Край на лъжата за тюркски и славянския ни произход

[gzagorov]

Според теб може да не е и никакво доказателство. Ама как така говорим на един и същ език от Северния ледовит океан до Средиземно море като нямаме нищо общо по между си.Ако отидеш в Хабаровск на10 000 км от тук и си поискаш вода на български ще те разберат , ама ако си поискаш на фарси или дари най- много да си изкараш боя. Толкоз от мен за ДНК -то .

През 2015-та година аз и от някой чукча да си поискам вода най-вероятно ще ме разбере по същия начин като този от Хабаровск. Значи ли това, че с него сме еднакви?
Езикът може да служи като допълнително средство в комбинация с други доказателства, но е доста слабо доказателство сам по себе си. Да не споменаваме, че като говорим за близост с руския език, имаме предвид главно лексиката.Която, както видяхме в примера с румънците, за около век - век и половина може коренно да се измени, т.е. може да бъде доста неустойчив във времето елемент.

П.П. Не съм подробно запознат с географията на Русия, но като гледам картите Хабаровск е на доста повече от 10 000 км от България и определено не е близо до Северния ледовит океан. Но е сравнително по-близо до Чукотка и е добър пример, благодаря!

[Der Schmarotzer]

Що се отнася до това како каква е създадена Дунавска България има няколко тези, като две са основните - славяните са подчинени и разселени и славяните българите и педславянското насление сключват съюз и си разпределят фунциите в държавата. Различията в двете тези се дължат на двойствения превод на византийиксия автор за тези събития - за нещастие могат да се четат по два начина и не може да се даде приоритет на нито единият поне засега. Петър Петров ги е изследвал много подробно. Даже преди 1944 г. имаше теория, че в борбите срещу Византия в българската държава има две парии - гълъби-славяните и ястреби - българите. Обаче ако се проследят събитията, ще се види, че това не е вярно - една част от славяните се изправят срещу нахлуващите византийски войски, докато някои от българите бягат именно във Византия за да се спасят - Телериг, Паган и др.
Що се отнася до имената сред тези, които си изброил има и славянски (?) имена, но има и доста от предславянската именна номенклатура. Ето ти едно иследване:
http://sparotok.blogspot.com/2013/06/blog-post_15.html
Макар да не съм фен на голяма част от глупостите на Спароток, това неговото за имената заслужава да се вземе предвид в изследването, най-малкото, защото като изключим някои обяснения тип народна етимология, голяма част от данните са истински и съществуващи.

За междуособиците между периода на кхан Севар и кхан Кардам, има много малко сведения.
Освен забегнали във Византия владетели, имаме и един убит, обвинен че "издал лош закон".
Мисля убитият кхан е Токту.
За този период съм чел, че действителност е имало 2 партии, едната е била за мир и разбирателство с Византия, другата е настоявала за борба до край.
В определени периоди е надделявала ту едната, ту другата.
Имало е и владетели, които са били за даване на повече привилегии на славяните, включително и въздигането на някои от вождовете им в ранг на "Велики Боили".
Общо взети периода е доста тъмен и оскъден от към данни.
Със сигурност обаче се знае, че по-него време, когато за малко кхан става Телец, отблъскваме най-голямата византийска армия, нахлувала някога в земите ни.
Спекулира се че е била в рамките на 120 - 130 000 души, водени лично от Константин Копроним.
Този Телец, също е обвинен, че е издал "лош закон", ако не бъркам нещо, задето не заповядал преследване на отстъпващите "византийци".

Иначе тая работа с имената в средновековието, е голяма каша.
То някой автори бъркат имената дори на цели народи ( нашето, включително ) ... Пък какво остава за лични имена.
Теофилакт, например, веднъж твърди, че оногурите ( едно от нашите племена ) ... Нахлува на Юг от Дунава, следващият вече казва, че това били скловени/гети ??
Въобще, хубаво е да се поглеждат средновековни източници, писани от 1-во лице, но няма гаранция, дали самият автор е осъзнавал, какво наистина се случва, и кой го предизвиква.
Вече, когато няколко хрониста пишат едно и също, тогава по-може да се облегнем на дадено твърдение.

