Българският "Цариград"

[Der Schmarotzer]

Цариград е славянското название на Константинопол, още от средновековието. Има достатъчно документи за това - сръбски грамоти от 14 век, в българските анонимни разкази, в житията на някои светци, в руски пътеписи от 14 и 15 век и т.н. Самото име на града след изграждането му за столица от Константин Велики и назоваването му Константинопол се запазва до 28 март 1930 г. След това приема турцизираната форма на Константинопол - Истанбул. Вариантът прокарван от византинистите, че това идва от
εις την Πόλη е само народна етимология, докато според Oberhummer, публикувано в енциклопедията - Pauli-Wissowa името е Истанбул е съкратен вариант на Константинопол с отпадането на сричките кон-, -тино-, а -пол става на -бол/бул, докато -стан, понеже в османотурския език не може да съществуват срички, които започват с две съгласни, приема за начало буквата елиф "I", която става носител на на хамзе, което е озвучено с кесре, които й дават звуковата стойност на буквата "и", така както е и в арабския език. Така се получава варианта Истанбул. Разбира се в документи от 14, 15, 16 век се среща и формата на града като Стамбул. В османски хроники или държавни документи името се се среща и в двата варианта Истанбул и Костантиние/Константиние, като двете имена може да се срещнат и в един извор. Сред учените, благодарение на нялко "умни" глави от 20-те години, които приемат тезата на византинистите и я включват в немския вариант на енциклопедия на исляма, до 80-те години се запазва тази теза, а друга - тази на Оберхуммер е изпаднала в забрава. В най-новото издание на английския вариант на еднциклопедия на исляма, в статията за Истанбул с автор Халил Иналджък тезата на Оберхуммер отново се появява и вече е приета безрезервно от мислещите историци.
Що се отнася до това как българския народ нарича османските владетели - освен във фолклора, и в различни преписки и летописи имаме назоваване, макар и не винаги на османските владетели царе. Такова назоваване има и в някои османски грамоти, издавани на старобългарски език. Вероятно това и води до запазване на названието на града в славянските езици като Цариград. Само една добавка - старата българска столица Преслав в османски тимарски дефтер от 15 век е назована с името Ески Истанбуллук...

[za nas e toj religiq]

Цариград е славянското название на Константинопол, още от средновековието. Има достатъчно документи за това - сръбски грамоти от 14 век, в българските анонимни разкази, в житията на някои светци, в руски пътеписи от 14 и 15 век и т.н. Самото име на града след изграждането му за столица от Константин Велики и назоваването му Константинопол се запазва до 28 март 1930 г. След това приема турцизираната форма на Константинопол - Истанбул. Вариантът прокарван от византинистите, че това идва от
εις την Πόλη е само народна етимология, докато според Oberhummer, публикувано в енциклопедията - Pauli-Wissowa името е Истанбул е съкратен вариант на Константинопол с отпадането на сричките кон-, -тино-, а -пол става на -бол/бул, докато -стан, понеже в османотурския език не може да съществуват срички, които започват с две съгласни, приема за начало буквата елиф "I", която става носител на на хамзе, което е озвучено с кесре, които й дават звуковата стойност на буквата "и", така както е и в арабския език. Така се получава варианта Истанбул. Разбира се в документи от 14, 15, 16 век се среща и формата на града като Стамбул. В османски хроники или държавни документи името се се среща и в двата варианта Истанбул и Костантиние/Константиние, като двете имена може да се срещнат и в един извор. Сред учените, благодарение на нялко "умни" глави от 20-те години, които приемат тезата на византинистите и я включват в немския вариант на енциклопедия на исляма, до 80-те години се запазва тази теза, а друга - тази на Оберхуммер е изпаднала в забрава. В най-новото издание на английския вариант на еднциклопедия на исляма, в статията за Истанбул с автор Халил Иналджък тезата на Оберхуммер отново се появява и вече е приета безрезервно от мислещите историци.
Що се отнася до това как българския народ нарича османските владетели - освен във фолклора, и в различни преписки и летописи имаме назоваване, макар и не винаги на османските владетели царе. Такова назоваване има и в някои османски грамоти, издавани на старобългарски език. Вероятно това и води до запазване на названието на града в славянските езици като Цариград. Само една добавка - старата българска столица Преслав в османски тимарски дефтер от 15 век е назована с името Ески Истанбуллук...

Покажи един документ де, искам да видя как някой се е обръщал към султана с царю Мурад, или царю Осман

[phd]

Между другото ще ми е интересно да видя някакъв документ , в който българите казват Царю Мехмед или Царю Осман, Мурад, Баязид .....

Ами прочети си. "Бележки на българските книжовници Х-ХVІІІ век" е подходящо. После заповядай да коментираш.

А-а, да, и документите не се показват, отиваш в библиотеката и си ги намираш. Ясно?

[ivo77]

za nas e toj religiq, това е сръбски филм за битката на Косово поле..забележи как след 1:28:05 сърбинът казва ''честити царе Баязите''..

