Мнениеот pomiqr258 » 05 мар 2015 12:12
Руско-комунистическата пропаганда си е свършила повече от отлично работата. България не е освободена на 3 март 1878 г. България е окупирана от руските войски и става васално на султана трибутарно княжество и започва ужасната руска пропаганда по българските земи, която цели сляпо подчинение на Руската империя. Освобождение! От трън на глог. Русия окупира освободените територии и заради добрия си порив да помогне на братския народ в следващите години България заплаща сумата от 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по него време се равнява на 32 тона злато.Какво да кажем за опита на капитан Георги Мамарчев, който опитва да вдигне въстание в Сливенско, Котелско и Търновско и Руската империя му изпраща войскова част, която го арестува, опасявайки се от националноосвободително движение? Сега се чудите кой пък е тоя. Капитан Георги Мамарчев е доброволец в “Българска земска войска”, който спечелва уважението на руските командири и бива издигнат до капитан. През 1812 г. участва в Отечествената война на Русия срещу нашествието на Наполеон. Участва във въстанието във Влашко и Молдова през 1821 г. С около 900 български доброволци изиграва важна роля в завладяването на Сливенската крепост през 1828 г. и получава орден “Света Ана” и скъпоценна сабя лично от император Николй I, но заради Одринския мирен договор от 1829 г. между Османската и Руската империя крилцата му биват клъцнати. Одрин е подписан договор между Русия и Османската империя за край на войната.Клаузите му предвиждат независимост за Гърция, автономия за Молдова, Влашко и Сърбия, а за България е отредено да остане в пределите на Османската империя, а руските войски арестуват вдигналите се на въстание българи. Георги Стойков Раковски е племеник на Георги Мамарчев. “Всякоги проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уш тях ще освободи, а после бойя, като овце ги трампела!”(Г. Раковски) Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”(Хр. Ботев)
В цял свят държавите празнуват Денят на независимостта, с изключение на нас и Великобритания, които честват Денят на Свети Георги.
Вноските з безкористното освобождение - Първата вноска от 400 000 рубли – на 13 септември 1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13 януари 1896 г. – 400 000 рубли и на 13 юли 1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки.
Важен момент фиксиран в конвенцията е, че
Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга. изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век.
На 3 август 1909 г. министърът на финансите Иван Салабашев изготвя „Изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия“, от който става ясно как е протекло изплащането на дълга. То е запазено в архивата на Тайния кабинет на цар Фердинанд, съхранена в Централния държавен архив.
Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 г. През 1886 г. отношенията между България и Русия са прекъснати поради неодобрението от страна на Освободителката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. В тази ситуация изплащането на окупационния дълг спира. През 1890 г. са били изплатени 3 600 000 рубли, сума, която е следвало да бъде изплатена за времето от 1 януари 1886 до 1890 г. Към 1 януари 1891 г. е останало да се изплаща 5 018 250 рубли и 435 копейки. По съглашение между българското и руското правителства от 20 юли 1896 г. изплащането на остатъка е трябвало да стане така: на 13 юли 1896 г. – 213 250 рубли и 435 коп., а останалите 4 800 00 рубли в продължение на 6 години, начиная от 1897 г. (т. е по 800 000 рубли годишно, платими на два пъти (по 400 000 рубли на 13 януари и на 13 юли). Всъщност са били изплатени на 3 август 1896 г. съответно 218 250 рубли и 435 копейки, през 1897 г. – 800 000 рубли, през 1898 г. само 400 000 рубли, а остатъка от 3 600 000 рубли или 8 639 256 лв. и 49 стотинки са изплатени през 1902 г. Да благодарим на Русия, че ни опрощава другите 10 613 250 книжни рубли и 43 копейки за Източна Румелия, защото дълга на Османската империя преминава върху нас, а Османската империя не плаща нищо, а ние също се правим на чукнати. На 3 август 1909 г. Дирекцията на държавните дългове при Министерството на финансите прави изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия, подписано от министъра на финансите Иван Салабашев. В него за пръв път се настоява, в случай, че България започне да изплаща частта на Източна Румелия, да се настоява пред Русия от дълга да отпаднат разходите, дадени от българите под формата на реквизиции за руските войски (и неизплатени до момента), като хранителни продукти, фураж и др. – въпрос неразрешен нито при изплащане окупационния дълг на България, нито пък при третиране изплащането на окупационния дълг на бившата Източна Румелия. Според Салабашев, тези разходи ще възлизат на една доста голяма сума.
След Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.. Интересен момент от сагата с окупационния дълге неговата връзка с финансирането от страна на българската държава на руските бежанци в България, пристигнали тук през 1921–1923 г. след Октомврийския преврат и Гражданската война в Русия. Задължено от Обществото на народите да поеме издръжката на руските деца, болните, ранените и нетрудоспособните, правителството на Александър Стамболийски, (впоследствие и това на Александър Цанков), заплаща разходите, но ги осчетоводява за сметка на неизплатения остатък от окупационния дълг към Русия. При вземането на решението правителството е предупредено от Дирекцията на държавните дългове, че поема определен риск, тъй като не е ясно „дали горните суми биха се признали от Русия след възстановяването по-късно на финансовите връзки“ и че за момента то не е съгласувано с „никоя официална руска власт“.Независимо от това и въпреки че тази стара Русия вече не съществува, някои проруски настроени политически среди живеят с надеждата, че един ден тя ще се възстанови и ще си поиска дълговете.Към всичко казано дотук трябва да добавим и факта, че до 1908 г. България, като васална на Турция държава изплаща и част от военната контрибуция на Русия, наложена на Османската империя като победена страна във войната от 1877–1878 г. Годишната вноска по нея възлиза на 2 272 млн. зл. лв. От 1881 г. плащането попада в Управлението на османския държавен дълг (който от 1881 г. се управлява непосредствено от европейските кредитори на империята) като част от погасяването на външните кредити на империята-сюзерен.
Понеже съм добро момче няма да ви занимая с млрд., които плащаме на Русия за окупацията в периода 1944-1947 г в знак на благодарност, че не пращаме войски на Източния фронт в помощ на германските ни съюзници, което е огромна грешка, защото можеше да обърнем войната в наша полза и да сме от страната на победителите.