За периода на междуособиците, поради липса на писмени сведения и такива не се очаква да се появят, най-голяма полза може да принесе археологията, от най-дребния артефакт, до някой новонамерен каменен надпис, за съжаление за това трябват много пари, а такива в България за изследване на българската история, трудно се намират... Що се отнася до имената, наистина през средновековието, а и не само тогава, мазалото с тях е истинско. Освен това, съвременните историци и другите "историци" допълнително забатачват работата. Пример: за превод на един османски документ от 15 век от трима различни изследователя - в документа е записано името Петко Дамян. Македонският преводач го превежда Петко Дамянски. Гъркът го превежда Петрос Дамянис. Българският преводач го превежда Петко Дамянов. Т.е. всеки от тях предава според националната си кауза. За съжаление, ранните автори ни са познати предимно по доста по-късни преписи и това допълнително затруднява работата с тях. Освен това изданието на тези по-късни преписи, по моя скромна преценка е още по лошо и за пореден път нещата се изкривяват, т.е. за един факт има няколко пъти изкривяване и за да се достигне истината е много трудно. Има и едно друго обстоятелство - старите автори доста преписват един друг, освен това, за да покажат начетеност или следвайки определени критерии за епохата, в която пишат, напълно съзнателно заместват едни имена с други и се получава още по-голямо мазало. А имената, който разлежда Спароток не са средновековни, а по-стари с едно-две хилядолетия. За съжаление ние не знаем много за именния фонд на племената, населявали през ранното средновековие Балканите, докато за края на 14 и следващите векове имаме доста документи, но те са доста далеч от периода, който ни интересува. За ранния период има само откъслечни данни и то предимно за владетелските фамилии, а това е различно от именния фонд на обикновеното население. И накрая, за едно истинско изследване нямаме подготвени специалисти със съответните езици и специализирана подготовка. Лошото е и, че в чужбина също няма такива. Повечето са само тесни специалисти, а в по-широкия контекст са само любознателни читатели, а не изследователи. Единствените, които са на що-годе добро ниво са археолозите. Не случайно, най-добре развитата от историческите дисциплини в България е археологията. Това е и заложено в концепцията на българската историческа наука още от преди 1945 г. с прословутия случай за учениците на Успенски и Кондаков, които заради егото на един самовлюбен в себе си гений - Богдан Филов, не идват да работят в България, а се пръскат в Сърбия, Чехия, Франция и други европейски страни - това са самият Кондаков, Острогорски, Мошин, Соловьов и ред други.

[Der Schmarotzer]

Прави ми много лошо впечатление, че се постват разни автохтонни и тракедониски измишльотини. Само Г. Ценов минава за учен, единствен сред цялата кохорта. Последователите му (Спароток, Пасков, Атил, Шангов и мн. др.) са без изключение дилетанти, които нямат историческо образование! Има си принципи и уговорки, които трябва да се прилагат в защита на всяко твърдение. Има и точно значение и обсег на прилагане на всеки термин. Има и фактологически минимум, който трябва да е усвоен, за да има човек моралното право да заявява позиция по даден научен въпрос.

Тоест, ако от двайсет години се занимаваш с исторически извори, проучваш доказателства от Античността и Средновековието, не може да си прав в твърденията си; но ако 5 години зубриш глупостите на "силните на деня" от 20-ти (и 21-ви век), тогава ставаш учен и получаваш морално право да заявяваш позиция? Така ли е?
Хайде стига, всички знаем, че оценката на Ганчо Ценов за системата в България и начините човек да стане професор, е актуална и днес. За историческите науки не мога да твърдя нищо, но за био-химическите (природни) съм напълно съгласен с доц. Ценов. Лични наблюдения. Професор се става по заслуги, но не точно към науката, а към... друго. Оттам нататък всички теории за какъвто и да е произход, изречени от съмнителните ни историци, са компрометирани до мозъка на костите си.

