FCD написа:Ако си мислите, че при тази система и изборен кодекс като не гласувате, правите нещо добро за бъдещето на тази държава или изразявате протест, дълбоко се заблуждавате. А най-лошото е да не гласуват образовани и мислещи хора и след това години наред да се вайкаме защо така след платения цигански вот. Негласувайки вашият глас пак автоматично се преразпределя пропорционално между получилите вот и всъщност се оказва, че сте гласували примерно за ДПС, в зависимост от вота във вашия избирателен район. Тази кутийка "Не подкрепям никого" също е пълна безсмислица в момента, защото гласът ви не се брои и пак същата работа. По-добре изберете най-малкото зло според вашите убеждения и поне ще знаете за кого сте гласували и кого да псувате или хвалите следващите 4 години. Ако сте разочаровани от сегашните боклуци на статуквото, гласувайте за някакви други, които поне не сме видели как се справят в изпълнителната власт и искат промяна, но не стойте вкъщи в изборния ден. Промяна в живота не се случва с бездействие, а с действие.
1. Направили сте анализ - призив за избирателна активност и критика към негласувалите. Поздравления за ентусиазма! Математическите аргументи не са съвсем коректни, но ... Карай да върви, това е предизборна кампания.
2. Според Вас негласуващите са виновни "след това години наред да се вайкаме защо така след платения цигански вот". Дали "най-лошото е да не гласуват образовани и мислещи хора"? Какво направиха тези, за които призовавате да се гласува за да няма платен вот? Направиха достатъчно за да го има. За да го използват.
3. Възможността да избирам "най-малкото зло" не ме привлича. Напротив, отвращава ме и ме отблъсква. Компенсацията, че ще знам за кого съм гласувал и ще мога да го псувам или хваля (чак пък толкоз от едно зло) звучи обидно за мен. За други може да носи приятни усещания. Въпрос на мироглед, на лична философия.
4. Не приемам като положителен акт механичната замяна на "сегашните боклуци на статуквото" с "някакви други". Бих предпочел вместо да предполагам, че тези другите може и да могат макар че не са опитвали, да бъда убеден в желанието и възможностите им чрез демонстрация на лични качества.
5. Нека всеки сам да избере как да прекарва дните си, включително 26.03.2017, наричан и изборен ден. Вкъщи също могат да се направят промени - строителни ремонти, работа в градината или пред компютъра, придобиване на информация, почивка със семейството, срещи... Приятни занимания могат да се организират и извън дома. Екскурзия, спорт, срещи, ..., за гъби в планината, на полянка или в магазина, ... Разбира се тези дейности могат да се извършат и в други дни. Дори и на 26.03.2017 преди и след вота. Но и избори ще има. Дори доколкото разбрах недисциплинираните и безотговорни негласуващи няма да се заличават от избирателните списъци. Може би за да могат да се използват имената им в кампании, които изискват подпис и лични данни.
6.Твърдите, че промяната в живота не се случва с бездействие. Подлежи на коментар. Дори и какво е бездействие. Както и да е. Апелирате пламенно за промяната. Промяната, която случайно или не е основен лозунг в предизборната кампания на една Партия. Не се споменава Сполуката. Може би трябва да я приемаме като част от Промяната. Според мен промяната не се случва, а се предизвиква, извършва се. Наистина от действащи личности. В България повече от 40 години се обещават и се извършват промени. Всеки може да прецени какви и как? Героите от изборните листи са от най-активните в обещанията и промените през този период. Новите лица ... Просто попълнения в редиците. Най-вече поради действието на основни природни закони.
7. Дали гласуването е много важно действие за извършване на промяната? Дали други дейности не са много по-полезни за обществото? Дейности, които се извършват от част от негласуващите. Поучавани от редовно гласуващи. Често от хора, чието основно занимание е гласуването.
8. Не приемате като протест негласуването. В противовес - гласуването е легитимиране на мафията. Негласуването показва и степен на ноеодобрение на установените в България правила, на толкова популярното и неопределено статукво. Въпреки усилията на ЦИК, РИК, многобройни социологически агенции и т.н. тази степен може да се окаже достатъчно голяма. И публична.
