Мнениеот CTAHKO » 14 май 2016 19:32
Зад всички злини стои самата монетарна, стокова-парична система, крепена от алчността на малка група хора, успели да застанат на върха на тази пирамида.
Сегашната монетарна система и безогледното преследване на печалба довежда човечеството до онова, което Фреско нарича социална патология. Личният интерес е изместил обществения от почти всяка сфера.
Резултатът е ясен: корпорациите замърсяват необратимо околната среда, похабяват се ненужно много ресурси, защото се създават стоки, в които е заложено планирано остаряване, за да може скоро да бъдат изхвърлени, за да се купят нови и нови. Колкото по-дълго една стока е в употреба, толкова по-трудно става поддържането на циклично потребление.
Тази система раздухва консуматорски нагласи, втълпява ни чрез рекламите потребности, които не са нужни и вещи, които не ни трябват, създава поведение, което е опасно за самите нас. И в крайна сметка води до ненужно разхищение. Провокира лъжливи нужди, защото се крепи на циклично потребление, което изисква все нови и по-високи нива. "Но нищо в света не расте безкрайно", казва Фреско и посочва, че тази система е към края си.
Жак твърди, че за разлика от епохата на индустриалната революция, стремежът към печалба вече не е продуктивен и не може да доведе човечеството до прогрес. Особено внимание Фреско отделя на начина, по който се създават парите днес - от дълг. "В момента световната монетарна система е пред колапс. Тя достига своите теоретични граници на експанзия и банковите фалити са само началото. Инфлацията скача до небето, дълговете достигат рекордни нива, а правителството на САЩ и Държавния резерв наливат нови пари, за да спасят корумпираната система. Единственият начин да поддържаме банките, е да печатаме още пари. Единственият начин да правим още пари, е да създаваме повече дълг и инфлация. Само въпрос на време е да обърнем страницата и да няма кой да вземе нови заеми, докато задълженията растат и хората не могат да изплащат купеното. Тогава експанзията на парите ще спре. И ще започне свиване от невиждан мащаб. Завършек на вековна пирамидална схема, очевидно водеща към катаклизъм и страховит социален колапс, пред когото дори Голямата депресия би изглеждала игра", казват във филма "Цайтгайст", в който Фреско е една от ключовите фигури. При Жак обаче това не е само реторика - той вече е виждал с очите си същото през далечната 1929 г.
Логиката му е следната: хората не искат работни места и пари, те са само средство за достъп до това, от което наистина се нуждаят. Ако то бъде осигурено, никой няма да работи нещо, което не обича.
Фреско е убеден, че политиците са безполезни, защото нямат реални решения за проблемите на хората, а само говорят неща, които да им се харесат, а после просто не ги изпълняват.
Социалният инженер предлага радикална смяна на системата.
delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
