THE G.A.M.E написа:Der Schmarotzer написа:Ще ми бъде любопитно да назовеш тези съвременни на събитията източници, които да да дават сведения, че българите се завръщат в старите си земи, от които са били прогонени. Само, че под източници разбирам истински извори, а не "леля Пена казала на леля Станка".
Старият византийски писател Теофилакт Симоката в хрониката си описва царуването на император Маврикий (582-602) и войните му с авари и славяни. За българите има много малко. Защо това е така? Дали защото българите по онова време са били далече от Византия, или защото чисто и просто ромеите са имали други грижи, към които е било насочено вниманието им? За разлика от опонентите си, които подхождат към писаното от Симоката с презумпцията, че тогава "българските чергарски племена" са били някъде около Волга или Северен Кавказ.
585 г. братът на императора Маврикия, Петър, като отивал на бой срещу аварския княз Баяна, вървейки откъм Варна към Нова (Свищов), щом заминал Нова, сблъскал се с българи.
На шестия ден Петър изпратил на разузнаване отряд, състоящ се от хиляда души. Те се натъкнали на десет стотици българи. Тъй като между ромеите и кагана имало мир, варварите се движели без каквато и да е предпазливост. Ромеите по заповед на стратига пуснали в действие срещу тях копия. Българите изпратили при тях пратеници; чрез тях те съобщили, че се отказват от битка, и убеждавали ромеите да не нарушават мира. Началникът на отряда изпратил тези пратеници при стратига, който се намирал на осем мили от това място. Петър, като отхвърлил мирните преговори, заповядал на своя преден отряд да започне ръкопашен бой и с мечове да унищожи варварите. Българите, като се приготвили за битката по своя обичай, със сгъстени редици влезли в ръкопашен бой и, защитавайки се с голям героизъм, накарали ромеите да се обърнат в бягство. Малко след това варварите бавно и много пъти обръщайки се назад си отишли... варварите подробно разказали на кагана за станалото. Варваринът изпратил пратеници при Петър и жестоко го порицал за нарушаването на мира."
какво имаме в този текст?
Докато за славяните Симоката изрично пише в хрониката си, че преминават Дунав откъм север, за българите не се казва нищо такова; не се казва да са дошли отнякъде. На тях византийците чисто и просто са се "натъкнали", така както биха се натъкнали на скала или река; тяхното присъствие по тези места за Симоката е нещо естествено, което няма нужда от обяснение.
Докато каганът на аварите се е намирал на север от Дунав, каганът на българите е бил наблизо, на юг от Дунава; при него те са стигнали много скоро, и то като са вървели бавно и непрекъснато са се оглеждали назад.
Титлата "каган" е във формите кавган, кавкан, гаган и др. тя се среща многократно в старите български ръкописи със смисъл "цар, владетел". Освен кагана на аварите, Симоката споменава и други кагани; изглежда, че тази титла е била разпространена в Централна и Югоизточна Европа; сигурно е, че се е употребявала от българите в продължителен период от време.
Поведението на българите според епизода е насочено към неутралитет; те са желаели да стоят настрана от сблъсъците на византийците със славяните и аварите.
Симоката прави разлика между българи и славяни; вероятно по онова време думата "славяни" е имала смисъл, различен от днешния.
В началото на V в. българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд и пленяват дъщеря му. Събитието е станало в северните склонове на Карпатите и е отразено от Павел Дякон и Фредегарий. В. Бешевлиев го поставя в 422 г., а за първоизвор сочи епоса "Херварарсага".
464/65 г.- Под натиска на аварите савирите потеглят на запад и от своя страна притискат сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол. Всички автори идентифицират оногурите с българите-оногундури.
480 г. - Византийският император Зенон(474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски.
488 г. - Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон). Българското присъствие на Балканите вече е почти постоянно.
493 г. - Същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.
498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".
499 г. - Решаваща българска победа при р. Цурта над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин)
502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус свидетелствуват, че българите вече имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик.
538 г. - Анастасий Библиотекар пише за ново българско навлизане отсам Дунава под водачеството на Булгер и Дронг.
539 г. - Прокопий Кесарийски свързва появата на комета-знамение с мощно българско навлизане в империята. Обхватът е чудовищен - от Константинопол до Йонийския залив и Адриатика. Завладени са с пристъп, без обсада, 32 крепости в Илирик. Отведени са над 120000 пленници.
548 г. - Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография"(кн. III)изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани(хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.
560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набег в Тракия, който стига чак до предградията на Константинопол.