От тези хубавци, накоито съм чел почти всичко единствен заслужава внимание Спароток и то само около 5% от всичко , което е писал. Останалите са меко казано дилетанти, а за някои от тях дори това ще прозвучи като професорска титла. Към тези умници мога да добавя и Петър Добрев, който след първото си историческо изследване за стопанската история на "прабългарите" не е написал нищо свястно. Само използва за нечисти цели огромния архив, който е получил от неговия научен ръководител за стопанската история на българите - проф. Цв. Тафраджийска. Историческото образование не винаги дава това, което се иска за професията, така както е и при всички останали професии - трябва сам да продължиш да се самообразоваш - но то дава едно нещо, което за неисторик е доста трудно да се възприеме - отношението към документите и фактите, към ръкописите и другите реални източници. Разбира се има и не историци написали доста добри неща като например Ж. Войников. Но при тези неспециалисти има един голям проблем - работата с документите и съответно чуждите езици - ако иска някой да има тежест трябва да използва документа в оригинал, докато дилетантите включително Войников и Спароток ги използват само и единствено в превод, а превода предава мнението на преводача (от 20 век) за разказаните събития от автора от по-ранния период, което автоматически отнема от достоверността им. В работата си над документите и преводите съм се сблъсквал с безброй такива примери. Има много хубава статия по този повод на П. Мутафчиев в списание Училищен преглед от 20-те години на 20 век. Според един недоучил хисторик, в един ръкопис се споменава името Дряново и това е най-раното споменаване на това селище. Всъщност като се изследва самия ръкопис се оказва, че името не е Дряново, а Търново. Толкова за ръкописите и за неволите на лаиците хисторици...

Доводът за използването на източниците в превод, вместо в оригинал, действително е много силен. Ако бяха използвани няколко източника. Обаче един Спароток, например, борави с, меко казано, стотици източници/автори. Как е възможно всичките те, бидейки зле преведени, да пасват на теорията му? Трябва да признаеш, че тезите на г-н Серафимов (въпросният Спароток) изглеждат нелошо аргументирани и този простичък факт поражда в мен някои доста основателни съмнения:

Виждаме, че някакъв дилетант, който използва чужди, а не собствени преводи на историческите извори, може да състави доста убедителна и подкрепена с доказателства за обикновения читател теория, очевидно преиначавайки истината, според професионалните историци. Тогава, при положение че същите тези историци могат самостоятелно да превеждат историческите извори по още по-преиначен начин, в сравнение с гореспоменатите "чужди" преводи, какво би им попречило да изкривят същата тази истина в още по-голяма степен? Или казано иначе, щом един дилетант може успешно да ме заблуди, как ли могат да ме лъжат дипломираните историци?

Лошото тук е, че не-дръпнатите ми очи никъде не са виждали олтар на Тангра на територията на страната. Затова, вместо всяка година да се преписват като евангелия глупостите на историците отпреди n на брой поколения, според мен, би трябвало настоящите постоянно да ровят и показват необорими доказателства в подкрепа на истината. През 20-ти , 21-ви или 22-ри век, няма значение, по всяко време теорията, щом е истинската, трябва да се доказва чрез всякакви обективни методологии, включително най-модерните и усъвършенствани. Такова нещо аз не виждам. Напротив, потвърждават се тезите на "смешниците" и "дилетантите". Така че, извинявам се много, обаче понастоящем дипломите на тази прослойка учени могат да се ползват най-успешно единствено в една широко разпространена стаичка за усамотение.

Всъщност Спароток не използва стотици извори, той е намерил няколко не до там известни изследвания по даден проблем, с много извори в тях и по тях си строи тезите. А тезите му са необорими само и единствено за неспециалистите. Всеки средно интелигентен историк специалист по периода му ги оборва без проблеми. рАзбира се като човек доста чел по даден въпрос има и някои интересни наблюдения. Специално за славянските племена виж изследванията на Чавдар Бонев, има ги и в интернет всичките 4 тома. Всъщност това е най-доброто писано до сега в световната славистика. Що се отнася до конкретния пример за Тангра, никой съвремен учен не твърди, че това е бог на българите, щото няма нито едно сведение за това. А какво пише в учебниците и в художествената литература е съвсем друъг въпрос. Това за лъжите на дипломираните учени (говоря за медиевистите) наистина го има, но то се отнася само и единствено до тези, които решават да се облажат от определени обстоятелства. Нормалният историк почти няма да се види по телевизионни програми (освен ако предаването не е само със специалисти) или по вестници, там са само печалбарите, останалите ще ги намерите в библиотеките или архивите. Не така стои обаче въпросът с историците на по-близкото до нас време - показателен е случаят за споровете в един "научен институт" за най-новата българска история, който си получава парите от определени задгранични лица за да провежда определена политика и когато най-изявеният му автор написа истината, основана само и единствено по намерените от него документи, а не по предписанията от господарите им, целият "научен институт" скочи срещу него. Лично съм, бил свидетел, на опит за спускане на директиви за определена насока в писането в научните институти на БАН и в Софийския Университ. И за честа на учените тя биде осмяна и отхвърлена още в момента на поставянето й от определени лица от ръководството.

