Мнениеот pomiqr269 » 01 авг 2015 21:43
Докумети не знам къде може да има. Може случайно в библиотеката. Русия и Османската империя се договарят за размяна на черкези и татари срещу българи. Интересното е, че по същото време земите се заселват и с германци от Франция и Швейцария, защото те и българите били много трудолюбиви народи и започнали да обработват пустеещите им земи.
Атанас Славов:
„Дядо Пенчо избягал в свещената земя на големия добър руски им-ператор заедно със 17-те хиляди семейства – 105 000 души едно на друго – от нашите краища. Тук още с идването им просветнало, че да си свободен земеделец в Турция ( дето някой хаирсъзин като тебе ще ти дигне по някоя овца) е къде по-добре,отколкото да си безправен мужикв Русия на онези навлечени в данте-ли барини, дето и с пръст не можешги докосна. Стегнала го дядо Пенчоновата робска рубашка така, че очите му изхвръкнали от заслепението му като на настъпена жаба. И – хайде, новороденият Слав на каруцата с кухненските джунджуриии беж, та беж – без спиране назад под Сините камъни!
Иречек: „Българите в тази война помогналина русите много повече, отколкотов предишната. Главен началник на българските доброволци бил капитан Георги Стойков Мамарчев с прякор Буюкли, роден в Котел и отличилсе още в 1810 г. като предводител на български чети. Мамарчев мислел, че е настъпил вече желаният ден за освобождението на България и искалда използува руската окупация, за да вдигне въстание. С 500 доброволци отишъл в Котел, гдето искал да вдигне народа на оръжие, да отидев окупирания от русите гр. Търново и върху развалините на стара България да издигне знамето насвободата. Българите го посрещнали като освободител и били готови да гопоследват. Но изведнъж налетели 200 казаци, арестували Мамарчев в Сливен и го откарали в главната квартира. Не много преди това през Котел и Сливен минал и един англичанин, който подтиквал българите към въстание, като им обещавал английска помощ; свободна България според него трябвало да се изправи като стена между Русия и Турция. Казаците го преследвали, но той избягал някъде около Търново. Жителите на Сливен и Котел, наскърбениот това, че им пропаднал планът, изпратили при Дибич депутация и молели Мамарчев да бъде освободен и да им се позволи сами със собствени сили да поведат борба с турците за свобода. “Според някои изследователи тази изселническа вълна наброява между 130 000 – 150 000 души. Изселниците са предимно от Одрин, Бургас,Варна, Стара Загора, Сливен, Ямболи селата около тях. В Болград се оформят ямболска и сливенска махала. Над сто новозагорски семейства се преселват в днешното бесарабско село Валя Пержа; около хиляда души от ямболското село Маломир става тжители на село Виноградное (Болг-радски район, Украйна). Понякога преселниците пренасят и името н аселото си. Така например, село Кортен има свой брат близнак в днешна Молдова, а напусналите ямболското село Чумлекьой (дн. с. Ботево) основават село със същото название (дн. Виноградовка, Одеска област,Украйна) „В 1821 г. – пише Иречек – в Бесарабия живеели 7735 семейства, 38023 души. Отначало бесарабскитеи румънските земевладелци тъкмели да се отнасят с преселницитекато с крепостници; обаче още от1819 г. южноруските колонистистанали свободни под защитата напривилегии. Извънредно бил обичанот бесарабските българи първият„попечител“ на колонистите гене-рал Иван Инзов, който бащински сеотнесъл с тях. “В Бесарабия българските колонисти основават свои градове, между които Болград и Комрат, а също и много села, наричани и колонии. През 1856 година, по силата наПарижкия мирен договор Бесарабияе разделена на две – югозападните части с Болград, Измаил и Килия са включени в състава на Молдова (от1861 г. – Румъния), а североизточните с център Комрат остават в Руската империя. През 1858 г. с разрешението на молдовския владетел българинът Никола Богориди е основанаБолградската гимназия, която имазначително място в развитието набългарското образование и култура през Възраждането.
