dunavfc написа:Да, робите навсякъде създават поколения, но на кои роби им позволяват да си имат собствена къщичка в която да отглеждат самостоятелно това семейство ? Не знам, доколко на Османската империя им е пукала за нашият бит, но този бит е съществувал и се е развивал през вековете, нали така ? Имало е събори, имало е носии, песни, стихове, приказки и т.н и т.н. Имало е сватби, имало е кръщенета и т.н. Имало е спазване на обичаи и традиции. Да, няма, как , когато си под чуждо господство да се чувстваш напълно свободен да изразяваш националните си характеристики, но ако някой ми каже, че това е било табу, няма да повярвам.......
Ти не си ли чел "Чичо Томовата колиба"? Там всичко, за което питаш по отношение на робите, го има.
Сега за Балканите, българите и османците.
1. За назоваването робство, владичество или присъствие. Всеки един от тези термини си има причини за появата и издава определено отношение към периода между 1396 г и 1878г. Първият термин - робство се появява по време на третата част от Българското Възраждане (след Кримската война) и отразява отношение на зараждащата се българска интелигенция към настъпилите промени в обществото и нуждата от политическо образование и формиране на национален дух - колкото е по-контрастно, толкова повече ще хване дикиш. Тогава терминът се е използвал предимно в публицистиката - най-отличаващ се в това отношение е Ботев и подобните нему, Раковски, Каравелов и прочие. По времето на социализма, термина е застъпен много силно поради факта, че Турция е основен противник на социалистичерска България на Балканите и противопоставянето трябва да е пълно и исторически обосновано. Именно тогава голяма част от историците започват да използват термина робство. Освен това сред тези историци, които използват този термин няма нито един истински османист, всичките са преквалифицирани или неуспяли медиевисти или обикновени селски даскали. Терминът присъствие се появява официално по време на промените - запова да се лансира заради влиянието от Запад и преодоляване на различията между новозавоюваната от САЩ България с многогодишния адепт на американските интереси на Балканите Турция. Носители по българските земи на този термин са предимно турската интелигенция с историческо образование - Татарлъ и подобните нему, някои еничари, според Хайтов, такава е Цветана Георгиева и последователите й, срещу които Хайтов в началото на 90-те години водеше гражданска война(огромно интервю на Хайтов в списания Всяка неделя и отделно окръжно изпратено до регионалните инспекторати). Моето лично мнение е, че специално за Цеца Кеседжийката това не е вярно (познавам я много добре и отлично знам нейното мнение по въпроса), но за някои от нейните ученици може да се приеме, че наистина поддават... Третият термин владичество е приет като терминус техникус, както византийско владичество и прочие, от всички съвременни излседователи на Османската държава. Той е най-правилен и най-малко емоционално натоварен.
2. Следващият термин в номенклатурата на Османската държава, който трябва да се поясни е терминът османци. Според по-ранните извори така са наричали мюсюлманското тюркско население от бейлика, чийто основател е Осман. Дори в ранния период Османската държава се нарича от османските хронисти Османлъ, т.е. от Осман. В последствие, със ставането на държавата им на регионална и европейска сила, този темин – османци се прехвърля върху всички поданици на Османската държава, без разлика на пол и вяра. Това продължава и до Освобождението. През 19 век има издадени два фермана, които изравняват, поне на книга, правата на всичко поданици на Османската държава. Българите имат представители в общиснките съвети в градовете, имат и двама представители в управляващия орган на Османската държава, с право на глас.
3. Терминът йеничари. Идва от думите йени - нов и чери – войска. Произход – първите сведения за йеничари се появяват по времето на Мурад I, те не са набрани чрез девширме, а чрез набавяне на пленници и отбиране на по-младите от тях за служба в османския двор и войска. Т.е. е налагането на т.н. система кул – роб. Чрез тази система се създава класа (в по-ново време в Русия са дворяните, в Австрия, Англия, Франция– притежателите на ниските благороднически титли, които се получават не само по наследство, а и срещу извършване на определени заслуги към владетелския род.), която е предана на владетелския род в борбата му срещу родовата аристокрация. Та в Османската държава тази класа са представителите на системата кул. Тази система способства за покриването на нуждите на султанския двор от управленци, войници и слуги. От нея се пръкват всички османски велики везири след Чандарлъ Халил паша насетне, т.е. след 1453г. От нея се създава султанската гвардия – шесте полка под личното му командване, плюс еничарския корпус, мирахорите, силяхдарите и прочие. Т.е. една войска от около 30-тина хиляди души. Рекрутът на тази войска в началните години става чрез набиране на хора от пленниците. В по-късните години се появява като част от официален даннък вземан от християнското население. Счита се, че е бил на всеки десетина години, но има засвидетелстван такъв не повече от десетина пъти. В началото еничарите не са имали право да създават семейство, да участват в икономическия живот на империята и т.н., но след 16 век, това де факто отпада и в началото на 19 век вече виждаме еничарите като една от най-важните части на османското общество, в което са съсредоточени огромна икономическа и политическа власт.
4. Що се отнася до истинските роби в Османската държава има и такава класа – но те са нищожен процент, имат юридическо основание за съществуването и са съществували до нейния край. Те са предимно черни слуги (араб, което в турски език означава, както арабин, така и черен) в богатите семейства, набирани по робските тържища от Арабия и Африка, разбира се има и бели роби, но те са малцинство (18-19 век). (Само за инфо, робството в САЩ е отменено едва след 1865г.) За по-ранния период 14-16 век има засвидетелствани в документите българи, взети като роби по време на османските нападения над българските земи, които са продавани не само по територията на Османската държава, а по територии, които са принадлежали, и на Венеция, на Генуа. За това виж писанията на Ив. Сакъзов и в документите публикувани от академик В. Гюзелев.
Ето една чудесна обобщаваща статия за робството в Османската държава през късния период (макар също писана от неосманист, а от изследовател на проблемите на българската история след 1878г.):
http://vkolev22.blog.bg/history/2013/02 ... pe.1058363