Анализите на най-квалифицираните експерти (имам предвид по-специално американците Джон Миршаймър и Ноам Чомски), разследванията на журналисти като Глен Гринуолд и Макс Блументал и документите, иззети от руснаците - прихващането от украинската армия на 22 януари и планът за атака, взет от компютър, оставен от британски офицер, показват, че тази война е била едновременно неизбежна и силно импровизирана.
Неизбежна, защото откакто Зеленски обяви, че Крим ще бъде върнат със сила през април 2021 г., украинци и американци решиха да започнат това не по-късно от началото на тази година. Съсредоточаването на украинските войски в Донбас от лятото, масовите доставки на оръжия за НАТО през последните няколко месеца, ускорената бойна подготовка на полка “Азов” и армията, интензивният обстрел на Донецк и Луганск от украинците още на 16 февруари (всичко това, разбира се, остана без вниманието на западните медии) доказват, че голяма военна операция е планирана от Киев за края на тази зима. Целта беше да се повтори хърватската операция "Буря" срещу Сръбската Крайна през август 1995 г. и да се превземе Донбас в светкавична офанзива, без да се даде време на руснаците да реагират. Това обяснява защо САЩ говореха за руска атака от есента: те знаеха, че войната ще се случи по един или друг начин.
Импровизираната руска реакция беше направена по спешност. Виждайки, че дипломатическите маневри на НАТО – американския отказ да отговорят на техните предложения, срещата Блинкен-Лавров в Женева през януари, призивите на Зеленски за спокойствие и посредничеството Макрон-Шолц през февруари – не са успешни, а може би само приспиват бдителността им, руснаците предприеха действия, които бяха едновременно майсторски и много рискови. Решиха да поемат инициативата и да атакуват първи. И вместо да атакуват челно добре оборудвана и добре укрепена армия, те решиха да я заобиколят в масирана маневра за обкръжаване, разгръщайки се на три фронта едновременно - на север, в центъра и на юг, с цел унищожаване на военновъздушните сили и колкото е възможно повече оборудване в ранните часове и осуетяване на украинския отговор. Ако бяха допуснали Украйна да атакува първа, положението им щеше стане критично и те или щяха да бъдат победени, или обречени на безкрайна война на изтощение в Донбас. Нека припомним, че броят на руските войски е нищожен: 150 000 срещу 300 000 украинци с Националната гвардия.
Предвид обстоятелствата и въпреки ударите и загубите в началото руската операция бъде успешна и ще остане във военната история. С приключването на първата фаза руснаците вече могат да се съсредоточат върху основната си цел, а именно премахването на джобовете в Харков и Мариупол, държани от неонацисткия полк "Азов" и намаляването на Краматорския джоб, в който по-голямата част от украинските армията стои укрепена. След това те могат да решат дали искат да прокарат танковете си през украинската равнина до Лвов или да спрат там.
Сега нека да разгледаме политическата страна. Кои са истинските победители и губещи в тази война? Виждам истински победител, по-малки победители и много губещи. Най-големият победител несъмнено са Съединените щати. Трябва да се признае, че екипът на Байдън, въпреки мършавостта на своя президент, маневрира майсторски. С изтеглянето си от Афганистан миналия август тя изчисти името си в очите на общественото мнение и попречи да бъде обвинена за катастрофалното нахлуване и окупация на тази бедна страна. След като написаха сценарий, изпълнен брилянтно от комика Зеленски, те се явяват на западната публика като доблестни бели рицари, въпреки че всъщност те са настроили всичко. Те затвориха редиците на НАТО и превърнаха европейците в полезни идиоти, готови да защитават демокрациите, заплашени от прословутия касапин-диктатор Путин.
Те ги принудиха да купуват своя шистов газ, докато германските Социалдемократи и “Зелени” се втурнаха да мобилизират 100 милиарда евро военни средства, за да закупят техните F-35. Бинго!
Единственият недостатък беше, че планът не изпълнява целите си. Руснаците не попаднаха в този капан. Украйна ще бъде разчленена, неутрализирана и няма да се присъедини към НАТО, както се надяваха.
Другите победители са Китай, Индия и страните от Юга, които жадно наблюдават как Западът и особено европейците се разкъсват и отслабват. Изведнъж те се върнаха в удобната позиция на неутралност или необвързаност. Китайците биха предпочели приятелско споразумение, но нямаха избор: те знаят, че ако позволят Русия да си отиде, те ще бъдат следващите в списъка, както се вижда от наводнението от синофобия, излято от Запада под предлог за защита на правата на уйгурите (докато на Запада не му пука за правата на йеменците, които безмилостно биват бомбардирани през последните шест години).
Големият губещ, разбира се, ще бъде Украйна, която ще бъде убита, осакатена, разчленена, опустошена и унищожена за нищо, защото в крайна сметка ще загуби много повече, отколкото би трябвало да загуби от Минските споразумения, ако ги беше приложила, а не ги презираше. В това отношение президентът Зеленски ще носи тежка отговорност в очите на историята, тъй като той избра унищожаването на страната си пред компромис, когато все още имаше време.
Другите големи губещи са европейците. В близко бъдеще, разбира се, те могат да се похвалят с новооткритото си единство, ускорено превъоръжаване, яростно желание да защитят демокрацията и свободата до последния украинец, щедрост към бежанците, бъдеща енергийна независимост от Русия. Всичко това е правилно и вярно, но не е достатъчно. А утре цената, която трябва да се плати, ще бъде много висока. Поведението им показва, че те вече нямат никаква тежест спрямо американците, на които са станали васали.
