Анализ на коментара на Томислав Русев за Юнайтед и Бербатов

[фифи перото]

Срокът на годност е безмилостно природно понятие. Всичко се амортизира и има срок на годност. От лекарства и конфитюр, до любов и ерекция. Прескочиш ли червения пунктир на тази граница, става идиотско. Можеш да се натровиш, да пукнеш, да фалираш ... а най-често - да станеш за посмешище.

В най-обичаният спорт на света, наречен Футбол, има една тоталитарна категория вечни треньори до гроб. През годините част от тях дори се гътнаха на скамейката по време на мач.

Треньорската професия е супер стресова и емоционална. Кретенско безумие е, 60-70 годишни склерозирани старчоци да правят „кълбо напред-кълбо назад" до тъч линията в стил „Вили Вуцов". Опитът си е опит, но амортизацията на реакциите, преценките и вътрешната карантия, води най-често до комичен край на едни хора, обожавани от милиони.

Чудовищният инат на червенобузия шотландец Сър Алекс Фъргюсън от година на година става все по-перков. Ако е в името на рекорда - ок, но този дядка е роден в началото на втората световна война и четвърт век води един от най-великите футболни отбори в света. Не е ли време за заслужена пенсия?

Фърги започна да изтрещява отдавна. Да трепеш Бекъм с бутонки си е диагноза, а да паркираш Бербо дори под резервната скамейка си е чиста шизофрения, при положение, че на терена са поне пет пълни дървета.

И постоянно четем, как този изкуфял дядка е Бог на „Олд Трафорд"! Айде, стига! Да ти се догади от вечни идоли ...

Разбира се, велика футболна нация, като българската също има версия на Сър Алекс. Благодарение на калитковският късмет от американското лято на 94-та и геният на (футболиста) Стоичков, чичо Митко Пенев се превърна във вечен треньор, забранен за пенсиониране.

Година след година, „треньорът на века, Вселената и всичко останало", спасяваше отбори, бъркаше имена и стресираше литераторите с безумния си речетатив. Търпеше се, търпеше се, но нещата в последната година-две съвсем изтрещяха.

Честно ви казвам, нямам търпение да свърши мач на ЦСКА-то, да минат тъпите реклами и да дочакам озъртащата се физиономия на чичо Пенчо, пред дулото на някой микрофон. Смея се и ритам във въздуха. Дори Бени Хил и Чарли Чаплин не могат да предизвикат в мен такава реакция.

Хаотичният словоред на Пената няма аналог. Познавам дузина шизофреници, които говорят в пъти по-подредено, логично и нормално. Че имена на футболисти и смени не са му понятни е ясно отдавна, но скоро ще започне да ги бърка и по раси. А няма да е далече денят в който легендарният футболист и треньор, ще се чуди на кой отбор е треньор всъщност и с какъв цвят са им фланелките. Тъжен финал на една добра кариера!

Рано или късно футболните склерозирани пенсионери се дънят и ги разкриват. Тези дни това направиха отборите на „Лудогорец" и съответно „Базел". В резултат - ЦСКА се прости с титлата Есенен първенец в България, а Манчестър Юнайтед замина да се лигави в лига „Европа". Поредицата тепърва започва, а старчетата сами никога няма да се откажат. Първо, защото не им се виси в къщи да слушат кудкудякането на бабите и после заради егото, кинтите и рекордите.

В нормалният фен обаче, се получава обратен ефект. Той започва да мрази отчасти любимия си отбор и да злорадства при неуспехите, само защото не може да се примири, изкукуригал дядо да решава неща с които самият нормален фен би се справил в пъти по-добре.

Дори пробутваното клише, че има „можещи и не можещи, а не млади и стари във футбола", няма как да мине, когато валякът на склерозата, асфалтира мозъчните гънки при изтекъл треньорски срок на годност.

Получава се абсолютно същото безумие, като Бойко Борисов - „Футболист на годината".

Просто дайте медали за цялостен принос на Сър Фърги и чичо Пенчо и ги пратете за риба. Оставете хуморът на професионалистите, Ронан Аткинсън или Краси Радков.

Незаменими хора може и да има, но и те са със срок на годност!


Тик-так, тик-так, тик-так ...

Много хора няма да те разберат,но...всъщност доста се посмях
А Ман Юн ще играе там,където му се полага..Независимо,че Бербатов му е футболист(не казвам-играе там ) и Томето му е фен.

[milan199440barca]

Коментара на Томислав Русев не ми харесва и не мисля, че заслужава анализ. Алекс Фъргюсън има какво още да даде на Юнайтед. Не трябва да бъде изправян до стената и разстрелван за два месеца слаби резултаи. В началото на сезона, когато Дяволите вкарваха по много във Висшата лига всички бяха доволни, сега го обявяват за куку. За слаб мотиватор и не знам си още какво. Този треньор е още далеч от "Простамол"-а, въпреки че този сезон трудно ще донесе титлата на "Олд Трафорд". Юнайтед имат добър точков актив, но в града, за тяхно съжаление, има нов шАриф - Сити. На всичкото отгоре програмата е трудна за РЕКОРДЬОРА по титли в Англия - гостува на първите пет отбора в класирането. Така че, очаквам Юнайтед да направи слаб сезон, но това не бива да е причина за напускането на Фъргюсън. В СърО има хляб за още 2-3 години. Добре, че собствениците и ръководителите на Юнайтед не прибързват с действията си под влияние на емоциите. Така, както го правят феновете и журналята.