Ето какво пише Стефан Българовв спомените си, отпечатани в списа-ние „Културно единство“ от 1908 г. „Жестокостта на русите надмина всяка мяра. Властите забраниха поцяла Таврия гайдата, за да убия твсичко българско у нас, да не слушаме своята народна музика, да не играем народните си хора, че да заспим и умрем като народ. През първата година посърна цялата Таврида – нигде веселие, нигде радост. Но кипеше душата на народа.И разгаряше се тоя кипеж от песно-пойките, които тайно ни донасяха бозаджиите наши „вилаятчии“ или „велаклии“, както се наричаха у нас гурбетчиите македонци. И на лятото – година след руското забраняване на гайдите – стохилядната българска маса от Таври да се сътресе от една вест: гайдарят дядо Видю от село Мъгла се решилда изнесе скритата си гайда и да устрои хоро сред селото! В началотона забраната имаше българи, пребити от бой в участъците, а имашеи заточени като бунтовници. Нодядо Видю от Мъгла – 72 годишен старец, заявил в селската кръчма,че му е останало малко да живее, нека го заточат в Сибир, но той ще порадва за последен път българското сърце със своята звучна гайда, че да го помни народът. В села и паланки заочакваха с трепет уречения отдядо Видю ден. Пишущият тия редове бях седемгодишно дете. Родителите ми бяхазаселени в град Берданск, малко разбирах какво става, но помня как се вълнуваше целият град, как с часове ходеше баща ми мълчалив и строг, как накрая реши, че ще иде. И едназ аран ние, баща ми и аз, се понесохмена талига за село Мъгла. То беше на 40 километра от нашия град, но ние отидохме да чуем гайда. Не бяхме само ние: хиляден народ от всички страни бързаше към Мъгла… Няма да забравя този ден. Сред море отнарод, от разплакан народ, дядо Видю наду гайдата си и часове свири, па и плака. Моят татко стискаше ръката ми и на няколко пъти през деня ми каза: „Добре слушай, синко, ние сме българи и само ние свиримна гайда. Но вече и нея не дават. Добре слушай, че надали ще я чуеш друг път в живота си.“ Авторът на тези спомени, Стефан Българов, става математик и журналист, а по-късно се преселва в България. За жалост съдбата на повечето отпотомците на таврийските българие много трагична. Едни измират отмасовия глад през 1921–1922, други страдат от „разкулачването“ и са изпратени на заточение през 1929 година, а оцелелите след Втората световна война са депортиранив Сибир. През 1942 година близо две хиляди таврийски българи успяват да се завърнат в родната си Бъл гария, където получават подслони препитание, но само две години по-късно – след съветската окупацияна България през 1944 година, по искане на Сталин, те са арестувани от комунистическите власти и без-милостно предадени на съветските. Част от тях са натоварени на шлепове и ... издавени. Друга част са изпратени в Сибир, откъдето не се завръща никой.
За ВСВ а всички знаете, че Сталин и Хитлер са били съюзници и Сталин е финансирал Хитлер и Сталин е трябвало да влезе в Европа като освободител, но се правите на ударени. ВСВ започва още от времето на Ленин с подписването ан "Бретският мир". Веруюто ан Ленин и СТалин е било едно и също. Германия да се бие на Запад и дасе изтощава. Сталин разбирал, че войната се печели не от онзи, който влиза в нея пръв, а от оня, който влиза последен, и любезно отстъпил на Хитлер позорното право да стане инициатор на войната, а в същото време търпеливо изчаквал момента, „когато капиталистите ще си захапят взаимно гърлата“. Но разбиването на войските на Тухачевски в Полша проваля плановете на Ленин за контрол над Германия. Сталин не е очаквал, че Хитлер ще се обурне срещу него и му проваля плановете да влезе в Европа, като освободителка.
ПС: Смазахме Литекс II
на "ИСТОРИК" ( майко мила, той направо ще ни закопае, цъ цъ.....брей, брей, брей), трети се кръстил "българскирусофил" и говори по темата " българският национален интерес". 