nam_si_koy написа:v.r.s. написа:„Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; “.
Много добър цитат братле.Ако Православието беше без отклонение от тесния път към Бога щеше ли да има Богомили едно време, Бяло братство и т.н.Според мен масовите религии в общоприетия им вид са за хора, които не са готови да поемат по този тесен път, но със стремеж да са разумни и будни.Имат своето място Католицизъм, Протестанство, Ислям и т.н.Дори откровено сбърканите послания на Конфуций са били от полза на негови ученици да осъзнаят че пият от чашата със сладка отрова и са станали по-късно ученици на Лао Дзъ.Всичко е такова каквото трябва да бъде.
Какво значение има по какъв начин ще се събуди неземното в човека?От там нататък ученика Търсач на Истината ще намери своя Път или Учител или Истината или ще отиде смирен при Бога и така.
Православието не е отклонение от тесният път, тъй като то се уповава на и продължава да стои върху определенията на Седемте Вселенски Събора, докато поп Богомил и другите еретици отхвърлящи тези правила и определения се отклоняват от тесният път и тръгват по широкия, тъй като искат да променят Вярата по техните си разсъждения и страсти, като по този начин се поставят над Съборите, а това е поради гордост и непослушание. А гордостта е първородният грях от който произлизат всички други грехове, както и заради непослушанието Адам и Ева са изгонени от Рая. Няма как един човек да се поставя над Съборите и да претендира, че той е прав и да изменя постановленията и правилата на Църквата.
Ето едно кратко обяснение относно Православието и ересите:
„2-ро основание. ИКУМЕНИЗМЪТ Е ЕРЕС ПРОТИВ ДОГМАТА ЗА ЦЪРКВАТА
Г. Църквата е съборна.
Църквата се нарича вселенска и съборна, тъкмо защото благовести и съхранява Божествената истина в нейната ненакърнима пълнота. Икуменистите неправилно разбират и съборността (католичността)1 — това същностно свойство на Христовата Църква. Както вече подчертахме, те подценяват истината, изповядвана в абсолютно неизопачен вид само в Православието, пренебрегват Богооткровените Догмати на Църквата, запечатали тази Божествена истина като съществен белег на нейната вселенскост и съборност (т.е. истинска икуменичност). Обратно на това икуменистите издигат на преден план числеността на криворазбираната от тях «църква», с оглед нейното външно засилване. Те искат вярващите да се обединяват и да играят роля в света2! За тази цел те предлагат обединяване на «църквите», включително и на отдавна отсечените от Тялото на Христа (Иоан.15:6) еретически общности. Те считат, че такова външно безблагодатно обединение ще създаде в бъдеще някаква универсална «църква». Това лукаво планирано и ловко провеждано обединение обаче не може да има нищо общо с истинската вселенска, съборна Христова Църква.
Още св. Кирил Йерусалимски е описал прекрасно и изчерпателно онзи атрибут на Църквата, който в Символа на вярата е обозначен на гръцки език с думата καθολική (католична), а на славянски език — с думата «съборна». Той пише: «Църквата се нарича съборна (католична) и поради това, че тя съществува по цялата вселена, от краищата до краищата на земята, и поради това, че тя учи всецяло (καθολικῶς) и неопустително на всички догми, които трябва да влязат в познанието на човеците — догмите за видимото и невидимото, за небесното и земното; още и поради това, че тя подчинява на благочестието целия човешки род... и най-сетне поради това, че тя повсеместно и всецяло (καθολικῶς) лекува и изцерява всички видове грехове, извършвани с душата или с тялото; в нея се съдържа всяко понятие за добродетел в дела, в думи и във всевъзможни духовни дарования»3.
Като анализира това определение, архиепископ Василий Брюкселски изтъква, че, според св. Кирил Йерусалимски, думата «католична» (съборна) рисува Христовата Църква:
1. «Като вселенска в географския смисъл («до краищата на света») и още повече в качествения смисъл на думата, като обхващаща хората от различни раси, култури, социални положения;
2. Като притежаваща пълнотата на истината;
3. Като обладаваща пълнотата на спасителната сила, побеждаваща всеки грях и зло;
4. Като притежаваща пълнотата на светостта и благодатта; и
5. В резултат на всичко това — като единствена».
Обобщавайки, архиеп. Василий заключава: «Ние виждаме, че... външните признаци на католичността не се отричат тук; ударението обаче се поставя на качествените понятия — всецялостност в истината и благодатта»4.
