dunavfc написа:HoUs4oOL написа:1982 написа:Защо не бягат към великата Русия ....
Защото са некадърни.

Основната имиграция към Русия се състои от Таджикистанци, Казакстанци, Киргистанци и други не толкова популярни с научният си потенциал народи, докато при гадните капиталисти от САЩ имигрира всичко живо, което е имало щастието да спечели зелена карта. Интересно е също, колко руснаци има в САЩ и колко американци в Русия

Още по-интересно е колко американци и европейци учат в руските университети и колко руснаци учат в западните и американските университети

Како винаги, не си в час

И както винаги, ще те бия в тиквата с факти и аргументи

Чети и учи
Русия не е Мека за БГ гастарбайтерите
Българката Сирма Готовац е сред 20-те най-успешни жени
Русия отдавна не е мястото, където отчаяните от безработицата у нас българи търсят работа и препитание. За разлика от бившия Съветски съюз, който навремето беше любима дестинация за нашите гастарбайтери, то в наши дни това направление е забравено от трудовите ни емигранти. Във времето на социализма само в република Коми работеха повече от 100 000 български работници. Тогава в съюза добре дошли бяха и нашите строители.
Днес пазарът на труда в Русия е коренно различен и вече не е Мека за сънародниците ни, решили да припечелят зад граница. Първата пречка пред тях е визовият режим, който действа между двете страни. За да започнат работа тук, българите трябва да получат
еднократна работна виза за срок от 90 дни
След това да получат разрешение за трудова дейност в страната и на базата на него да оформят във Федералната миграционна служба многократна едногодишна виза. Това е легалният път, който трябва да изминат нашите гастарбайтери. За да стъпят на него обаче, те трябва да намерят руски работодател, който да ги наеме на работа и да им помогне документално в оформянето на споменатите документи. За самия шеф това също е истинско предизвикателство – на първо място за споменатата професия или специалност трябва да има държавна квота за наемане на чужденци. Второ, съответната компания трябва да представи пред миграционните власти медицински справки, че гастарбайтерът не страда от заразни и инфекциозни болести. Освен това трудовият договор с чуждия работник или специалист се сключва за срок от 1 година, като той може многократно да бъде продължаван. Има професии, за които работодателят е длъжен да докаже, че
не е успял да намери подходяща кандидатура
сред местните граждани и затова е потърсил услугите на чужденец. В Русия българите, успели да преминат тази бюрократична процедура, са малцина. Това са предимно висококвалифицирани специалисти, като ярък пример за това е нашата сънародничка Сирма Готовац, която заема престижния пост на генерален директор на една от най-крупните руски застрахователни компании „УралСиб”. Тя влиза в рейтинга на сп. „Компания” на 20-те най-успешни жени в Русия.
Съвсем друга е ситуацията с нашенците, които имат и руско гражданство. Това са предимно българи, които навремето са сключили брак с рускини. За тях подобни проблеми с наемането на работа няма и
те имат всички права на руски граждани
Никой обаче не знае колко именно такива наши сънародници се трудят в Русия.
Третата категория българи тук извършват търговска дейност. Те регистрират търговско представителство на българска фирма, което им дава право да работят в страната. Обикновено освен подобно представителство нашенците регистрират и руска фирма, чрез която продават своите продукти или услуги на местния пазар. Това са предимно туристически компании, фирми от хранително-вкусовата и леката промишленост, машиностроенето, както и компании, предлагащи недвижими имоти в България. За тези предприемачи Центърът на промишлеността на Република България в Москва предлага преференциални условия за наемане на офиси и складове. В него в момента работят повече от 100 представителства на български фирми.
До 800 евро за работник, шефовете – с 23 бона
Работниците в Москва получават от 500 до 800 евро в месец, мениджърите в компаниите вземат между 3000 и 5000 евро, а заплатата на ръководителите на фирми тръгват от 10 000 евро и стигат до 1 млн. рубли, което са равнява на 23 000 евро.
Месечният доход на работещите на черно се движи между 200 и 400 долара, като работодателите не осигуряват на наемниците си жилище и социални осигуровки. За сравнение средната работна заплата в руската столица е около 1000 евро. Нелегалните работници се трудят предимно като улични чистачи, общи работници, строители. По данни на Федералната миграционна служба трудовите емигранти в столицата са около 800 000, но се предполага, че реалният им брой надхвърля 2 млн. души.
Що се касае до българските нелегални гастарбайтери в Русия, то информация за тях липсва. Според запознати обаче техният брой не е голям заради визовата бариера. Тук основната част нелегални работници са от бившите съветски републики Узбекистан, Таджикистан, Азербайджан и др. Те влизат в Русия без визи и затова е по-лесно да се хванат да работят на черно. Що се касае до българите, подобна възможност имат основно нашите сънародници, които имат и руско гражданство. Обикновено нелегалните гастарбайтери в Москва вземат далеч по-ниски надници от официално назначените на трудов договор.
Законно наетите обаче след време получават пенсии и от Русия. Причината е, че страната ни има подписан договор за социална сигурност. Документът задължава двете страни взаимно да признават трудовия стаж, болничните и осигуровките на своите граждани, трудили се на територията на другата държава.