Тема за политика - България

[il4o_iliew]

Какво значи "унищожаване на дъл"? Някой прави разходи и генерира дълг, а банката ще му напечата пари и ще му ги даде, за да си покрие дълга? Ако това означава, то ние ще влезем в такава инфлационна спирала, че свят ще ни се завие. И данъците не могат да помогнат.

Под дълг разбирам усилието и труда на участниците в някаква икономическа дейност, а не разходи на фирма, които да бъдат покрити от банката. Когато ходиш на работа, работодателят има дълг към теб, който парите унищожават. Всякаква икономическа дейност генерира дълг, който парите унищожават. Това им е ролята. По тази причина е несъстоятелно твърдението за инфлационната спирала.

По въпроса за ролята на банките в икономиката. Те са основен мотор на една икономика. Та нали кредитите, които раздава се вливат в икономиката. Ако една фирма се нуждае от финансов ресурс, за да си разшири дейността, тя може да си набави този ресурс от банката. Не е единственият вариант, но и това е вариант.

Въпросът е, че банката може да кредитира високорискови бизнеси, които й носят бърза печалба. Бърза печалба невинаги означава общ интерес. Просто пример е ипотечната криза в САЩ през 2008. В алчността си за бърза печалба, банките раздаваха ипотечни кредити наляво и надясно, създаде се балон, който се спука. После данъкоплатецът трябваше да измизисерства безумията на банковата система и продължава да го прави.

А парите винаги си имат цена, собственият капитал също си има цена. Даже в общия случай собственият капитал е с по-висока цена от заемния капитал (по две причини), но няма да навлизам в подробности защо е така.

Точно така-парите си имат цена. И всяко нещо, което си има цена и се издава монополно от една институция има огромна цена. Същото е и с парите. Цената им е изключително висока, защото се генерират по един и същ начин-с лихви. Когато цената им е висока-висока е и дълга, който мерят-труда на хората, генерирали някакво богатство. Затова и цените на стоките и услугите непрекъснато се увеличават. И ако преди 50 години един билет за кино е струвал 10 стотинки, днес струва 7 лева.

[il4o_iliew]

Кога за последно чете Томас Мор и Томазо Кампанела?

Ако мислиш, че печатането на пари без лихва от държавата е социална утопия, неприлагана никога в историята, потърси в нета за Ейбрахам Линкълн през гражданската война, който е правил точно това, за да намали дълга към банките.

Не мисля, че печатането на безлихвени кредити от държавата е утопия, щото вече е правено. Също и не мисля, че една зависима от държавата и регулирана банкова система, която плаща част от печалбата по лихвите на държавата, е утопично. Напълно е възможно да стане.

[Кашчей]

Кога за последно чете Томас Мор и Томазо Кампанела?

Ако мислиш, че печатането на пари без лихва от държавата е социална утопия, неприлагана никога в историята, потърси в нета за Ейбрахам Линкълн през гражданската война, който е правил точно това, за да намали дълга към банките.

Не мисля, че печатането на безлихвени кредити от държавата е утопия, щото вече е правено. Също и не мисля, че една зависима от държавата и регулирана банкова система, която плаща част от печалбата по лихвите на държавата, е утопично. Напълно е възможно да стане.

Ми то и социализмът бе построен и оставаше една крачка до комунизма, ама....

[vaskonti]

Банките са си бизнес като всеки друг. Не можеш да очакваш да дават безлихвени кредити, в същото време да дават лихви по депозитите на хората и държавата да им диктува в какво да инвестират. А на всичко от горе това, което банките инвестират следва да са техни капитали, а не да използват парите на депозитарите.

Приеми хипотетичната ситуация, в която една банка, не е частна, а държавна, а хората, които работят в нея се издържат от държавния бюджет. Същата държавна банка ще има капитал формиран от напечатаните от нея пари, а не от пари на вложители. Същия капитал ще се инвестира в отрасли, където печалбата на частната банка не е от първостепенно значение. Тези отрасли като здравеопазване, образование, инфраструктура, енергетика са от национален интерес. Затова като такива държавната банка ги кредитира безлихвено в интерес на интереса на общността. В случая парите ще се използват за унищожавне на дълга на всички, които са работили в тези национално важни сектори. Няма да бъдат инвестирани с цел печалба на този, който ги издава, а с цел задоволяване на потребностите на цялото общество. Правиш разлика, нали?