[Der Schmarotzer]

Ще ми бъде любопитно да назовеш тези съвременни на събитията източници, които да да дават сведения, че българите се завръщат в старите си земи, от които са били прогонени. Само, че под източници разбирам истински извори, а не "леля Пена казала на леля Станка".

Старият византийски писател Теофилакт Симоката в хрониката си описва царуването на император Маврикий (582-602) и войните му с авари и славяни. За българите има много малко. Защо това е така? Дали защото българите по онова време са били далече от Византия, или защото чисто и просто ромеите са имали други грижи, към които е било насочено вниманието им? За разлика от опонентите си, които подхождат към писаното от Симоката с презумпцията, че тогава "българските чергарски племена" са били някъде около Волга или Северен Кавказ.

585 г. братът на императора Маврикия, Петър, като отивал на бой срещу аварския княз Баяна, вървейки откъм Варна към Нова (Свищов), щом заминал Нова, сблъскал се с българи.
На шестия ден Петър изпратил на разузнаване отряд, състоящ се от хиляда души. Те се натъкнали на десет стотици българи. Тъй като между ромеите и кагана имало мир, варварите се движели без каквато и да е предпазливост. Ромеите по заповед на стратига пуснали в действие срещу тях копия. Българите изпратили при тях пратеници; чрез тях те съобщили, че се отказват от битка, и убеждавали ромеите да не нарушават мира. Началникът на отряда изпратил тези пратеници при стратига, който се намирал на осем мили от това място. Петър, като отхвърлил мирните преговори, заповядал на своя преден отряд да започне ръкопашен бой и с мечове да унищожи варварите. Българите, като се приготвили за битката по своя обичай, със сгъстени редици влезли в ръкопашен бой и, защитавайки се с голям героизъм, накарали ромеите да се обърнат в бягство. Малко след това варварите бавно и много пъти обръщайки се назад си отишли... варварите подробно разказали на кагана за станалото. Варваринът изпратил пратеници при Петър и жестоко го порицал за нарушаването на мира."

какво имаме в този текст?

Докато за славяните Симоката изрично пише в хрониката си, че преминават Дунав откъм север, за българите не се казва нищо такова; не се казва да са дошли отнякъде. На тях византийците чисто и просто са се "натъкнали", така както биха се натъкнали на скала или река; тяхното присъствие по тези места за Симоката е нещо естествено, което няма нужда от обяснение.
Докато каганът на аварите се е намирал на север от Дунав, каганът на българите е бил наблизо, на юг от Дунава; при него те са стигнали много скоро, и то като са вървели бавно и непрекъснато са се оглеждали назад.
Титлата "каган" е във формите кавган, кавкан, гаган и др. тя се среща многократно в старите български ръкописи със смисъл "цар, владетел". Освен кагана на аварите, Симоката споменава и други кагани; изглежда, че тази титла е била разпространена в Централна и Югоизточна Европа; сигурно е, че се е употребявала от българите в продължителен период от време.
Поведението на българите според епизода е насочено към неутралитет; те са желаели да стоят настрана от сблъсъците на византийците със славяните и аварите.
Симоката прави разлика между българи и славяни; вероятно по онова време думата "славяни" е имала смисъл, различен от днешния.

В началото на V в. българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд и пленяват дъщеря му. Събитието е станало в северните склонове на Карпатите и е отразено от Павел Дякон и Фредегарий. В. Бешевлиев го поставя в 422 г., а за първоизвор сочи епоса "Херварарсага".

464/65 г.- Под натиска на аварите савирите потеглят на запад и от своя страна притискат сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол. Всички автори идентифицират оногурите с българите-оногундури.

480 г. - Византийският император Зенон(474-491) се обръща към българите за помощ срещу готите. Враждата между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски.

488 г. - Теодорих тръгва за Италия по римския крайдунавски път. Гепидите, подкрепени от български отряди, се опитват да спрат и отклонят остготите в сблъсък при р. Улка. Загива вождът на българите Бузан (П. Дякон). Българското присъствие на Балканите вече е почти постоянно.
493 г. - Същият хронист съобщава, че докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошавали Тракия.