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=UuIJ-dmcDtA[/youtube]

[Der Schmarotzer]

Цариград е славянското название на Константинопол, още от средновековието. Има достатъчно документи за това - сръбски грамоти от 14 век, в българските анонимни разкази, в житията на някои светци, в руски пътеписи от 14 и 15 век и т.н. Самото име на града след изграждането му за столица от Константин Велики и назоваването му Константинопол се запазва до 28 март 1930 г. След това приема турцизираната форма на Константинопол - Истанбул. Вариантът прокарван от византинистите, че това идва от
εις την Πόλη е само народна етимология, докато според Oberhummer, публикувано в енциклопедията - Pauli-Wissowa името е Истанбул е съкратен вариант на Константинопол с отпадането на сричките кон-, -тино-, а -пол става на -бол/бул, докато -стан, понеже в османотурския език не може да съществуват срички, които започват с две съгласни, приема за начало буквата елиф "I", която става носител на на хамзе, което е озвучено с кесре, които й дават звуковата стойност на буквата "и", така както е и в арабския език. Така се получава варианта Истанбул. Разбира се в документи от 14, 15, 16 век се среща и формата на града като Стамбул. В османски хроники или държавни документи името се се среща и в двата варианта Истанбул и Костантиние/Константиние, като двете имена може да се срещнат и в един извор. Сред учените, благодарение на нялко "умни" глави от 20-те години, които приемат тезата на византинистите и я включват в немския вариант на енциклопедия на исляма, до 80-те години се запазва тази теза, а друга - тази на Оберхуммер е изпаднала в забрава. В най-новото издание на английския вариант на еднциклопедия на исляма, в статията за Истанбул с автор Халил Иналджък тезата на Оберхуммер отново се появява и вече е приета безрезервно от мислещите историци.
Що се отнася до това как българския народ нарича османските владетели - освен във фолклора, и в различни преписки и летописи имаме назоваване, макар и не винаги на османските владетели царе. Такова назоваване има и в някои османски грамоти, издавани на старобългарски език. Вероятно това и води до запазване на названието на града в славянските езици като Цариград. Само една добавка - старата българска столица Преслав в османски тимарски дефтер от 15 век е назована с името Ески Истанбуллук...

Покажи един документ де, искам да видя как някой се е обръщал към султана с царю Мурад, или царю Осман

От мен да мине, ето ти и един от изворите - Сарандапорска хроника, цитирана в книжката на Христо Матанов: http://www.promacedonia.org/hm3/hm_1_3.htm на страница 57. Такива като това свидетелство има повече от няколко десетки. Има издавани книжки от 19 век на османски грамоти на старобългарски език(книжките са сръбски издания, а самите грамоти са от 15-16 век), там в почти всяка грамота османския владетел е назован цар. Освен това в голяма част от фолклора, най-вече песните, османския владетел е назован цар. Достатъчно е да напишеш в интернет цар Баязид, цар Мурад и т.н. и ще ти излезнат доста неща.

[Der Schmarotzer]

Между другото ще ми е интересно да видя някакъв документ , в който българите казват Царю Мехмед или Царю Осман, Мурад, Баязид .....

Ами прочети си. "Бележки на българските книжовници Х-ХVІІІ век" е подходящо. После заповядай да коментираш.

А-а, да, и документите не се показват, отиваш в библиотеката и си ги намираш. Ясно?

Само ще добавя виж и в житието на Стефан Лазаревич, там османския владетел почти винаги е назован цар и авторът само където не му прави фелацио за добротата му (най-вече на Баязид Йълдъръм). Авторът на житието е българинът Константин Костенечки и то е писано около 30-те години на 15 век.

[BAT UGOR]

Ако попитате турчин какво значи ИСтанбул едва ли някой ще ви каже( Станбул , турците не могат да произнасят С ако пред него няма гласна - ИСтанбул ,ИСтоян,ИСпарта и др.)
Стан Бул си е стара Българска дума значеща буквално Стана или Града на Царя,Владетеля .

[RealMCF]

Винаги съм се чудил от къде и как се е взело това название на Византион, Константинопол, Истанбул!
Защо българите го наричаме Цариград ??? Някой "историк" може ли да обясни ???

Сега да не стигнеш до тезата, че ние напрактика сме естествен продължител на Източната Римска Империя.
То верно, че Пловдив наподобява Рим, ама...

Не бе не знам, ама във фолклора ни има едни разкази за Цар(цезар) Траян, Константин, Юстин, народа някак си ги знае като техни царе Пък нали уж сме иранци

За да е някой "иранец", трябва да разбира без проблем поне няколкостотин думи от иранските езици! Същият случай важи и при другите народи с общ корен... Та, които разбираш, като тях си, част от това семейство - другото са измислици! Езикът не е стока и не се купува, той е устойчива категория, предава се в семейството, дори училища не са нужни, за да се опази, развивайки се, естествено... Що се отнася до Цариград - в християнския свят има йерархия при държави и владетели, Константинопол е "Вторият Рим", т.е. градът е на Царя на земята, не просто на някаква държава. Дори ония, които са се напъвали да се наричат "царе" все пак са признавали върховенството в йерархията на Константинополския автократор (василевс, император, цар). Повече от нормално е за всички Православни (най-вече) Константинопол да бъде наричан Цариград, особено сред славянските православни народи, чиито владетели винаги са се стремели към него!

[Tzar_Kiro]

Нашите са си биле царе не цезари Единствения ни истински цезар(кесар) е бил "ХАН" Тервел , който получава титлата си лично от "византийския" цезар !
Малко е неудобен въпроса как един варварин нехристиянин е станал цезар, ама това е друга тема
Та дали нашия цезар е наричал Константинопол - Цариград ми е интересно

Няма такова нещо!!!Единственият ПРИЗНАТ за Цар на Българи и ромеи е Иван Асен II!!!Самопровъзгласилите се не се броят!!!

[Странджата]

"Стан Бул си е стара Българска дума значеща буквално Стана или Града на Царя,Владетеля" .
Ами то и България е преминало през няколко фонетични трансформации "царе - аре, я па ти я" Иначе Стан Бул няма как да е една дума, ама пък е хубаво това бул, бе - царско е все пак
Приятен ден - само аз си мислех, че се чудя как да не си гледам работата, ама не съм сам, все едно съм от Ливерпул. Ама то пък и как да си от Ливерпул, като неговите гробокопачи са от В група . Та май е по-добре да си сам, отколкото да не си сам - то и разговорното този не е сам го потвърждава .