Интернет е пълен с глупаци, събудили се и открили топлата вода.
Живееш в 21 век. Мислиш си, че живееш в съвременно общество, в един модерен свят с уредена (или не дотам) социална политика; че имаш социални придобивки; плащаш си осигуровки с надеждата, че някога ще имаш пенсия, заслужена почивка и охолен живот.
Ти мислиш, че живееш в една съвременна и работеща система, наречена Капитализъм…
ТИ грешиш. ТИ живееш в робство. ТИ СИ ЕДИН РОБ.
Първа недомислица. Всичко зависи от теб!
Народът е казал: на каквото си постелиш, на такова ще легнеш.
Ти работиш всеки ден. На една, две или три работи. Може да си обикновен работник, високоплатен специалист или даже собственик на някакъв бизнес. Ти работиш извънредно, лишаваш от вниманието си своето семейство, крадеш твоето време от своите деца; и въпреки че си почтен, работлив и отговорен – израстваш в кариерата.
Но и тогава едва свързваш двата края.
ТИ си един съвременен роб и сега ще ти кажа защо е така.
Съвременните роби се принудени да работят безспирно да края на живота си и умират бедни. Това се реализира с помощТа на някои скрити механизми. Ето някои основни:
Кога оцеляването не е зависело от труда? Само в съвремеността? Втора глупотевина. Изключенията (аристокрацията, едрите капиталисти) само потвърждават правилото. Прави нещо, което обичаш и няма да си роб!
1. Псевдо-необходими стоки[/b]
Първият механизм за скрито принуждаване на съвременните роби към постоянна работа е създаването на изкуствена нужда за псевдо-необходимите стоки. Това става с елементарни средства като рекламата, пиара и разполагането на определени стоки в точните места по щандовете в магазина. Съвременният роб е въвлечен в безкрайна надпревара с останалите роби за „хитове на сезона / годината / технологията”. Той постоянно иска да има, да има, да има, и затова е принуден постояно да работи, да работи, да работи…
РАЯ: А дали е само това или изобщо нивата на заплащане са поддържани изкуствено ниски, за да може капиталистите да максимизират своята печалба? В крайна сметка целта на един бизнес е да трупа капитал като реализира възможно най-голяма печалба. Конкретно за нискоквалифицирания труд, колкото по-малки са разходите за труд, толкова повече място остава за печалбата. Отделен е въпросът с мотивацията на служителите, но когато те нямат алтернатива за работа и прехрана, мотивацията се решава от само себе си.
Третата глупост. Това, че автора на статията се чувства такъв - роб на псевдо-необходимите стоки - и си ги купува въпреки желанието си - показва, че има проблем. Разминаване между желания и потребности.
2. Кредитна система[/b]
Вторият скрит механизм от икономическото принуждаване към безкрайната работа на съвременните роби е системата на потребителско/стоково кредитиране. С помощта на тази система, съвременият роб все повече се затяга в примката на съвременното робство. С всеки изминал ден съвременният роб дължи все повече и повече, защото за да покрие стария дълг, той взима поредния кредит, без да покрие изцяло стария. По този начин потъва все повече и повече в дълговата яма.
РАЯ: Самата система е такава, че е прекалено ЛЕСНО да вземеш заем и да затънеш в нея.Аз например не мога да стигна до работа, без по пътя да видя поне десет пъти обяви за бързи кредити. (EasyCredit и пари назаем – хубавата лоша реклама) През ден вкъщи получавам поща с най-новите оферти за кредити. Всичко, което се иска, е да представиш лична карта, и заемът ти е готов. Не те питат работиш ли, колко получаваш, изобщо – как ще си върнеш кредита. Защото ако не можеш, се завъртат едни безбожни лихви, и после един съдия-изпълнител ти прибира покъщнината за отрицателно време.Липсата на елементарна финансова грамотност е това, на което разчитат всички фирми за бързи кредити.
[/url] Има балъци - има и услуга. Кредитирането е от поне 10-12 века - каква "съвременност". Винаги е имало балъци. Има обаче хора, за които кредитите са нещо полезно. Вземат кредит, за да се образоват, да направят инвестиция, която ще им се върне десетократно. Има хора и които вземат кредит, за да си платят парното.
3. Заплащане
Съвременният роб е принуден да работи безспирно до края на живота си, защото парите, коите той изработва за 1 месец работа, му стигат за това да плати наем/вноска по ипотека за 1 месец, да се храни 1 месец и да покрива текущи разходи за 1 месец. И понеже пари на съвременния роб му стигат винаги само за 1 месец – той е принуден да работи цял живот. До смърт. И не успява да спести нищо.
Пенсионната система също е фикция, защото и тогава пенсиониранияТ роб дава цялата си пенсия за да живее, да яде и може би за лекарства. В условията на постсоциализма ние сме свидетели, че пенсията и на половина не покрива належащите нужди на съвременните пенсионирани роби. По този начин през целия си живот съвременния роб няма никакви свободни пари.
РАЯ: Това от една страна се диктува от нивата на заплащане. (Има ли смисъл от минималната работна заплата?) Но от друга – от липсата на финансова култура, както писах по-горе. Все пак като ти е ниска заплатата, кой те бие по главата да я натоварваш и с кредити?
Отново това "съвременният". Хората преди са умирали на нивата. Днес на$рани в леглата си.
4. Образование
...През целия период на твоето образование
Четвърта глупост! Няма "период на образование". Човек се учи, докато е жив. Всъщност, точно модерността, вероятно е докарала този израз.. Дали авторът не се е попрецакал лекинко, мислейки си, че завършвайки "виШото" вече няма да му се налага да учи. Или е повярвал на глупостта "учи, за да не работиш". Сори, батка. Прецакал си се!
НИКОЙ, ама абсолютно никой не те учил на най-главното в съвременния свят – що е то ПАРИте.
[/url]
Имах приятел далтонист. Той беше много объркан като малък от това и казваше, че техните просто не го били научили. Въпрос на гледна точка.
Какво представляват те, как работят те и как ТИ трябва да работиш с тях. Учили са те на много неща, най-вече да учиш добре, да получаваш добри оценки, да си намериш сигурна и по възможност добре платена работа.
Отново, авторът е разбрал, че на това, което са го научили е грешно - а може би все още не е разбрал?
И разбира се на това, че сметките трябва да се плащат навреме. Но как да боравиш с пари по начин, че да ги имаш достатъчно, и какво да правиш с тях – на това никой не те учил.
Верно?
Няма как да не се възмущавам от такива пасквили, защото, както виждам децата днес им се връзват!
Защо? Защото са тъпаци? Не! Объркани са. Прекалено много информация има около тях и забравят да мислят. По-лошото е, че забравят да слушат себе си. Трудът е благо. Зависи обаче как си го направиш. Всичко се заключава в това. Образованието трябва да е процес, продължаващ през целия живот. Но не само, за да си намериш работа. А за да не ти омекне мозъка също. Дали ще си построиш къща в Аязмото и ще мизерстваш или ще заживееш на село и ще работиш на полето, осигурявайки един нормален стандарт на семейството, зависи от теб. Зловещо глуповато е написаното. Всичко зависи от теб!
Бачках за 340 няколко месеца интелектуален труд и работа, която ми е на сърце, като в същото време приятел ме покани да работя с него за 30 лева на ден на строеж. Отказах. Защо? Защото съм "финансово неграмотен роб". Поне според автора на статията така излиза. Нали? Хм...