Всъщност, като фен на Милан, предпочитам Фъргюсън да не седи на треньорската пейка при следващата среща между двата отбора. Като фен на футбола - keep chewing!!!

[football.total]

Като заклет ЦСКА-р мога да ви кажа само едно: ТОМЕТО Е ПРАВ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ.
Факт е че Юнайтед е жалко подобие на отбор от началото на сезона. Второто място във Англия се дължи на ужасната форма на Челси и Ливърпул до момента. Ако Челси заиграят що годе прилично с футболистите с които разполагат Юнайтед са обречени. ДА ФЕН СЪМ НА ДЯВОЛИТЕ, но фактите са си факти! Сър-а не разбра че голям футбол се прави с големи пари и големи футболисти! Не може да искаш да се бориш с големите, а в халфовата ти линия да играят пенсионери редом до треторазрядни футболисти. Ще ме извинявате но ментета като Карик, Парк и Флетчър няма да намерят място дори на пейката на Барса Реал и Челси. А в Юнайтед са титуляри. Слава богу Скоулс се отказа, защото ако беше останал тази година щеше още да гледаме мъката му... Като тази на Гигс. ДА ГИГСИ Е ЛЕГЕНДА, но просто трябва да знаеш кога да се откажеш. Гигс може да влезе да ти направи кефа с две три обигравания в решен мач, но да го пуснеш да ти решава мача срещу гладните за победи млади футболисти, пък било то и на Базел е безумие. Руни е жалко подобие на футболист в момента. Който и да се коментира в Юнайтед, надали би могло да се каже добра дума.
А за Бербатов - много е изписано, много ще се пише, много ще се спори. Да Бербатов е най-добрият български футболист в момента (до колкото може да се нарече футболист, човек търкащ пейките в 80% от мачовете от сезона) което показва колко жалко е нивото на футбола ни. Едните ще разправят колко велик бил Бербатов щото вкарал 5 на Блекбърн, 3 на Ливъпрул, 4 на Малта и 6 на Турно Магуреле, докато другите ще го плюят щото бил безхарактерен тип, мекушав итн... И докато се плюете един друг, Митко ше си седи резерва. Чудя се един ден ако му направят бенефис на Олд Трафорд дали изобщо ще го включат в групата за мача???

[Messinho]

Вкара 5 гола в мач от висшата лига!Стана голмайстор на Висшата лига!Стана шампион!Бербатов е несравнима класа и колкото и да го плюят ...трудно могт да стигнат до него!Твърде високо е!

Така е Бербатов е много ГОЛЯМ, не мисля, че скоро ще имаме такъв футболист като него! Жалко, че така се отнесоха с него и го изгониха от националния

[Alexx]

Не става. Ашли Йънг е тотално надценен футболист .

И аз мислех, че е надценен, но пък какво да видя в статистиката ? Играч номер два по асистенции за последните 5 години. Само Фабрегас е пред него .

[PIMP]

Е как става тоя номер 20 години САФ да мачка с Юнайтед и накрая изведнъж се "изчерпва" ?

[Alexx]

Манчестър Юнайтед в Лига Европа – една различна гледна точка



На 7 Декември към 23:30 българско време бомбата бе хвърлена – Манчестър Юнайтед бе изхвърлен от ШЛ още в груповата фаза и то не от кой да е, а от Базел.

Ако очаквате традиционните експертни изказвания от рода на - „Манчестър Юнайтед винаги са били слаб отбор, но с късмет спечелиха всичко”, „Сър Алекс Фъргюсън очевидно е полудял” или класиката в жанра: „Бербатов е виновен за всичко”, то това определено не е статията за вас. За тези, които искат да прочетат една не толкова сензационна версия на случилото се, продължавам!

Представете си само за момент следната ситуация – Манчестър Юнайтед успява да изравни в последната секудна на двубоя (както е правил неведнъж) и се класира за 1/8 финалите. Какво ли щяха да говорят така-наречените „експерти” тогава? На каква база щяха да се изпишат толкова много интересни мнения по темата Манчестър

Естествено това е чисто хипотетична гледна точка и естествено, че Юнайтед в момента не е това страшилище, което бяха преди 2-3 години и на всички е ясно, че отпадането на Юнайтед не се дължи само на този мач, то е следствие на много по – сериозни промени в отбора, които настъпиха през лятото.



