1982 написа:pampi написа:Грешиш, натовската мощ се е показала много по-рано, демек при завладяването на Северна Америка от индианците...
В Югославия, по-точно в Сърбия си беше чист резил. Специалитетът на англосаксонците още от Втората световна да бомбандират само цивилни обекти, щото военните обекти отвръщат на огъня, не сработи както трябва и няколко невидими самолета дадоха фира. А високоточните ракети, вместо метри, дадоха разсейка километри и само чудо спаси пеленгаторите на летището в София от припляскване...
Е, хайде да не говорим за цивилни бомбардировки, че да не напомням в Чечня що невинни цивилни бяха бомбардирани от великата руска авиация. И в Грузия после, дори има снимка как на едни хора от Гори в хола им има руска авиационна бомба.
А това за Втората световна е пълна измишльотина, бомбардират се всякакви обекти - военни, индустриални, цивилни и т.н., неслучайно САЩ и Великобритания губят хиляди пилоти в небето над Германия и Япония.
Много си необразован исторически, а е така щото само с Уикопедия не става... Едно е да има случайни цивилни жертви, друго са военните престъпления извършени от англичани и американци през Втората световна...
Унищожаването на Дрезден, престъпление ,за което Чърчил би трябвало да е съден като военопрестъпник:
http://bombenterror.nseuropa.com/dresden.htm
...
В началото на 1945-та войната е към своя край. На изток съветските войски бързо напредват към сърцето на Германия, съюзническото настъпление, макар и силно затруднено, продължава към бреговете на Рейн. Но британското военно-политическо ръководство е недоволно от това положение на нещата. Заражда се идеята за огромен удар, естествено въздушен, който, от една страна, да докаже военната мощ на западните съюзници и да увеличи техния принос за общата победа, а от друга да сложи край на мъчителното бездействие, в което се намират английските войски около западната германска граница. Погледите на отговорните лица от Бомбардировъчното Командване и Военния Кабинет се обръщат към източните германски градове. Причините за тази ориентация са две-първо, градовете в западна Германия, по крайбрежието на северно и балтийско море и в Рурската долина са бомбардирани от години и повечето от тях са почти напълно унищожени. Втората и по-съществена причина е, че един удар в източна Германия ще подпомогне британския съюзник- червената армия и поне на теория, ще облекчи положението на източния фронт. Няколко града се очертават като особено подходящи за тази цел- Берлин, Лайпциг, Хемниц и Дрезден. Ето как формулира общата идея на атаките шефа на КВВС Сър Чарлс Портал:
“…жестоката бомбардировка не само ще причини объркване в евакуацията от изток, но и ще възпрепятства предвижването на войски от запад.”
Така на 26-ти януари 1945-та съдбата на източните германски градове и на повече от милион цивилни граждани е решена. Същия ден Уинстън Чърчил настоява пред държавния секретар по въздухоплаването сър Арчибалд Синклер: " Аз попитах (вчера) дали Берлин и без съмнение други големи градове на източна Германия трябва да бъдат считани като особено привлекателни обекти. Моля докладвайте ми утре какво ще се прави." На 27-ми януари Синклер отговаря: "Въздушното командване смята че всички налични ресурси трябва да се насочат срещу Берлин, Дрезден, Хемниц и Лайпциг или други градове където тежкото бомбардиране не само ще унищожи комуникации, жизненоважни за евакуацията от изток но и също ще затрудни придвижването на войски от запад"
Сър Норман Ботомли, заместник шеф на въздушното командване и пламенен защитник на зоновото бомбардиране настоява да се предприемат атаки срещу Берлин, Дрезден, Лайпциг и Хемниц, веднага щом положението на луната и метеорологичните условия го позволяват, " като специално се използва объркването, което сигурно съществува в гореспоменатите градове с оглед на успешното руско настъпление."
По този начин е сложено началото на Операция Гръмотевица (Thunderclap), която ще разруши един от най-красивите европейски градове, отнемайки живота на повече от 500 000 цивилни.
Интерпретирайки причините, довели до бомбардировката над Дрезден много съвременни “историци” достигат до откровени абсурди. Например някои автори твърдят, че Дрезден е развит индустриален център и като такъв е бил атакуван с цел намаляване на промишления потенциал на Германия. Първо, военна индустрия в Дрезден почти не е имало и всеки опит да се докаже противното е чиста спекулация. Второ, самия характер на бомбардировките доказва, че целта е била не заводите в периферията на града, а гъстонаселения градски център. Трето, в плановете и документите на британските военни не се споменава и дума за атакуване на промишлени предприятия. Целта недвусмислено е определена като “объркване в евакуацията от изток, и възпрепятстване предвижването на войски от запад." Ето как оценява постигнатото самия Харис в официален отчет на Бомбардировъчното Командване от 1945-та: “Като резултат от тези атаки… повече от 1,600 акра от гъсто застроените квартали на Дрезден са унищожени.”
Индустрията няма никакво значение за тези атаки- основната цел са цивилните жители на Дрезден в препълнените с бежанци жилищни квартали.
Друга легенда, особено популярна в годините на студената война и фанатично поддържана от болшевишките “историци” е, че дрезденската бомбардировка е демонстрация на сила от страна на съюзниците, целяща да “сплаши” съветските войски и да покаже на Сталин, че има сериозен “противник” в лицето на англо-американците. Без съмнение цялата операция е замислена като демонстрация на сила, но не с цел сплашване на съветците. Напротив, идеята е да се успокои и умилостиви съветския самодържец, да му се дадат сигурни доказателства за твърдостта на “антихитлеристката” коалиция, да се убеди във верните съюзнически чувства на британците. Съюзниците бързат да извоюват своята част от победата, да дадат своя принос в унищожението на Германия и го правят по единствения възможен за тях начин- като избиват цивилни от въздуха, докато съветските им другари правят същото на земята.
Някои търсят причините за бомбардировката в значението на Дрезден като транспортен и комуникационен център и по-специално на неговата железопътна мрежа. Факт е обаче, че железопътните възли са сред целите на Осма военно-въздушна дивизия на USAAF, която атакува през деня на 14-ти февруари. На двете вълни британски бомбардировачи, атакували през предходната нощ такава цел не е давана. Всъщност на тях не им е давана абсолютно никаква конкретна цел- тяхната цел е била самия град. И как е възможно трезвомислещ човек да твърди, че огромната огнена буря погълнала центъра на Дрезден е била създадена с цел да се унищожи една железопътна гара!
Нелепите идеи измисляни в следвоенния период, целящи да оправдаят безсмисленото клане в Дрезден са наистина многобройни. Една от най-малко оригиналните е тази, че с този ход съюзниците възнамерявали да пречупят германския морал и желание за съпротива и така да сложат край на войната, спасявайки много човешки животи. За пет години “морално бомбардиране” и най-закостенелия и тъпоумен служител в Бомбардировъчното Командване е бил убеден, че и дума не може да става за пречупване на морала на цивилното население, като фактор във воденето на войната. Отдавна германския морал се е доказал като несъкрушим и отдавна психопатите измислили зоновото бомбардиране са се отказали от всичките си надежди. А що се отнася до съкращаването на войната- клането на 500 000 невинни жени и деца в Дрезден не съкращава войната и с една секунда и не спасява живота и на един съюзнически войник. Както всички предходни кампании на Бомбардировъчното Командване и тази завършва с пълен провал. Както всички предходни кампании на Бомбардировъчното Командване и тази постига само безсмисленото убийство на стотици хиляди невинни и унищожаването на безценни паметници на културата.
...
