1982 написа:HoUs4oOL написа:1982 написа: Защото договорът си е напълно законен, а срок за напускане няма, САЩ ще си развява байряка там, докогато си пожелае.
Добре, законен е, а защо тогава преди няколко дни гмуча за Чехословакия и Дубчек, който насила го били закарали в Москва да признае действията на СССР?
Каква е разликата между подписа на Дубчек и този на Куба, която подписва договора, докато е окупирана от сащ?
![]()
![]()
![]()
Разликата, миличък мой, е че договорът за Куба е подписан от легитимен орган, който има пълномощията да го направи, докато клозетното писмо до Москва не е написано и подписано от никакъв държавен орган на Чехословакия, а от шепа членове на КП, такъв документ не е издаван никога, ни от Политбюро на ЦК на ЧКП, нито никой друг висш държавен орган. Това няма никаква легитимност.
Ти съвсем се разлигави! Чети, та да не се излагаш из форума... Википедийо ...
В началото на ХVIII век САЩ започват експанзията на Куба, възнамерявайки икономически и физически да завладеят острова. През 1898 година американците, уж помагайки на кубинските патриоти да се освободят от испанското господство, вкарват в Куба свои войски и завземат залива Гуантанамо. Испания с помощта на своя ескадра блокира пристанището Сантяго. Парадоксално, но факт: малкият отряд американски морски пехотинци, без опит в бойните действия, едва ли би могъл да се противопостави на испанските конкистадори. На помощ обаче му идват кубинците от Освободителната армия. Ето така борците за свободата на Куба неволно помогнали на американците да осъществяват плановете за контрол над тази страна.
От януари 1899 до 20 май 1902 г. войските на САЩ окупират Куба, насаждайки на острова своите закони и ред. Вашингтон налага на Хавана невероятното споразумение - т нар. "поправка Плат" (на името на автора й, американският сенатор Оруил Плат), която предоставила на САЩ правото да се намесват във вътрешните работи на Куба, а също и безсрочна аренда на базата в Гуантанамо. В този договор в частност е била установена фиксирана цена на арендата - "2000 песо в златна валута на Съединените щати" годишно. Днешният статут на базата се регламентира от договор от 1934 г., подписан след поредица от държавни преврати в Куба в началото на 1930-те години. В резултат цената на арендата е вдигната до 3400 долара! Арендата се осъществява на правата на екстериториалността, което означава например, че риболовът в залива е забранен за местното население. През 1934 година под натиска на общественото мнение позорната "поправка Плат" била отменена, но вместо нея в новия договор било посочено, че САЩ могат да се откажат от базата само по взаимно съгласие на двете страни. Хавана отдавна е съгласна, но Вашингтон не ще и да чуе. След революцията Куба се отказва от тези пари, обявявайки договора за позорен. Фидел Кастро е приел само веднъж такъв чек (през 1959 г. - първата година от неговото управление). Настоящото кубинско правителство смята присъствието на американците в Гуантанамо за нелегална окупация на този регион и се опитва да докаже, че подписаният в началото на ХХ век договор нарушава член 52 от Виенскaта конвенция за правото на договорите от 1969 година.
На практика САЩ осъществяват свой държавен суверенитет на тази територия безусловно и в пълен обем, а юрисдикцията на Куба има чисто формален характер. Това бе признато и от Върховния съд на САЩ през 2008-а. "От практична гледна точка Гуантанамо не е чужбина", постановиха съдиите.
Самата база Гуантанамо бей заема площ от 117 квадратни километра. В нея има близо седем хиляди души, включително към 1500 военни моряци и 2000 цивилни специалисти, а останалите са членове на семействата им. Заливът може да приеме до 50 кораба. Базата Гуантанамо бей отдавна няма за САЩ никакъв стратегически или военен смисъл, смятат всички международни експерти. Тя има само политическо значение - да се държат кубинците в постоянно напрежение.
"Обстоятелствата, при които САЩ заеха Гуантанамо, са не по-малко зловещи от действията на американските власти там през последните 10 години", твърди пред в. "Ню Йорк таймс" Джонатан Хансен, университетски преподавател от Харвардския университет. "Гуантанамо е символ на лицемерието, даже ако забравим последното десетилетие", убеден е Хансен.