Частни банки, които искат да печелят от пари на вложители и от лихви пак може да съществуват. Никой няма да им забрани. Ако например някой човек иска да развива собствен бизнес никой няма да му пречи да се насочи към тях и да поеме съответния риск с кредита. Държавната и частната банка не си пречат. Просто при държавна банка, обслужваща националния интерес, важни сектори за цялото общество ще се финансират без да се помпа дълг към чужди банки като СитиБанк и ДжейПи Морган или БиЕНПи, които отпускат заеми на много държави с неизгодни условия. Чел съм за заемите на BNP например към Българската държава. Те са били задължаващи страната ни да изкупуват френска стомана или други индустриални техни производства, което се оказва изключително неизгодно за нас. Да не говорим, че лихвите по кредитите се изплащат години наред от българския народ, когато тези пари можеха да се инвестират в реалната икономика на страната. Когато частни банкери финансират цели държави, се създават огромни злоупотреби. Има сектори в които е ключова не печалбата и егоизма на частния инвеститор, а защитата на националния интерес. Една държавна банка, кредитираща проекти в съответствие с националния интерес ще реши този проблем.

Това в Исландия няма нищо общо с твоите и на Станко очаквания. Дори исландските банки работят с парите на клиентите си, а не със свои собствени. Също така и до ден днешен отпускат кредити с лихва. Де факто те си работят като всяка друга банка по света. Както и преди съм ти казвал, проблемът не е в системата, а в тези, които я прилагат и Исландия е живо доказателство за това.

Разликата е, че Исландската държава налага огромни данъци на банките и институциите, които предлагат финансови услуги. Това е една чудесна алтернатива подобно на държавните банки. Другата разлика е, че когато банките фалираха, исландците не им платиха с данъците си да ги спасяват, а ги осъдиха.

И проблемът е в системата, защото когато системата пропадне, хората я спасяват, а същата система им обезценява труда и оскъпява стоките от първа от необходимост. Същата система създава и огромни социални неравенства, в които 90% от капитала се държи от по-малко от 1% от най-богатите.

Какъв е смисъла бюджета да финансира държавна банка, която да дава безлихвени кредити в сектори като здравеопазване, образование, инфраструктура, енергетика, след като бюджета и сега отделя средства за тези отрасли, при това, забележи - не под формата на заем, пък бил той безлихвен? Тая твоя измислена държавна банка ще дава безлихвени заеми, но все пак заеми, които ще се връщат! Кой ще ги връща - болниците ли, училищата ли, кой? Къде виде какъвто и да е смисъл тук? Освен това, този твой сценарий би имал минимален шанс да работи само ако в крайна сметка дадения субект на финансиране не е на загуба - ако не е на печалба. Ако се финансира за да се компенсират загуби, това неминуемо и неизбежно ще доведе до срив защото няма как до безкрай да се налива в пробита каца.

В Исландия каквито и данъци да налагат, частните банки не са на загуба, раздават си кредити с лихви и си работят като всяка друга нормална банка по света. По какво се различават с коя да е друга банка по света, освен с "високите" данъци? Твоите приказки за безлихвени заеми и финансиране само от собствени капитали нямат никаква връзка не само с реалността, но дори и с утопичните общества защото дори в тях никой частник няма да работи на загуба.

[il4o_iliew]

Правителството на Исландия съобщи, че ще отпише до 24 000 евро от ипотеките на всяко домакинство, изпълнявайки предизборно обещание въпреки международното безпокойство от мярката. Разходите по плана се изчисляват на 150 млн. крони (900 млн. евро) за четири години, се казва в съобщението на правителството. Той ще се финансира от данъци върху банки и фондове, управляващи активи на банките, разорени от финансовата криза през 2008 г.

Облекчението започва да се прилага от 2015. То бе обявено от премиера Сигмундур Давид Гунлаугсон, който пое изпълнителната власт и бе част от предизборните му обещания. Икономиката на страната вече се възстановява, след като бе срината от финансова криза преди 5 г., но хората все още едва успяват да покриват кредитите си, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Исландия все още страда от голям бюджетен дефицит, въпреки това обаче кабинетът на Гунлаугсон възнамерява да даде старт на четиригодишната програма за облекчаване на задлъжнялостта на гражданите.

Увеличението на данъците върху доставчиците на финансови услуги се очаква да донесе в хазната приходи от 37.5 млрд. исландски крони, заяви в интервю финансовият министър Бярни Бенедиктсон. Страната ще премахне съществуващите досега данъчни облекчения за банките, въведени след краха от 2008 г. Финансовият министър обаче не обяснява как това ще се отрази на приходната част на бюджета, посочва "Уолстрийт джърнъл".

Правителството обяви, че задлъжнялостта на домакинствата е 108 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Една от целите на новата правителствена програма е да "подпомогне увеличаване на наличния доход на домакинствата и да насърчи спестяванията", се посочва в правителственото съобщение.

МВФ се отнасяше скептично към обещанията на Гунлаудсон да вземе мерки срещу задлъжнялостта на гражданите. Според рейтинговите агенции програмата е нова червена лампа за чуждите инвеститори, които вече са достатъчно шокирани и стреснати от финансовия крах на страната през 2008 г.
Профил

В края на май две исландски партии - Прогресивната и Партията на независимостта, създадоха коалиционно правителство и обявиха, че то ще замрази разговорите по присъединяването на страната към Европейския съюз. След няколко години на антикризисни съкращения на разходи и растящ дълг социалдемократите, които управляваха досега, претърпяха най-тежкото поражение, което е получавала която и да е партия в страната, откакто тя стана независима от Дания през 1944 г. 38-годишният лидер на прогресистите Сигмундур Гунлаугсон оглави правителството, а лидерът на Партията на независимостта Бярни Бенедиктсон стана финансов министър.

Исландия фалира през 2008 г., когато през октомври около 85 на сто от банковата система в страната обяви банкрут. Спестяванията на населението се изпариха, страната бе залята от безработица, ежедневните неща станаха непоносимо скъпи, изчезнаха социални придобивки. Частното потребление за 2007-2010 г. спадна с една четвърт. Исландската крона загуби половината от стойността си. Бюджетният дефицит стана 13.5% през 2008 г., а държавният дълг скочи до 130% спрямо БВП.

[Tommi]

Под дълг разбирам усилието и труда на участниците в някаква икономическа дейност, а не разходи на фирма, които да бъдат покрити от банката. Когато ходиш на работа, работодателят има дълг към теб, който парите унищожават. Всякаква икономическа дейност генерира дълг, който парите унищожават. Това им е ролята. По тази причина е несъстоятелно твърдението за инфлационната спирала.

Безконтролното печатане на пари (а това, което описваш е точно такова) и силният растеж на паричната маса създава предпоставки за развитие на висока инфлация - теоретично и емпирично доказано. Толкова по въпроса.

Въпросът е, че банката може да кредитира високорискови бизнеси, които й носят бърза печалба. Бърза печалба невинаги означава общ интерес. Просто пример е ипотечната криза в САЩ през 2008. В алчността си за бърза печалба, банките раздаваха ипотечни кредити наляво и надясно, създаде се балон, който се спука. После данъкоплатецът трябваше да измизисерства безумията на банковата система и продължава да го прави.

Банките не са единственият участник при образуването на финансови балони, даже не се и най-важният. Това не променя ролята им и важността за икономиката.

Точно така-парите си имат цена. И всяко нещо, което си има цена и се издава монополно от една институция има огромна цена. Същото е и с парите. Цената им е изключително висока, защото се генерират по един и същ начин-с лихви. Когато цената им е висока-висока е и дълга, който мерят-труда на хората, генерирали някакво богатство. Затова и цените на стоките и услугите непрекъснато се увеличават. И ако преди 50 години един билет за кино е струвал 10 стотинки, днес струва 7 лева.

Това дано поне ти да си го разбираш.

[il4o_iliew]

Какъв е смисъла бюджета да финансира държавна банка, която да дава безлихвени кредити в сектори като здравеопазване, образование, инфраструктура, енергетика, след като бюджета и сега отделя средства за тези отрасли, при това, забележи - не под формата на заем, пък бил той безлихвен?

Явно не искаш да прочетеш какво съм написал. Държавната банка е банка, защото печата парите, а не ги взема от бюджета. никога не съм говорил да ги взима бюджета. Чети какво съм написал.

Тая твоя измислена държавна банка ще дава безлихвени заеми, но все пак заеми, които ще се връщат! Кой ще ги връща - болниците ли, училищата ли, кой? Къде виде какъвто и да е смисъл тук? Освен това, този твой сценарий би имал минимален шанс да работи само ако в крайна сметка дадения субект на финансиране не е на загуба - ако не е на печалба. Ако се финансира за да се компенсират загуби, това неминуемо и неизбежно ще доведе до срив защото няма как до безкрай да се налива в пробита каца.

