История на България

[NOMER14]

Пак не си разбрал...
Икономиката ни беше стар москвич през 2000 година, десет години след падането на Стената. 10 години са много за техниката (от тия 10 години БСП управлява 9 години, а СДС само 9 месеца). Кой от форума ползва телефон или телевизор, дори и лаптоп от 10 години.
Относно компютрите в България.
Нашите откраднаха микропроцесорната система на Моторола, а Съветите откраднаха Интел и си ги кръстиха със свои имена. Разлика в качеството огромна, че и цена. Що колективи са участвали в рязането им... Това не беше тайна, не е тайна и сега. Няма лошо - такива бяха времената.

[Drunken_Master]

От около десет години ни управляват ГЕРБерите ? Полза ? Промяна ?

[ivan56]

Мастъре, да ти задам въпроса по друг начин.
Как си представяш(не че си живял по тва време), тая супер мега, гига развита икономика, а хората масова са си бърсали гъзО с вестници, и са се редяли на опашки за тоалетна хартия и други стоки от първа необходимост
Ква ти е файдата, че си произвеждал високотехнологична стока, като населението живее още в каменната ера и се реди на опашки за елементарни неща.
Парцалев още щеше да си чака пепитинеят Вартбург, това чудо на технологията.
Нали си чувал вица, който разказва Рейгън за водопровдчика

[Thsmith]

Пак не си разбрал...
Икономиката ни беше стар москвич през 2000 година, десет години след падането на Стената. 10 години са много за техниката (от тия 10 години БСП управлява 9 години, а СДС само 9 месеца). Кой от форума ползва телефон или телевизор, дори и лаптоп от 10 години.

АЗ!
Мразя ги тези телефони без копчето, които трябва да мажеш по екрана за да се обадиш като човек и разни тиквеници постоянно ти пускат съобщения вместо да се обадят като хората.
И при това го зареждам 1-2 пъти седмично, а не всеки ден

[pomiqrat]

Някъв роден през 90-тте обеснява на човек в производството отпреди 89-та и след 89-та как стоят нещата в сектора. Леле мале Разбираш ги.

[NOMER14]

Смити,
Ти мобилен интернет не ползваш ли. Само от кревата ли чатим с теб

[Thsmith]

Смити,
Ти мобилен интернет не ползваш ли. Само от кревата ли чатим с теб

Е не, ще вървя по улиците и ще пиша Само компютри и то стационарни, лаптоп в мноооого краен случай като пътувам някъде.

[NOMER14]

Смити,
Ти мобилен интернет не ползваш ли. Само от кревата ли чатим с теб

Е не, ще вървя по улиците и ще пиша Само компютри и то стационарни, лаптоп в мноооого краен случай като пътувам някъде.

А кафета, ресторанти, отдих в паркове и извъннаселени места? Щастливец - не си роб на нета.

[Thsmith]

В кафета и ресторанти, консумирам Няма да тръгна да ръчкам по телефон нещо... А и чета вестник на хартиен носител.
В паркове и извън населени места не ходя.

[Drunken_Master]

