Това полицаите са супер тъпи. Спират ни тая сутрин и карам колата на един, която всъщност е на баща му, но тоя е пиян, а аз не съм пил и отзад има още двама на задната седалка. Оня ми подава документите за колата, а аз ги подавам на катаджията, той гледа документите гледа ми книжката. Колата е с бургаска регистрация, а сме в Русе. На гости в Русе са родата.
Катаджията: Амъ колата не е твоя.
Оня до мен се провиква: На баща ми е.
В същото време и аз казвам: На баща му е.
Катаджията: Ти пък къв си?
Оня до мен: Сина му.
Катаджията: Що не караш.
Оня до мен: Защото съм пиян.
Катаджията към мен: Ам ти що караш кът сте пили?
Аз: Аз не съм пил.
Катаджията: Как тъй не си пил като каза, че сте пили.
Аз: Кой е казал, че аз съм пил? Те пиха.
Катаджията: Излез.
Даде ми да духам и дрегера не ме отчете и видях разочарованата му физиономия
Катаджията към оня дето колата е на баща му: Баща ти знае ли, че сте взели колата.
Оня: Знае.
Катаджията: Как знае? Какво правите в Русе с бургаска кола? Кого се опитвате да лъжите? Дай си личната карта.
Оня си я дава и нова греда. Тоя му е доведен баща и фамилиите им са различни.
Гледа, гледа личната карта почеса се по главата: Хммм, виж тиии! Ама ме лъжете, а? Как тъй с баща ти сте с различни фамилии? Ключовете от колата.
Оня: Той мие втори баща.
Катаджията: Ключовете, ключовете без да се обеснявате. Сега ще я видим тая работа.
Давам му аз ключовете от колата и оня се обажда да провери дали колата не е обявена за открадната. Съобщиха му, че не е и още повече се разочарова
Катаджията: Ще трябва звъним на тъй наречения ти баща да я видим тая работа.
Оня: Абе ти луд ли си бе? Къде ще звъниш в 4 сутринта на човека?
Катаджията изрева: Излез от колата и вие двамата отзад.
Оня излиза, ама не щеш ли е 1,90 и 110 кила мускули, а единият от задната седалка е 100 кила и 1,80 мускули бивш боксьор, а Катаджийчето към 175 см и 70 кила с напикани гащи и се постресна. Добре, че партньорът му приличаше малко на човек.
Оня: И ко сега, ще се бием ли?
Катаджията: Амъ нещо много ти знае устата.
Оня: Амъ (имитира го) знае ми и ко?
Катаджията се разкрещя, а другия там го успокоява: Криви ще ви направя, ей криви. Няма да мое пикайте цял месец.
Катаджията извика подкрепление

Оня и той звънна на баща (доведения). Баща му е бивша барета
Катаджията: Кой ти каза, че можеш да звъниш бее?
Аз: Има право на едно телефонно обаждане.
Катаджията: Ама ти много знаеш беее.
Аз: Съжалявам, че съм чел вместо да люпя семки и да броя мухите в стаята.
Катаджията почервеня от яд: шъ ви побъркам бе, тъй да знаете.
Преди да им дойде подкреплението идва доведеният му баща и той четирикрилен гардероб с още двама и те яки момчета, ама пред него дребнички. Оказа се, че са полицаи. Спряха колата зад нас и излизат. Вдигнали сме ги от масата.
Доведеният му баща: Кой ти викаше, докато говореше с мен по телефона? Показа му го Какъв си ти да викаш на сина ми, бе? Виж се какъв срам си. Кой те пусна катаджия да ставаш тебе бе. Ако те оплюя ще станеш на ваденка ти бе.
Катаджията: Заплашваш ли ме?
Аз, ама вече съм добил още по-голям кураж: Не те заплашва, а изразява вероятност. Прави разлика.
Двете ченгета: Успокой се, успокой се. Сега ще оправим нещата.
Пристига и подкреплението от две полицейски коли
Ченгетата от подкреплението познават ченгетата с тоя.
Какво правите тука. Какво е станало?
Ченгето едното: Тоя въшльо там не го знам какъв е, се прави нещо на момчетата. Спрял ги с колата и ги обвинил, че са я откраднали, а тя на колегата, а той баща на едното момче.
Ходиха да се разправят нещо по полицейски до катаджийската кола и катаджийчето идва и вика: Извинявайте и ни върна документите и си заминахме

Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...