Странджата написа:Не пишеш нищо за децата си, но подозирам - заради това, което си написал, че твоята къщичка е ошетана, и то с не малко труд.
Когато казвам, че трябва да ошетаме къщичката си, имам предвид всеки, колкото може, да я шета.Аз съм филолог по образование и ме дразни това чудоплоклоничество и криворазбрана цивилизация, което прозира от леността да учим собствения си език, а да залягаме само над английския - например. Не казвам, че днес без английски е възможно да си приобщен към една повсеместна култура, но съм готов да споря с всеки, че ако мислиш за езика и културата си, подобни теми биха изглеждали иначе - например - да не бъдем като другите, да браним своето, а не - виж ги тези, колко са глупави. Защото в областта на културата ние сме по-незащитени, отколкото във военната област даже. И ако ние тука сме се вълнували от самолети и ракети, от военна мощ на този или онзи, малко - според мене, се вълнуваме от това, какви предаваме като култура - т.е. каква традиция завещаваме на синовете си. Мисля, че това е по-важно за тях от другото, което могат да си избират, като станат големи - къде да живеят, къде да си изкарват хляба. Но тогава в техния избор ще участва и онова, което ние сме им дали.
Проблемът за културата и нейната незащитеност се наслагват от горе, при това качествено, както и при армията разбира се. Когато България попада под османска власт, поради липса на държавност, фунция на пазител на българската култура и народност поема българската църква на най-низово ниво - епархиалните църкви и манастирите + българската община - селска и градска. Те наистина успяват да запазят народността, чрез фолклора, чрез собствен пример и прочие (повече за това в Цв. Георгиева ИПр, 1980, кн. 3.). Докато сега всичко е на позиция оттичане в небитието и при това съзнателно тикано натам и то от най-високо ниво.