petko.h.markov написа:Странджата написа:Видрица е мемоарна книга, писана безизкусно и затова покорява със своята искреност и неподправеност. "Записките" също са мемоарни, но Захари Стоянов, когато я пише, е вече почти в пантеона на дейците от Априлското въстание, въвлечен е в политическите борби, обременен е от миналото си и затова книгата му е колкото правдива, толкова и противоречива като документ на една славна за историта ни епоха. Вазовото "Под игото" със самото противопоставяне между заглавие и съдържание показва определната идеологическа основа на изображението му, което не е историческо, а е художествено. В училище трябва тези книги да се четат като част от един разговор за това, какво е България, а не да се прославя "пиянството на един народ" защото това води само до национален махмурлук и тъжната жертва на Колчо Слепеца.
За турците имал ли е стойност живота на българина,има ли осъден турчин за убит от него българин?
Има и още как:
Grzegorzewski, Jan. Z Sidżyllatów rumelijskich. Epoki wyprawy
wiedeńskiej. Akta tureckie. Lwow, 1912.
Galabov, Galab. Die Protokollbücher des Kadiamtes Sofia. München,
1960.
Турски извори за историята на правото в българските земи. Състав.
Гълъб Гълъбов, Бистра Цветкова. Т. 1-2. София, 1962, 1971.
и още хиляди сиджила, които се намират в Ориенталския отдел на НБКМ
за осъдени и убити мюсюлмани и християни, които извършват престъпления в Османската държава виж и
Турски извори за аjдутството и арамиство-то во Македониjа / превод, редакција и коментар А. Матковски: 5 т. – Скопjе: Институт за национална историја, 1961–1980.
и преписвалата от него Цветкова Б. Хайдутството в българските земи през 15/18 век. Т. 1. – София: Наука и изскуство, 1971. – 428 с.
а тук още една статийка за хайдуството:
file:///C:/Users/Mari/Downloads/razboynichestvo-v-osmanskih-sudebnyh-dokumentah-xvi-xviii-vekov-problemy-terminologii.pdf