова и написва История-та .... за да им влее малко вяра и самочувствие.

Ние като психика сме смачкани някъде по време на отоманското "съжителство" ( ) .... и до днес не можем да се оправим.

[Soulen]

Hе е така, Soulen. Още Паисий говори за това качество на българите (18-и век), срамуващи се от произхода си и немалко от тях гърчеещи се. Затова и написва История-та .... за да им влее малко вяра и самочувствие.

Ние като психика сме смачкани някъде по време на отоманското "съжителство" ( ) .... и до днес не можем да се оправим.

Не съм съгласен. По Османско е била много силна пропагандата. След това сме много силни духом до ПСВ. Там ни разделят сериозно, а червените хлебарки ни довършват.

[tmanolov]

В Сърбия (един калибър държава с нас) също държавата не инвестира много в спорта, ама бълват топ спортисти. Т.е. не е проблемът в бази, държавно финансиране и т.н.

Джокович, Йокич, Шпанович и т.н., да не мислите, че са израснали в някакви страшни условия ??!

Бедни са, а и са шибани шовинисти с мания за величие - те ти две причини. Отделно от това живеят с някакво измислено Божие провидение, че са някаква извънземна нация, която, видите ли, винаги печели, щото колкото и да ги бъхтат скашаните бугаро-татари, накрая идват великите сили и ги спасяват, докато при нас е точно обратното. Още причини искаш ли?

[tmanolov]

Hе е така, Soulen. Още Паисий говори за това качество на българите (18-и век), срамуващи се от произхода си и немалко от тях гърчеещи се. Затова и написва История-та .... за да им влее малко вяра и самочувствие.

Ние като психика сме смачкани някъде по време на отоманското "съжителство" ( ) .... и до днес не можем да се оправим.

Не е от тогава, а от падането на Първата българска империя (странно, що тук все си я броим за царство, а на Запад ни викат Империя?) Ще си позволя да цитирам друг човек от друг форум - дълго е, но е задължително да се прочете:

Когато България е сразена от Василий ІІ и става византийска провинция, сред аристокрацията и населението й настъпва покруса, потрес. Заради огромните жертви и усилия хвърляни десетилетия за оцеляването й, които в края на краищата се оказали напразни.

Преди 1018 г. има нещо, което страшно е дразнело византийците и то е документирано - това е българската гордост, горделивост и надменност. Но това не е гордостта и надменността на парвенюто, а е с покритие, това е доказала се гордост от факта, че един народ създава империя на територията на богопомазаната Римска империя и 300 години не само успешно я защитава, но и често е в настъпление. След 1018 г. настъпва покрусата. В историята на средновековна Европа няма друг случай, в който една държава (Византия) да води тотална война против друга държава (България) и тази война да завърши с унищожаването на цяла една първокласна европейска сила. На фона на битките и касапниците от периода 986-1018 г. Стогодишната война е слаба имитация - за век и нещо в нея има 3 големи битки със затишия от няколко десетки години. И сам можеш да си представиш какво е станало в душите на българите след 1018 г. - няма го вече техният василевс (император), няма я империята им, патриаршията е разжалвана до архиепископия, която от 40-те години на ХІ век е постепенно погърчена. Като компенсаторен народопсихологически механизъм вместо предишната гордост, самочувствие и увереност в собствените сили, се появява униние, отрицание на своето и преклонение към постиженията и културата на силния на деня, на империята. Възниква светоусещането, че онова, което крепяло българите 300 години преди това, съзнанието, че са различни и че различието е изворът на силата им, ги е подвело, не ги е спасило от мощта на всемогъщата империя. След 1018 г. настъпва отчаяние и примирение със съдбата на имперски поданици. Аристокрацията, тоест светският елит на българите, започва да се чуждее и да следва византийски моди и обичаи.