Подобни мисли изказва и архим. Юстин Попович. Той пише: «самото Богочовешко битие на Църквата е всеобхватно, вселенско, католично, цялостно, съборно... чрез своя Богочовешки организъм Църквата обхваща «всичко, що е на небесата и на земята, видимо и невидимо, било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти» (Кол.1:16). Всичко е в Богочовека, и Той е Глава на църковното Тяло (Кол.1:17-18)... Богочовешката личност на Господа Христа е душата на съборността в Църквата... В съборния живот на Църквата са включени съществуванията на Ангели и човеци, на каещи се и грешници, на праведни и неправедни, на покойници и живеещи още на земята, при което праведниците и светците помагат на по-малко праведните и на по-малко светите да растат... към все по-голяма праведност и святост... Така ние всички заедно растем «в храм свят чрез Господа» (Еф.2:21), благодатно-органически свързани помежду си с една вяра, с едни св. Тайнства и добродетели, с един Господ, с една Истина, с едно Евангелие... Всички верни съставяме едно тяло в Църквата. Заради какво? — За да живеем с единия свят и съборен живот на Църквата, със святата и съборна вяра на Църквата, със святата и съборна душа на Църквата, със святата и съборна съвест на Църквата, със светия и съборен ум на Църквата, със святата и съборна воля на Църквата... Много често понятието «съборност» се римокатолицизира, географизира. Обаче според православното разбиране, съборността не е топографско, географско понятие, а вътрешно, същностно, психологическо понятие..., основано върху целостта на вероизповеданието, върху ненакърнеността на вероизповеданието, върху светото и апостолско единство на вярата...»5
Добре отбелязва и проф. д-р Илия Цоневски, че «католичността на Църквата трябва да се разбира предимно в смисъл на цялостност и единство във вярата» (к.н.)6. За подкрепа на това православно разбиране на вселенскостта проф. Цоневски се позовава на думите на св. Атанасий Велики, който не е говорил на арианите в географския смисъл на икуменичността: «Ние сме повече, или ние сме се разпръснали по цялата вселена», но писал: «в която и да сте страна, вие не сте нещо повече, освен ариани, евионити или савелияни; а ние навсякъде сме членове на съборната (католичната, вселенската Църква), навсякъде сме признати за такива.»7
Тази мисъл на св. Атанасий Велики се подхваща и от следващите подир него св. отци и учители на Църквата. Ето какво например пише св. Максим Изповедник: «Православното и спасително изповедание на вярата съставя съборната (= католичната, вселенската) Църква»8.
Съгласно отците на IV Вселенски събор, Христос е Главата, а ние сме членовете и трябва да образуваме едно тяло чрез нашето единомислие и единоверие9.
Цялата грижа и цялото внимание на всички Вселенски Събори се състояли в това — да се потвърди изначалната, предадена ни от Христа и от св. апостоли православна Вяра и да се осъдят и отстранят от нея възникващите по дяволско внушение гибелни лъжеучения. Църквата търпи и най-големите грешници, за да ги лекува, но отлъчва еретиците, понеже те изопачават св. догми — тия вечни Богочовешки светини, които — по думите на архим. Юстин Попович — «човешкият ум нито може да обгърне всеобхватно, нито може да ги измисли»10. Никой не може да разбере напълно тайната на Христа, въплътения Син Божи, разкрил ни истината за нашето спасение, бидейки Сам тази Истина (Иоан.14:6). Затова правилният подход към Богооткритите ни догми е не дръзкото им рационалистическо изследване, а благоговейното преклонение пред тях с вяра в нелъжовното Въплътено Слово Божие. Св. Отци смирено са прегръщали вярата в Христовата Истина и са я защищавали с кръвта си от изопачаване, в което виждали хитрината на дявола и пръста на антихриста (респективно, на неговите предтечи). По думите на архим. Юстин, «както явяването и дейността на антихриста ще бъде по действие на сатаната (2 Сол.2:9), така и дейността на всяка ерес е по действие на дявола»11. Затова св. отци единогласно са предавали на анатема всички ереси и еретици, виждайки в тях осуетителите на човешкото душеспасение.
В Христовата Църква единствено се намира безсмъртие и вечен живот за човека. А «ереста е пагубна сила, която потапя човека във вечна смърт»12, т.е. във вечно отделяне от Бога. Към това води и съвременният антихристовски икуменизъм, натрапвайки на съзнанията свой универсализъм и отричайки на едната Христова Църква — Православната — нейната благодатна вселенскост (икуменичност) като единствена носителка на неподправената и спасителна Истина.
БЕЛЕЖКИ
1 Служим си термините «католичност» и «католичен» за да направим терминологична и идеологична разлика между Православието и римския папизъм, злоупотребяващ с понятията «католицизъм» и «католически» (съборност, съборен). По някаква странна ирония папистите, които на практика отричат съборността, поставяйки папата над съборите, са узурпирали термините «католизицизъм» и «католически», незаслужено наричайки себе си «католици», т.е. «съборни».“
http://www.bulgarian-orthodox-church.or ... sm/02d.htm