498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях".

499 г. - Решаваща българска победа при р. Цурта над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик - Арист. От византийска страна в сражението участвуват 15000 бойци и 520 коли. На бойното поле намират смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници - Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин)

502 г. - Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус свидетелствуват, че българите вече имали навик безпрепятствено да кръстосват Тракия и Илирик.

538 г. - Анастасий Библиотекар пише за ново българско навлизане отсам Дунава под водачеството на Булгер и Дронг.

539 г. - Прокопий Кесарийски свързва появата на комета-знамение с мощно българско навлизане в империята. Обхватът е чудовищен - от Константинопол до Йонийския залив и Адриатика. Завладени са с пристъп, без обсада, 32 крепости в Илирик. Отведени са над 120000 пленници.

548 г. - Козма Индикоплевс в съчинението си "Християнска топография"(кн. III)изброява от изток на запад християнизираните племена и народи. Споменати са и българите след иркани(хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.

560 г. - Виктор Танунски съобщава за български набег в Тракия, който стига чак до предградията на Константинопол.

Не виждам тук да пише, че българите се връщат в старите си земи. Тук пише за масовата поява на българи след определена година по Балканските територии на Източната римска империя и участието във военно-политическия живот на империята в продължение на доста години. Няма нищо по-логично, ако се приеме доста разпространената теза, че българите са част от голямото обединение на Атила в Централна и Източна Европа и след неговата смърт играят голяма, ако не и решаваща роля в съдбините на народите в причерноморските степи. Що се отнася до титлите на българските владетели - тази титла хаган или хакан не е част от българите. Тя се носи само и единствено от представители на рода Ашина, които са тюркска династическа фамилия и в този период в този регион се отнася само и единствено за аварския владетел, на който в известен период са били подчинени и българите. Докато българските владетели по това време са предимно от рода Дуло и носят титлата хан/кхан/кан. От домашните извори има само един и то доста късен, в който български владетел е назован каган - така е наречен българският владетел Борис I. За титлите на българските владетели е редно и може да се използват предимно домашни сведения - каменните надписи, именника, макар, че той същи е доста късен и познат по още по-късни преписи. А титлата кавхан е доста различна от каган и се среща и във формата капкан. Това е вторият човек в Българската държава след кана. Той се грижи непосредствено за държавните дела и замества в мирно време кана. За това статията на В. Гюзелев, за кавхана в Годишник на Софийския университет от мисля, че беше 60-г. или началото на седемдесете години на 20 век. Има я и в издание от началото на новото хилядолетия в отделна книжка, заедно със статията му за ичиргубоила.

[THE G.A.M.E]

Не виждам тук да пише, че българите се връщат в старите си земи. Тук пише за масовата поява на българи след определена година по Балканските територии на Източната римска империя и участието във военно-политическия живот на империята в продължение на доста години.

Да де, така е.

Поустнах тези неща, които имат сравнително надеждни източници, разбира се с уговорката за това, което писахме по-назад за средновековните автори, щото останах с впечатление, че спора ви с ботевиста е относно присъствието на българи на Балканите преди 681-ва.

[Avanti_Ragazzi]

Аз не знам защо се спорите толкова като само един поглед е достатъчен да се разбере, че нямаме нищо общо с народи като руснаци, украинци или поляци!

Българите сме си в основата и ДНК-то най-вече наследници на траките. На този народ който населява тази територия от най-дълбоката древност и затова и чисто физически сме си най-близки с наследниците на неговите сродни народи тогава като даки (доколкото те изобщо са били отделен народ от траките), илирите в западните Балкани, гърците, и италийците и етруските на Апенините.

Теориите, че траките и другите изброени народи са изчезнали заменени от различни народи по-техните земи са толкова абсурдни, че нямам думи! Това което е станало било, че след попадането им в Римската империя народите приели римското право, традиция и култура дори и език и постепенно изчезнали като народи, но не и като ДНК в хората населяващи тези земи. След което и следващите завоеватели през вековете давали своя език, култура и религия по-същия начин както римляните преди тях.

Затова и не бъркайте език с народ. Един народ може да изгуби езика си примери бол в Америките, дори в Европа (където само за последните 300 години почти са изчезнали като езици и шотландския, и шотландския келтски, и ирландския келтски и уелския език за сметка на английския). Но нито шотландците са англичани, нито салвадорците са испанци!