Но не е само това. Така както епопеята между 986-1018 г. е единствената по рода си в историята на средновековна Европа тотална война на една държава против друга, така и съседството на България с Константинопол, сърцето на Византия, няма аналог. Константинопол е най-блестящият културен център в целия християнски свят. Съпоставките с него на това, което може да предложи България след 681 г., след 865 г. или през 1350 г., не са никак в полза на България. Напротив - дисбалансът е огромен. Няма друг такъв културен дисбаланс в други части на Европа. Ако си французин от ХІ век, като минеш немската граница, заварваш същата или подобна културна среда и ниво, ако си италианец и отидеш в Прованс, разликата не е голяма. Тук обаче разликата е огромна. И ако до 865 г. и до 1018 г. българите имали като щит гордостта си и отхвърлянето или поне омаловажаването на имперското културно превъзходство в името на държавното си и културно оцеляване, след 1018 г. вече го няма мотивът за културното противопоставяне - свободата и независимостта на собствената държава и свобода. И нерадостната съпоставка и сравнение водят до обратния процес - прегръщане на чуждото, ей така, напук, и заради яд, че щом като твоята култура не те е опазила като независим народ, явно чуждата е по-стойностна.

Забележи какво правят българските владетели през ІХ и Х век. Копират от ромеите, но избирателно. Големите строежи от Плиска и Преслав обаче са различни като техника на изпълнение от ромейските. Което говори за собствен национален и културен проект, за стремеж към изграждане на своя култура, която да се противопоставя на чуждата. След 1018 г. собственият национален и културен проект е вече мъртъв, заменя го чужд. А неуспехът за създаване на собствена култура се оказва пагубен за последващите съдбини на българския народ. Може би, ако имахме още столетие време докъм началото на ХІІ век, българският национален културен модел щеше да се консолидира и това щеше да промени коренно историята и манталитета ни.

Та така се ражда "Торбалан от Кюрдистан" в България. И за него не е виновен кюрдистанският или арменският Торбалан, а безпрецедентната в цялата история на Европа катастрофа на собствения държавен и културен проект. Тази катастрофа поражда нихилизъм, неверие в своето и в собствените сили, търсене на упование в блестящата византийска култура на прага на земята ти. В резултат на това между 1018 и 1185 г. българското общество, българския културен чип и национална психология са премодулирани, пренаписани с византийски софтуерен код, което е причината и за повечето ни национални нещастия и несполуки след този злощастен ХІІ век. Този чужд византийски софтуерен код е и причината след 681-1018 г. България никога повече да няма свой собствен национален проект!

Затова и народът губи вяра в собствената държава, той започва да я отрича, защото вижда в нея умалено копие и пействане на византийската държава, а тя е чужда държава, не своя. С църква, която е като българската, но понеже е църква на чуждия насилник, и самата църква става колаборационистка и чужда. Преди години, като четох помениците на царе и императори от Бориловия синодик, бях изумен. Там прочетох "Вечна памят на цар Василия". "Цар Василия" не беше Василий І , а Василий ІІ. Значи "българската" православна църква чества "вечна памет" на най-злия враг на българите и на България! Това показва, че средновековната БПЦ е едно чуждо, византийско тяло, имплантирано в нашия организъм. Затова Ботев в момент на кристално интуитивно прозрение нарича БПЦ "тази непорината византийска воня".

След като "собствената" ти църква почита най-злия враг на българския народ, очевидно е защо народът не е гледал на нея като на собствена църква, а като на чужда църква. И затова я отрича. И една част от народа го удря на обратно на селско езичество, други се прегръщат с "Торбалан от Кюрдистан", а трети, най-многобройните, стават от партията "дето им е все тая". Само че след като на масата от народа ти му "е все тая", той вече губи интерес и към съдбата на държавата и към собствената си съдба.

Когато идват турците, те само погребват повизантийчената мърша на Второто българско царство. То е било изгнило отдавна, не както ни учат, след първата половина на ХІV век, а още при "великия" късметлия Йоан Асен ІІ, който не осъзнава мъдростта на великия Калоян, че спасението и силата на България е в противопоставянето на Византия и най-вече на византийщината и с радост ги прегръща. Заедно със стегнатото младо дупе на Мария, щерката на вероломния Теодор Комнин, бившия му враг.