Когато построяването на един път струва 20 милиона лева и държавната банка изпечати тези 20 милиона лева и се разплати с всички хора и предприятия по веригата направили пътя, кой на кого ще дължи пари? Ако проектът е струвал по-малко, държавата ще увеличи данъците и ще изтегли излишните от обращение, за да няма инфлация. Ако ремонтът на едно училище струва 30 000 лева и държавата изпечата 30 000 лева, с които се разплати на фирмите и хората, ремонтирали училището, кой на кого ще дължи пари? Никой не говори за финансиране на загуби. Необходими са три условия. Училище, което се нуждае от ремонт на определена цена, хора и фирми, които да го направят и институция, която да даде парите с които да се издължи на работниците и всички по веригата. Това е. Не ти е нужна банка, която да ти даде 30 000 ремонта и след това да иска да й върнеш 50 000. Разликата от 20 000 ние ще я измисерстваме като ни се вдигнат данъците. Тези пари можеше да ги дадем за нещо друго.

В Исландия каквито и данъци да налагат, частните банки не са на загуба, раздават си кредити с лихви и си работят като всяка друга нормална банка по света. По какво се различават с коя да е друга банка по света, освен с "високите" данъци? Твоите приказки за безлихвени заеми и финансиране само от собствени капитали нямат никаква връзка не само с реалността, но дори и с утопичните общества защото дори в тях никой частник няма да работи на загуба.

Пак ти казвам, понеже не четеш какво пиша. Нямам нищо против частни банки да кредитират с лихви когото си поискат. Ако държавата не ги спасява след като фалират нямам абсолютно никакъв проблем. Също е добре да плащат данък на държавата, тъй като оперират на нейна юрисдикция и влияят на нейните цени.

[diplomat]

Когато построяването на един път струва 20 милиона лева и държавната банка изпечати тези 20 милиона лева и се разплати с всички хора и предприятия по веригата направили пътя, кой на кого ще дължи пари? Ако проектът е струвал по-малко, държавата ще увеличи данъците и ще изтегли излишните от обращение, за да няма инфлация. Ако ремонтът на едно училище струва 30 000 лева и държавата изпечата 30 000 лева, с които се разплати на фирмите и хората, ремонтирали училището, кой на кого ще дължи пари? Никой не говори за финансиране на загуби. Необходими са три условия. Училище, което се нуждае от ремонт на определена цена, хора и фирми, които да го направят и институция, която да даде парите с които да се издължи на работниците и всички по веригата. Това е. Не ти е нужна банка, която да ти даде 30 000 ремонта и след това да иска да й върнеш 50 000. Разликата от 20 000 ние ще я измисерстваме като ни се вдигнат данъците. Тези пари можеше да ги дадем за нещо друго.

Просто не ми е ясно как ги виждаш тези работи. Ще печаташ пари, ама нали така се обезценява валутата. Ще загубим каквото и доверие е останало от международната общност, ако вършим такава простотия, а и ще се срине икономиката. Иначе за облагането с данъци на банковите печалби от лихви и други подобни процеси, съм напълно съгласен.

[il4o_iliew]

Безконтролното печатане на пари (а това, което описваш е точно такова) и силният растеж на паричната маса създава предпоставки за развитие на висока инфлация - теоретично и емпирично доказано. Толкова по въпроса.

Ако един проект струва 20 милиона лева и банката изпечата 20 милиона, за да го реализира и се издължи с всички по веригата, къде има "безконтролно печатане на пари". Една банка като кредитира проект-не прави ли точно това? Печата пари/издава кредит? Какъв е критерият ти за безконтролност? Ако ги печата държавна банка са безконтролни, ако ги печата частна не са, така ли?

Банките не са единственият участник при образуването на финансови балони, даже не се и най-важният. Това не променя ролята им и важността за икономиката.

Кой е най-важният участник при образуването на финансова балон и банкова криза? Не е ли този, който управлява банката? Все едно да кажеш, че виновник за игровата криза на един футболен отбор не е отборът или треньорът.

Това дано поне ти да си го разбираш.

Парите са средство за измерване на дълг. Печатат се монополно от една институция, наречена банка. Нормално е да се обезценят и съответно цените на стоките и услугите да се увеличат. С думи прости.

[Soulen]

Единственото смислено нещо са данъците върху банките. Другите глупости, дето си ги написал по-добре без коментар