Ван дер Сар и Пол Скоулс се пенсионираха, а с тях от Юнайтед си заминаха и играчи, които винаги са давали всичко за отбора си – Джон О’Шей и Уес Браун. Не само това, но и някогашният стълб в полузащита - Дарън Флечър е започнал едва 10 мача от началото на сезона, а Рио Фърдинанд прилича все повече на човек, който върти безпомощно велоергометър в грешната посока. Този сезон за Юнайтед е преходен между две поколения футболисти и това е очевидно за всеки, който е гледал поне един мач на отбора.

Средната възраст на отбора е най – точният показател за периода на промяна, който настъпи на Олд Трафод. Миналата година Юнайтед бяха един от най – старите отбори във Висшата Лига със средна възраст от 26.40 години ( интересното е , че тази цифра е по – висока и от състава на Челси, които бяха наречени застаряващ състав). Тази година средната им възраст е 25.31 години и са на 2-ро място във Висшата Лига след отбора на Норич.

Но въпреки този неуспорим факт, според почти всички коментари, които успях да прочета, Манчестър Юнайтед всъщност винаги е бил слаб отбор. Късметът или по-точно „дяволският късмет” е главният виновник за успехите на Юнайтед в Европа през последните 4 години.

Разбира се е редно да се върнем в 2008 година, когато те спечелиха Шампионската Лига и да си припомним точно колко късмет имаха Юнайтед тогава. На финала Юнайтед излиза със следния състав в схема 4-3-3: Ван дер Сар, Браун, Фърдинанд, Видич, Евра, Харгрийвс, Карик, Скоулс, Руни, Тевес, Роналдо. Като резерви влизат: Нани, Гигс и Андерсон.

Нека разгледаме по – подробно този отбор, започвайки от защитата: Ван дер Сар, както всички знаем е посредствен вратар (шампион на Европа само 2 пъти), Фърдинанд и Видич съвсем случайно станаха основата на рекорда за чисти мрежи във Висшата Лига.

За халфовете мисля, че коментарът е също излишен. Пол Скоулс (признат от хора като Зидан, Шави, Иниеста за най – добория централен полузащитник на поколението си), Оуен Харгийрвс (европейска титла с Байерн Мюнхен и най – добрият английски футболист на Мондиал 2006) и Карик (откакто той е в Юнайтед, имат скормните 4 успеха от общо 5 сезона във Висшата Лига) ?! Тези хора очевидно са някакви случайни футболисти събрани след професионална консултация с някоя врачка (говорим за „дяволски” късмет, рабира се).

А за нападението какво да кажем, там са най – големите неудачници: Роналдо (най – скъпият футболист на света, благодарение на изявите му с Юнайтед), Руни (сърцето на отбора, откакто премина от Евертън) и Тевес (който в момента е пред трансфер в Милан).

Не знам за вас, но след като разгледах този състав се убедих, че всичко е било късмет. Другият интересен факт, около въпросният финал е, че тези случайни хора, лишени от всякакви технически качества, по някакъв необясним за експертите начин, успяват да владеят топката в 58% от времето срещу Челси. Всичко това може да говори само за едно нещо – адски късмет.

А и почти щях да забравя да кажа една дума и за човека, който ги е събрал – всички знаем, че той винаги е бил изкуфял старец, 25 години печели трофеи благодарение на вудо магии и връзки с УЕФА, ФИФА, Футболната Асоциация и по всяка вероятност Папата.

Така, дотук с иронията и сарказма, надявам се успях да ви представя колко абсурдно изглеждат някои гледни точки за отпадането на Юнайтед и като цяло играта им в последните години. Връщаме се на темата за настоящия отбор на Юнайтед.



Тези легенди на Юнайтед отпадат от Ротор през 1995 година

Едно нещо е да постигнеш успех във футбола, съвсем друго е да го задържиш. Има доста треньори, които са събрали невероятни отбори, които са постигнали успехи в Европа. Но се броят на пръстите на едната ми ръка тези, които са успяли продължително да събират шампионски отбори. Сър Алекс Фъргюсън е един от тях.

Неслучайно след втората загуба срещу Барселона, той направи толкова драстични промени, съизмерими с тези, които през 95-та година накараха Алън Хансен да каже безсмъртните думи: „Никога няма да спечелиш трофей с деца”. За съжаление на легендата на Ливърпул, в този сезон Юнайтед печелят дубъл в Англия. Но може би всъщност има нещо вярно в думите му - червените дяволи отпадат от Купата на УЕФА още във 1-я кръг от отбора на Ротор Волгоград. Факт е, че в Европа не можеш да печелиш с деца, трябва опит и спокойствие. След няколко години същите тези момчета, които претърпяват резил срещу Ротор, печелят требъл.

В този ред на мисли в момента в Юнайтед се случват коренни промени и това е главната причина за това отпадане. След края на този сезон в новосформирания отбор от опитните бойци може би ще останат само Руни, Видич и евентуално Карик и Нани. Дали Сър Алекс ще успее да събере нов шампионски отбор? Само времето ще ни даде отговор на този въпрос.

Докато гледаме развитието на новия отбор, можем само да се насладим на головете на уникалния отбор, който вече е в историята, и който остана надминат само от още по – уникалния отбор на Барселона.

„Дяволски” късмет... Ти да видиш!