Това, че говорим славянски език не ни прави славяни в ДНК-то, да оттук са минали много народи и готи, и славяни, и прабългари, и печенеги, и гърци и т.н. и т.н. Но каквото и да си говорим в основата на нашите гени си стои тракийската кръв, другото са съветски и какви ли не други глупости, теории и лъжи.

[gzagorov]

Всъщност Спароток не използва стотици извори, той е намерил няколко не до там известни изследвания по даден проблем, с много извори в тях и по тях си строи тезите. А тезите му са необорими само и единствено за неспециалистите. Всеки средно интелигентен историк специалист по периода му ги оборва без проблеми. рАзбира се като човек доста чел по даден въпрос има и някои интересни наблюдения. Специално за славянските племена виж изследванията на Чавдар Бонев, има ги и в интернет всичките 4 тома. Всъщност това е най-доброто писано до сега в световната славистика. Що се отнася до конкретния пример за Тангра, никой съвремен учен не твърди, че това е бог на българите, щото няма нито едно сведение за това. А какво пише в учебниците и в художествената литература е съвсем друъг въпрос. Това за лъжите на дипломираните учени (говоря за медиевистите) наистина го има, но то се отнася само и единствено до тези, които решават да се облажат от определени обстоятелства. Нормалният историк почти няма да се види по телевизионни програми (освен ако предаването не е само със специалисти) или по вестници, там са само печалбарите, останалите ще ги намерите в библиотеките или архивите. Не така стои обаче въпросът с историците на по-близкото до нас време - показателен е случаят за споровете в един "научен институт" за най-новата българска история, който си получава парите от определени задгранични лица за да провежда определена политика и когато най-изявеният му автор написа истината, основана само и единствено по намерените от него документи, а не по предписанията от господарите им, целият "научен институт" скочи срещу него. Лично съм, бил свидетел, на опит за спускане на директиви за определена насока в писането в научните институти на БАН и в Софийския Университ. И за честа на учените тя биде осмяна и отхвърлена още в момента на поставянето й от определени лица от ръководството.

За теориите си Спароток ти сам казваш, че използва няколко изследвания с много извори в тях. И му пасват. Но дори само един единствен извор да потвърждава неговата доста различна от официалната версия теория, според мен това е проблем за историците. Защото тук не става дума за нюанси, а за фундаментално различни концепции и за официалната не са представени достатъчно много доказателства.
А за това, какво се случва по "високите етажи", отново сам даваш няколко примера. Случаите с "научния институт", БАН и Университета не са изолирани нито на това място, нито в това време. Именно Ганчо Ценов описва същите практики почти век преди нас, различията са само в подробностите. И когато обикновеният човек не може да вярва на знаещите и просветените, ще трябва да вярва на себе си и на своята интуиция. А моята ми казва, че "има нещо гнило в..." България и официалната българска история. Само това знам.

[Der Schmarotzer]

Не виждам тук да пише, че българите се връщат в старите си земи. Тук пише за масовата поява на българи след определена година по Балканските територии на Източната римска империя и участието във военно-политическия живот на империята в продължение на доста години.

Да де, така е.

Поустнах тези неща, които имат сравнително надеждни източници, разбира се с уговорката за това, което писахме по-назад за средновековните автори, щото останах с впечатление, че спора ви с ботевиста е относно присъствието на българи на Балканите преди 681-ва.

Няма никакъв спор с колегата, това е приятелски разговор . Всъщност българите се появяват много по-рано на Балканите, може би още като част от войските на Атила или още по-рано, както смятат някои историци това са така наречените скити, под чието име се крият старите българи (за това мнение съм доста скептичен). Най-вероятно българите са част от индоевропейския ирански анклав, разселени по територията на Източна Европа и част от Азия в течение на хилядолетията. Големите етнообразуващи процеси смилат огромната част от това население + финоугорските племена по течението на Волга + тракопеласгийското население около Черно море(с изключение на Кавказ и предпланините му). Създават се нови народи и в историческия момент, който разглеждаме като част от тези нови народи са и българите.

[Achtung_Juden]

Славянският произход на българите е най-голямата историческа лъжа. Зор да сме братя с руските подчовеци...

[stefani]

Тези първи резултати /от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България/ бяха оповестени още през лятото, но комуняги и русофили ги скриха от широката публика !