Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
DANS написа:Сега по същият начин, "великите" сили САЩ и Великобритания, се снишиха и не изпълниха договорните си задължения, като гаранти за териториалната цялост на Украйна, след като другият "гарант" Русия, отхапа хапка от гарантираното, чрез аншлуса на Крим! Нищо добро не ни чака!
Чети книжки, комсомолец, чети 
delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
DANS написа:golemia написа:botevist_75 написа:За руснаците си е "Отечествена". Нападнато им е Отечеството и те си го бранят както и трябва.
Нас това не ни бърка и е смешно българин да нарича тази война "Отечествена".
Как да я наричаме?Запада като казва че Русия е Империя на злото що се приема и нарича така?
МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕКА "другарю", МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА, това е историческата ИСТИНА!
golemia написа:botevist_75 написа:За руснаците си е "Отечествена". Нападнато им е Отечеството и те си го бранят както и трябва.
Нас това не ни бърка и е смешно българин да нарича тази война "Отечествена".
Как да я наричаме?Запада като казва че Русия е Империя на злото що се приема и нарича така?
matador1 написа:Аре, няма общо това с нас. Ние не сме воювали в тая война. Не сме нападали русите и те не са ни нападали докато са се защитавали. После са ни нападнали и са избили всички читави хора в страната.
delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
Всъщност читавите хора ние сами сме си ги избили, но това е една друга тема.Както и да е-вина за ВСВ като цяло и за войната, избухнала преди 75 години в частност, вината не е само на един...matador1 написа:Аре, няма общо това с нас. Ние не сме воювали в тая война. Не сме нападали русите и те не са ни нападали докато са се защитавали. После са ни нападнали и са избили всички читави хора в страната.
zdvera написа:Lyubaka01 как позна , че точно ДАНС имах предвид и то от раз
Всеки който се интересува от ВСВ и е гледал и чел достатъчно разбира , че нещата са много преди 1941 са случили и е било въпрос на време да почнат да си ги мерят Сталин и Хитлер. И реално ако Хитлер не беше тръгнал срещу СССР през 1941 , а да кажем 1942 или 43 тогава нещата щяха да са други и никой не знае какво щеше да се случи.1-2 години са трябвали на хитлерова Германия да построи някои оръжия и тогава ставаше страшно.
delqnski47 написа:Трябва да има бой до посиняване
botevist_75 написа:golemia написа:botevist_75 написа:За руснаците си е "Отечествена". Нападнато им е Отечеството и те си го бранят както и трябва.
Нас това не ни бърка и е смешно българин да нарича тази война "Отечествена".
Как да я наричаме?Запада като казва че Русия е Империя на злото що се приема и нарича така?
Втора световна война.
DANS написа:golemia написа:botevist_75 написа:За руснаците си е "Отечествена". Нападнато им е Отечеството и те си го бранят както и трябва.
Нас това не ни бърка и е смешно българин да нарича тази война "Отечествена".
Как да я наричаме?Запада като казва че Русия е Империя на злото що се приема и нарича така?
МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕКА "другарю", МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА, това е историческата ИСТИНА!
МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА 1913 (Втора балканска война)
Война между България и бившите и съюзници от Балканския съюз 1912-1913 - Сърбия, Гърция и Черна гора, и присъединилата се към тях Румъния. След победата над Турция в Балканската война 1912-1913 между балканските съюзници избухнали остри разногласия за владеенето на освободените територии. Сърбия предявила искане за земите, намиращи се на запад от р. Вардар, и повдигнала въпроса за ревизиране на българо-сръбския договор 1912. Гърция поискала Южна Македония и част от Западна Тракия. Претенциите на двете държави били неоснователни, тъй като се отнасяли до земи, населени предимно с българско население. Отчитайки своята решаваща заслуга за разгрома на Турция в Балканската война, България настояла да получи цяла Македония, изтъквайки и факта, че преобладаващият етнически елемент в нея е българският. На 19 май 1913 Сърбия и Гърция подписали таен военно-политически договор, който бил насочен изцяло против България. По силата на този акт на Сърбия се предоставяли всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера (разположен източно от устието на р. Струма). Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последвали изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. Под предлог да не се допусне нарушаване на "балканското равновесие" от страна на България румънските управляващи среди предявили претенции към Южна Добруджа. Турция също не прикривала своя стремеж да си възвърне земите, намиращи се на запад от линията Мидия - Енос. Всяка една от балканските държави започнала да се готви за война. В България били мобилизирани 600 000 души, но практически от нея могли да бъдат използвани 500 000 души. Веднага след сключването на Лондонския мирен договор 1913 по заповед на българското военно командване всички български войски, разположени в района на Източна Тракия, били прехвърлени на запад за действия против сръбската и гръцката армия. След изготвения набързо план се проектирали военни действия само против тези две държави, поради това на турската и румънската граница не били оставени почти никакви войскови сили. Сърбия и Гърция, които също така не демобилизирали своите армии, разполагали общо с 550 000 души, към които се присъединила и една черногорска дивизия от 12 000 души. След намесата на Румъния и Турция против българската армия се изправила и още една допълнителна военна сила от близо 700 000 души. Въпреки крайно неизгодното положение на България цар Фердинанд I и стоящата зад него царедворска клика не скривали своите намерения за война против бившите съюзници на България. Русия, която виждала усилената подготовка на балканските държави за война и която не желаела разтурянето на Балканския съюз с оглед на своите бъдещи планове, отправила предупреждение до техните управляващи фактори да се въздържат от каквито и да било стълкновения помежду си. Тя заявила, че цялата отговорност за последствията ще понесе онази от тях, която първа обяви войната. Подтикван тайно от Германия и Австро-Унгария, цар Фердинанд I обаче се готвел усилено за бъдещата война. За да предотврати мирната инициатива на Русия, той предизвикал оставката на министър-председателя Ив. Ев. Гешов и по този начин осуетил проектираната конференция на министър-председателите на балканските държави, която трябвало да се състои в Солун, за да уреди спорните въпроси под арбитража на руския император. Пак с оглед да заблуди Русия монархът възложил мандата за съставяне на новия кабинет на шефа на най-русофилската партия в България - д-р Ст. Данев. Както цар Фердинанд I, така и управляващите среди в Белград и Атина дали вид, че приемат руските внушения за мирно разрешаване на спорните въпроси. В същото време те правели всичко възможно, за да предизвикат България първа да започне военния конфликт. Още преди 16 юни 1913 сръбският крал подписал манифест за обявяване на война на България с непопълнена дата. Цар Фердинанд I се оказал по-невъздържан и на 16 юни чрез своя помощник-главнокомандващ ген. М. Савов дал заповед за действия на българската армия срещу армиите на Сърбия и Гърция, които от своя страна предприели офанзива против България. Веднага на тяхна страна се присъединила и Черна гора. На 27 юни в конфликта се намесила и Румъния, а 3 дни по-късно - и Турция. Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръб-ската и гръцката армия България била принудена да капитулира. Особено били облекчени в своите действия против нея Румъния и Турция. Без да срещнат каквато и да било съпротива, румън-ските войски прекосили за няколко дни Северна България и се озовали до София. Турската армия успяла също без никакво противодействие от българ-ска страна да заграби Източна Тракия. Австро-Унгария и Германия, които най-много насърчавали цар Фердинанд I за войната, след нейното избухване на предприели никакви стъпки за възпиране действията на останалите балкански държави против България. Тяхното желание било колкото се може повече да задълбочат противоречията на Балканите и да ликвидират Балканския съюз. На 28 юли бил подписан Букурещкият мирен договор 1913, според който България не само била лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912-1913 земи, но понесла и тежки финансови и др. загуби. Всичко това представлявало истинска национална катастрофа. Поражението на България в М. в. сериозно разклатило положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успял да се задържи на престола. Изходът от войната показал по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да било напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не бил избран правилно. Защото от войната спечелила не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта
