Фокусът е максимизиран в детайлите,които са като своебразен пъзел/дори лабиринт,а матрицата на събитията представя на зрителите онова,което американците наричат "съспенс",който тук не само че е основен елемент,но и нещо повече-катализатор на действието/та.

За последно,гледах филма "Mother/"Madeo" на един от най-реномираните южнокорейски режисьори-Joon-ho-Bong.
Какво да ви кажа...филмът е необикновен,странен,дори луд на моменти,но най-силното му качеството е,че е определян като симбиоза между посредственост и шедьовър.
А краят...краят на филма,просто удря в земята дори "Боен клуб"!
