Tommi написа:CTAHKO написа:Tommi написа:CTAHKO написа:Последно? Не са социализъм от 70-те години на миналия век ли? Не можах да разбера отговорът ти на този въпрос, от който лекичко се опитваш да се измъкнеш

Социализъм си е Томи

Всичко под една или друга форма си е обвързано с държавата

Държавен капитализъм можеш да кажеш, че е в Сингапур, разните им емирства и още няколко подобни монархии, не и в Китай

След десетилетия на развитие по пътя на плановия икономически модел, Китай прилага реформи за установяване на пазарни механизми от средата на 70-те години. Това е т.нар. "социализъм с Китайски характеристики", при който повечето предприятия и компании остават държавна собственост, но им се позволява да функционират чрез пазарни механизми. Колективното земеделие е отменено, а на заетите в тази област се отпускат заеми за стимулиране на производството и развитие. Тази политика, съчетана с огромния брой трудоспособни китайци, е в основата на т.нар. "китайско икономическо чудо", и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света. Въпреки пазарните механизми, все още се счита, че в Китай е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху икономиката и следването на петгодишни планове за развитие
Последно, смесена система, която е по-близо до капитализма, отколкото до социализма.
Това с червените букви защо трябва да се нарича точно "социализъм с китайски характеристики", а не примерно "държавен капитализъм", както аз съм го написал?

Държавата е главният капиталист в Китай.
Това не съм си го измислил аз, а експерти, които със сигурност разбират повече от теб и мен. За да го нарекат така, а не по друг начин, значи има защо.
Това не е измислено и от китайците, нито пък се е прилагало само при тях, за да се нарича "с китайски характеристики".

Югославските, унгарските, германските и китайските комунисти през 70-те и 80-те години на 20 в., въвеждат различни форми на пазарен социализъм, комбинирайки кооперативни модели и модели на обществената собственост със свободния пазар на обмяната и свободна ценова система (но не и свободни цени за средствата за производство). Сигурно и те са капиталисти от тогава
П.П. Васконти и той да го чете, че много спореше точно за това в една друга тема
Пазарен социализъм
Пазарният социализъм се състои от публично или общо притежавани предприятия, извършващи дейност в пазарната икономика. Това е система, която използва пазара и паричните цени за разпределение и отчитане на средствата за производство, като по този начин запазва процеса на натрупване на капитал. Реализираната печалба се използва за пряко възнаграждаване на работниците и служителите или финансиране на обществените институции. В държавно-ориентираните форми на пазарен социализъм, в които държавните предприятия се опитват да максимизират печалбата си, тя може да се използва за финансирането на правителствени програми и услуги чрез социален дивидент, премахвайки или значително намалявайки необходимостта от различните форми на облагане, които съществуват в капиталистическите системи. Неокласическият икономист [Леон Валрас] смята, че социалистическа икономика, основана на държавна собственост на земята и природните ресурси, би трябвало да осигури средства за обществените финанси, които да направят данъците върху доходите ненужни. Югославия въвежда пазарна социалистическа икономика, основаваща се на кооперации и работническо самоуправление.
============================================================================================================================================
Настоящата икономическа система в Китай е официално озаглавена социалистическа пазарна икономика с китайски характеристики. Тя съчетава голям държавен сектор, който включва управлението на икономиката и на когото по закон статута на публична собственост е гарантиран, с частния сектор, основно ангажиран в производството на стоки и леката промишленост и който е от 33% до над 70% от БВП, генериран през 2005 г. Към 2005 г. обаче, тези пазарно-ориентирани реформи, включващи приватизация, на практика спират и даже са частично обърнати. Настоящата китайска икономика се състои от 150 корпоратизирани държавни предприятия, които отговарят пряко пред централното правителство на Китай. До 2008 г., тези държавни корпорации се развиват все по-динамично и генерират голямо увеличение на приходите за държавата, в резултат на което държавния сектор повежда възстановяването по време на финансовата криза от 2009 г., отчитайки по-голямата част от икономическия растеж на Китай.