Реформатор. Диктатор. Противоречива личност. Още като ученик се заражда и неговата огромна страст към политиката, покрай своят преподавател Янко Забунов (бивш член на БЗНС). Стамболийски става фактор в родната ни политика след крахът за България след Първата световна война. Откритата агитация на Александър Стамболийски за неутралитет на страната в Първата световна война става причина той да бъде задържан и осъден на доживотен затвор. През септември 1918-та е освободен и изпратен на фронта със задачата да успокои надигналото се недоволство срещу властта у войниците. Земеделският лидер вижда в разбунтувалата се маса възможност да се добере до властта и решава да окуражи „клетвопрестъпниците“, заставайки начело на създадената Радомирска република. В крайна сметка разбунтувалите се войници са разбити край София, а техният водач се покрива. Въпреки провиненията си, Стамболийски скоро е амнистиран и се завръща към своята политическа дейност. През януари 1919 година той за първи път влиза във властта първоначално като част от коалиционното правителство на Теодор Тодоров, а вследствие на оттеглянето на Тодоров, и като министър-председател. Така именно на него се пада тежкото бреме на 27 ноември 1919-та да подпише пагубния за страната Ньойски договор. Ситуацията около втората национална катастрофа е изключително тежка за нашата страна. На фронта умират близо 105 000 души, а броя на ранените надхвърля 200 000, икономиката на страната е разбита, наложени са й тежки репарации. Изгубена е и изключително важната територия на Беломорска Тракия. Във външнополитически план държавата е в пълна изолация без подкрепа от която и да е Велика сила, заобиколена от по-добре въоръжени от нея агресивни съседи. Българската армия също е свита до 33 000 души. Трудно може да се намери българско семейство незасегнато от войната. Националната мечта е разбита, а духът понижен. Хората са обезверени и лесно податливи на популистки обещания. В това затруднено положение политическата конюктура в България рязко се променя. На преден план излизат левите партии, част от които е и БЗНС. В потвърждение на тази констатация са резултатите от провелите се на 21 май 1920 година парламентарни избори, на които най- голям процент от вота получават БЗНС и БКП. БЗНС води убедително, но местата, които земеделците получават в Народното събрание се оказват недостатъчни за самостоятелно управление. За коалиране с друга сила не можа да става дума – такова е едно от предизборните обещания, с които е привлечен народът. Подтикнат от желанието на всяка цена да управлява самостоятелно, Стамболийски си изфабрикува мнозинство, касирайки част от депутатките места спечелени от останалите партии.
Стремежът на БЗНС да се открои от предходните управляващи „буржоазни партии“ проличава още в началото на неговия мандат. С всички действия земеделците недвусмислено показват, че те ще защитават единствено интересите на селяческото съсловие, което според тях, поради фактът, че представлява около 80% от цялото българско население, трябва да управлява държавата единствено в свой интерес – обстоятелство влизащо в пълен разрив с принципа на представителната демокрация.
Въпреки всички негативни краски, управлението на Стамболийски, може да се характеризира като изпълнено с мащабна реформаторска дейност. Главни негови въведения са аграрната реформа и трудовата повинност. По своята същност аграрната реформа цели да оземли част от пристигналите след края на войната в страната български бежанци. С нея се забранява притежанието на поземлен имот над 300 декара, като едрите собственици губят имуществото си, с което надвишават норматива. Макар тази реформа да е с привидно добронамерени цели, с времето тя става предпоставка за развитието на голяма корупция сред чиновническия апарат. Също така земята се оказва недостатъчна за да бъде раздадена на прииждащите бежанци.
По друг начин стои въпроса с въведената трудова повинност. Замисляна в самото начало като начин за поддържане на военната култура на населението, постепенно тя се превръща в реформа, насочена към извличането на икономическа изгода. При нея принципа на действие е следният – за големите държавни строежи биват мобилизирани мъже на 20 и девойки на 16-годишна възраст. Това нововъведение се оказва изключително ефективно, подпомагайки съживяването на съсипаната от войната българска икономика.
Успоредно с реформаторката дейност на БЗНС, насочена главно към подпомагането на селското българско население, започва и потискането на набеденото за враг на селячеството градско население, интелигенция и военни. Репресиите срещу тях превръщат Стамболийски в общ противник на всички останали политически партии, включително и комунистите. Смятащият се за всесилен земеделски вожд сякаш не им обръща внимание и вкарва в сила едно от обещанията, които го издигат на власт – да накаже виновните за включването на България в ПСВ. За тази цел е насрочен и референдум, на който да се вземе решение дали да бъдат съдени виновниците за двете национални катастрофи. Под силен натиск на земеделците решението от референдума е такова, каквото те желаят и им позволява да „обезглавят“ голяма част от опозиционните им политически формации, чиито лидери са подсъдими. Изграденият репресивен апарат на БЗНС също така включва и създаването на въоръжено партийно формирование наречено „оранжева гвардия“, което често е използвано срещу несъгласните с земеделското управление.
Врагове Стамболийски си създава и със своята външна политика. Той изцяло пренебрегва българите в Македония и тяхната съдба, която е изключително тежка откакто те остават под властта на сърби и гърци. Лидерът на БЗНС прави и нещо повече. За да се сближи с Кралството на сърби, хървати и словенци, той се задължава да ликвидира ВМРО, прибавяйки по този начин още един враг в списъка си.
На провелите се парламентарни избори през 1923 година БЗНС печели пълно мнозинство, което до голяма степен се дължи на промяна в избирателната система. Стамболийски се чувства по-силен от всякога и се заканва да „векува на власт“. Засилва се терорът на представителите на различни от селското съсловия, умножават се и комитетите за селска диктатура. За всички става ясно, че зад самохвалството на земеделския лидер, стои истинската амбиция да установи власт доближаваща се до представите за тоталитарност. В тази обстановка враговете на земеделците се обединяват и поведени от Военната лига и Народния сговор на 9 юни 1923 година извършват преврат, с който свалят от власт Стамболийски. Няколко дена по- късно той е заловен при село Голак, отведен във вилата му в село Славовица и убит след серия изтезания от дейци на ВМРО.
Управлението на Стамболийски остава трайна диря в българската история. То идва в момент, когато страната се намира в изключително затруднено положение, но въпреки това отчасти успява да стабилизира състоянието й. Все пак трудно можем да наречем неговото властване успешно, най- малкото защото то поставя началото на един период на разединение в българското общество, във време когато за да пребъде, то се нуждае преди всичко от обединение.