Дългоочакваната контраофанзива миналата година се провали. Русия си върна Авдеевка, най-голямата ѝ военна печалба от девет месеца. Президентът Володимир Зеленски беше принуден тихомълком да признае новата военна реалност. Стратегията на администрацията на Байдън сега е да поддържа украинската отбрана до президентските избори в САЩ, с надеждата да измори руските сили в дълга война на изтощение.
Тази стратегия изглежда достатъчно разумна, но съдържа едно изключително важно заключение и един потенциално катастрофален недостатък, които все още не се разглеждат сериозно в публичните дебати на Запад и в Украйна. Последицата от това, че Украйна ще се отбранява безкрайно дълго - дори и да го прави успешно - е, че териториите, които в момента са окупирани от Русия, са загубени. Русия никога няма да се съгласи на масата за преговори да се откаже от земите, които е успяла да задържи на бойното поле.
Това не означава, че от Украйна трябва да се поиска официално да предаде тези земи, тъй като това би било невъзможно за всяко украинско правителство. Но това означава, че - както Зеленски предложи в началото на войната по отношение на Крим и източен Донбас - териториалният въпрос ще трябва да бъде отложен за бъдещи преговори.
Както установих в Украйна миналата година, много украинци в частни разговори бяха готови да приемат загубата на някои територии като цена за мира, ако Украйна не успее да си ги върне на бойното поле и ако алтернативата е години на кървава война с малки изгледи за успех.
И все пак привържениците на пълната победа на Украйна се ангажираха с надежди, които варират от прекалено оптимистични до магически. В магическата част на спектъра е идеята, изложена от пенсионирания генерал от армията на САЩ Бен Ходжис, че Русия може да бъде победена и дори прогонена от Крим чрез бомбардиране с ракети с голям обсег.
Това е глупост. Украинците постигнаха някои успехи срещу руския Черноморски флот, но за да си върнат Крим, ще трябва да са в състояние да извършат масивен амфибиен десант, изключително трудна операция, която далеч надхвърля възможностите им по отношение на кораби и хора. Атаките срещу руската инфраструктура са нищожни убождания, предвид размера и ресурсите на Русия.
По-реалистично е предположението, че като застанат в отбрана тази година, украинците могат да нанесат такива загуби на руснаците, че – ако бъдат снабдени с повече западно оръжие – да могат да контраатакуват успешно през 2025 г. Това обаче зависи от това дали руснаците ще играят играта по начина, по който Киев и Вашингтон искат да я играят.
Руската стратегия в момента изглежда различна. Руснаците въвлякоха украинците в продължителни битки за малки територии като Авдеевка, където разчитаха на руското превъзходство в артилерия и боеприпаси, за да изморят и изтощят украинците чрез постоянни бомбардировки. Руснаците изстрелват по три снаряда на всеки украински; и благодарение отчасти на помощта от Иран, Русия вече е в състояние да разположи много голям брой дронове.
Военната история показва, че за да имат украинците шанс, те ще се нуждаят от предимство на живата сила в съотношение 3:2 и от значително по-голяма огнева мощ. Украйна се радваше на тези предимства през първата година на войната, но сега те са в ръцете на Русия и е много трудно да се види как Украйна може да ги възстанови.
Администрацията на Байдън е напълно права като предупреждава, че без по-нататъшна мащабна военна помощ от САЩ украинската съпротива вероятно ще се срине тази година. Но американските служители също трябва да признаят, че дори ако тази помощ продължи, няма реалистичен шанс за пълна победа на Украйна през следващата година или годината след това. Дори ако украинците успеят да увеличат силите си, Русия може да задълбочи още повече отбраната си.
Администрацията на Байдън има силен стимул да провери искреността или неискреността на изявленията на президента Владимир Путин, че Русия е готова за мирни преговори. Един успешен мирен процес несъмнено ще включва някои болезнени отстъпки от страна на Украйна и Запада. И все пак болката ще бъде по-скоро емоционална, отколкото практическа, а мирното споразумение ще трябва да включва отказ на Путин от плана, с който започна войната, за превръщане на цяла Украйна в руска васална държава, и признаване на териториалната цялост на Украйна в нейните фактически настоящи граници.
Защото загубените украински територии са загубени, а членството в НАТО е безсмислено, ако Алиансът не е готов да изпрати свои войски, които да се бият за Украйна срещу Русия. Преди всичко, колкото и болезнено да е едно мирно споразумение днес, то ще бъде безкрайно по-болезнено, ако войната продължи и Украйна бъде победена.
https://time.com/6695261/ukraine-forever-war-danger/