Турското владичество дава още повече сили на българския "Торбалан от Кюрдистан". За 500 години за българина държавата е чужда държава, тази на поробителя. Още 500 години духът на отрицанието се храни обилно сред нас. След 1878 г. нещата вървят отново зле. Руската империя ни насади комплекса за "вечната благодарност" и "вечната задълженост" за освобождението ни. Съединението от 1885 г. показа на българите, че нещата могат да стават и със собствени сили и собствена воля, пряко волята на великите и големите. Но Втората балканска и особено Първата световна война ни натикаха отново на дъното, защото всяха в душите на народа и на интелигенцията ни отровата на усещането, че нищо не зависи от нас, че всичките ни погроми се дължат на опитите ни да построим нещо сами, със свои сили и със собствената ни воля. Неслучайно след 1918 г. сред българската интелигенция плъзват нихилистични настроения, отрицание на доскорошните усилия за национално обединение. Тогава се зараждат и бълнуванията, че войните били грешка, че трябвало да се прегърнем със сърбите, защото явно великите сили на тях били отредили ролята на господар и джандарин на Балканите. Единственият аналог на тази духовна покруса, на това неверие в своите сили, на неверието и разочарованието от себе си е покрусата след 1018 г.

След 1944 г.. държавата отново престана да бъде държава на българите, тя стана съветска държава с "български" наместници. Резултатът - още 45 години нейно отрицание от обикновените българи. И засилване като компенсаторен механизъм на чуждопоклонството, само че не византинопоклонството, както през ХІІ век, а западнопоклонството като контрабаланс и контрапункт на съветизма у нас. Георги Марков в неговите "Задочни репортажи за България" е описал много добре този процес.

След 1989 г. дойде поредното духовно пиршество на "Торбалан от Кюрдистан". България не успя да вземе много острия завой на прехода от планова (и неефективна) икономика, от командно-деребейска социалистическа държава към държава с пазарна икономика и върховенство на закона. Вместо това се появи франкенщайнът на дивата олигархично-капиталистическа държава, в която подкупът убива всяка законност. В резултат на покрусата от големите очаквания и жалките резултати сред хората в България и сред 1 милион икономически емигранти се нароиха новите "торбалановци от Кюрдистан". За новите отрицатели на всичко българско като качества и постижения българинът е "ганьо", мърляч, чалгар, простак, мързел, дребен далавераджия. Докато западнякът (който може да е по-голям "ганьо" от нашенеца, по-голям простак, мързел и мошеник) е "европеец" и изобщо висша порода човек. Ако между 1945-1989 г. едни идиоти скандираха лакейски "да работим по димитровски" или "по ленински", днес подобни идиоти и духовни торбалановци от Кюрдистан скандират "да работим по европейски". Но ако ги попиташ какво разбират под "да работим по европейски", няма да могат да ти отговорят.

В заключение. "Торбалан от Кюрдистан" само дооформя щрихите в характера и манталитета си в периодите 1396 - 1878 г., 1918 -1944 г., 1945 - 1989 г., 1990 - 2014 г. Истинското нещастие, истинската трагедия на българския народ започнаха през 1018 г., в деня, в който Кракра Пернишки заедно с други 30 началници на крепости отидоха и уморено и обезверено подвиха коляно пред Василий ІІ Българоубиеца и така заложиха при Дявола бъдещето на 50 поколения след тях. Истинския национален и държавен проект на българите умря в този ден на 1018 г. След това всичко, което е правено, прави се или ще се прави, е само жалък ерзац на обезверени, нихилистични, себемразещи и себеотричащи се "торбалани от Кюрдистан".

[El_Capitano_Puyol]

Глупости. Сърбите просто са комплексирани, особено от нас, че сме ги превъзхождали като държава особено през Средновековието. И при двете ни царства кажи речи се разрастваме до размерите на империя, докато те имат едни 20 години като голяма държава през 14 век при Стефан Душан. Да не говорим половин днешна Сърбия колко време е била просто българска провинция. Така че това тяхното не е истински национализъм, а чиста комплексарщина, че имат съсед с еднаква религия, който ги превъзхожда. И както и да извъртат нещата в историческите си книги и учебници, неутралните извори са се произнесли кои са били владетелите на Балканите векове наред. Византия и България...сърбите са в категория Б.