БОМБАРДИРОВКАТА НАД ВАРНА ПРЕЗ 1915 ГОДИНА.
Ескадра на Руския черноморски флот атакува българската морска столица на Петковден, 9 души загиват намясто, десетки са ранените, а разрушенията в Гръцката махала са в страховити размери
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, който е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог, пише историкът Янко Гочев.
Този факт се признава от съвременните руски историци и е документиран със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император, проведен на 10 октомври 1915 г. От този запис става ясно, че френският посланик в Русия моли императора да издаде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14 октомври 1915 г.,
когато православните християни празнуват Петковден, ескадра на Руския черноморски флот атакува българската морска столица Варна
Моментът не е избран случайно. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни родни краища. Затова руската бомбардировка представлява удар в гръб.
Рано сутринта на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът на бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани като каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7,30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.
Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война.
Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба, руските хидроплани поемат обратен курс.
Въздушната бомбардировка е прелюдия към артилерийския обстрел, започнал час по-късно. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на Руския черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоуст”, „Св. Панталеймон”, „Евстафий”, „Кагул” и „Паметта на Меркурий”. Те са въоръжени с мощните 305 мм и 203 мм оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и в района на Галата и Евксиноград.
В последствие обект на артилерийския обстрел стават централната градска част и особено гъсто населените му квартали. Този момент обикновено се скрива от българската и руската историография, които в пълно съзвучие помежду си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Истината обаче е друга. Именно германският подводен флот спасява морската столица от още по-големи поражения.
Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненци започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.
Тогава UB 7 и UB 8 напада ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби - ,,Пантелеймон”. Следва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, нападателите се изтеглят бързо в свои териториални води. Руските историци отричат попадение в техен кораб, но безспорен факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14 октомври 1915 г. двете немски подводници пристигат в пристанище Варна. Когато се показват над водата, те са посрещнати от варненските граждани с ура’
и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака? Намясто
загиват 9 души - петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани,
двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната Гръцка махала. Общо
загубите се оценяват на повече от 2 млн. лв.
По всичко личи, че епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби ще остане завинаги в съзнанието на жителите на града. Никой тогава не може да си представи, че бомбардировката над българската морска столица ще изчезне ,,безследно’’ от родните учебници по история след 9 септември1944 г. и дори и в наши дни.
„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” - пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри,
че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София на „Св. св. Кирил и Методий”
