aleksandrov77 написа:http://www.ataka.tv/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3-c9919.html - Предаването "Неделник" с Волен Сидеров!
В него се обсъждат за все по-голямата опасност България да бъде вкарана във война срещу братска Русия!
Как американците изселват насилнически индианците, как САЩ внася епидемията от СПИН , атомната бомба в Хирошима и Нагасаки , където изобщо е нямало нужда да се пуска, защото Япония тогава е победена!
Медийната манипулация - "Господари на Ефира" или по-скоро слуги на мафията!
И още много други интересни факти ще научи всеки , който гледа предаването!
Факти , които не може да видите по евроатлантическите медии БНТ, БТВ и НОВА!
Ех тая братска Русия... Добре, че не са ни врагове.
133 280 719 447 милиарда лева е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ.
Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари.
Разпореждане №922 от 22.XI.1950 г. За удовлетворяване на искането на Управлението на съветските имущества в България да бъдат преведени в СССР 577.711.000 лева произходящи от печалби на съветските предприятия в България и реализирани техни активи
На 10 януари 1948 г. в Москва са подписани два протокола, с които българското правителство е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. долара (не левове, не рубли - долари) заради, както се изразяват в Москва, "неуточнени и несъбрани кредитни задължения на бившите германски предприятия в България". Понеже болшевиките в Кремъл решават, че тези 9 млн. долара са малко, те заставят българските представители да подпишат, че страната ни ще предаде (правилно е да се каже "подари") на Съветите допълнително 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат.
Управлението на съветските имущества продава на България немските дялове, които е придобило, за които дяловe от своя страна България плаща нови 487 млн. лева плюс компенсация от още 2 681 680 лв. за загубени или повредени движими немски имущества. Спогодбата за взаимни доставки е сключена на 10 март 1945 г. от българския министър на търговията и промишлеността Димитър Нейков със съветския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет на СССР са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен резерв на цена по 110 000 лева килограма. Българската земеделска и кооперативна банка дава призната стойност от 250 хиляди лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда "разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените", т. е. от държавата. С тази сделка българската държава губи 700 милиона лева.
България е принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор за доставка на 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 долара), при положение че на международните борси то струва над 1200 долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 долара килограма. Една проста сметка показва, че от тази сделка СССР извлича над 5,5 млн. долара чиста печалба. Продават розовото масло на Франция по 1400 долара, т.е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!
Освен розово масло Съветите изнасят от България лавандулово и ментово масло. Забележете, че Министерският съвет отново се разпорежда: "загубата от тази сделка се внася от Изравнителния фонд на цените", т.е. поема се пак от държавата. Цената е 15 долара за килограм - отново в пъти по-ниска от международните цени.
"През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истински грабеж от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Вижте нов документ - този път от 31 юли 1945 г. Пореден трансфер на поредните 3 млрд. лева само в рамките на няколко месеца.
В архивите не липсват и куриози. Така например с постановление на министъра на финансите от януари 1946 г. на руснаците са изплатени "разходите
за превоза от Варна до Москва на 650 каси с нови металически монети, намерени в хранилището на Дойче банк, на обща номинална стойност 102 000 000 лева", сочат архивни документи. "Има и отмъкнати културни ценности, но за тях няма никакви описи в нашите архиви. Сумите, за които непрекъснато настояват от съветското Главно командване, непрекъснато растат и достигат десетки милиарди само за 1945 г. Стига се дотам, че на 16 август 1946 г. външният министър Петко Стайнов пише до българското посолство в Москва с молба да се търси начин за облекчаване на това непосилно бреме за българското стопанство и финанси.
"Поискайте незабавно лична среща по възможност с Молотов и му изтъкнете голямата необходимост за България да се намалят чувствително както плащанията в пари от страна на България за месечната издръжка на Съветската армия в България, така и изискванията в храни, фуражи и стоки за същата войска. Да се обърне внимание - пише проф. Стайнов, - че вместо да намаляват, месечните изисквания за плащане на парични суми се увеличават въпреки създаваните у нас очаквания от съветска страна, че тия парични изисквания ще намаляват."
От това искане на българския външен министър няма никакъв резултат. Българският Министерски съвет, който е изцяло под контрола на Съветите, също се опитва да постигне някакво облекчаване. Това, че тези зависими от Москва хора решават да поставят казуса пред съветския Нарком по външните работи, говори достатъчно за степента на ограбване, която се случва: "Направете формална постъпка пред Наркоминдела за преустановяване на по-нататъшното прилагане на чл. 15 на Съглашението за примирие. Вече близо цяла година, откак съветските войски са в България и ние ги издържаме, като ги снабдяваме с храна и всичко друго, необходимо за издръжката им, а също им плащаме 700-800 милиона лева месечно пари на ръка - сумата се възкачва на много милиарди."
Мислите, че Съветите са си взели бележка? Съвсем не. Ето ви документите за ограбването на България само през януари 1946 г. Освен 420 млн. лв. на ръка за окупационните съветски войски са преведени и 2 млрд. лв. - "за посрещане разходите по изпълнение на Съглашението за примирие". Според посочената по-горе търговска спогодба от 10 март 1945 г. страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 хиляди тона тютюн по 320 лева за килограм, докато той струва на международния пазар 2,60 долара, или 775 лева по официалния курс на долара. Сметката е проста - губим от всеки килограм между 455 и 680 лева. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 килограма. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България само от тази част на търговската спогодба е в размер на 10 до 17 милиарда лева.
Какво се случва с дружествата с германско участие, които са обявени за военни трофеи? След като най-ефективните и работещи качествено германски предприятия в България до едно са включени в изградените в спешен ред българо-съветски дружества, тези дружества се превръщат в основна административна шапка на най-важните и свързани с носещите най-голяма печалба сектори от националното стопанство.
В началото на 50-те години Съветите реализират нова грабителска схема - след като са източили достатъчно милиарди от България чрез формата "преминаване на германски предприятия в България в съветски ръце", сега започва връщането на тези предприятия чрез продажбата им на България срещу нови милиарди. Новият протокол за продажба на бившите немски активи е подписан на 14 август 1952 г. Върнатите по тази спогодба дружества с германско участие са 26, от които само 15 са действащи. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 44 млн. и 325 899 нови лева.
"В подписания през 1952 г. протокол за първи път става реално разграничаване на германските от австрийските имущества. Последните се връщат на България, но под аренда. За тях българското правителство изплаща на Управлението на съветските имущества от 1 октомври 1952 г. на равни тримесечни вноски годишен наем в размер от 534 059 лева. Управлението реинвестира тези суми за свои нужди в България, но разходите по поддръжката на арендуваното имущество - по неговия ремонт, реконструкция и пр., както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на споразумението също така е указано, че съветското правителство не носи отговорности по задълженията, произтичащи от експлоатацията на австрийските имущества. С този изричен текст Съветският съюз умело се измъква от австрийските претенции за компенсации, които датират от 1959 г. В началото на 60-те години България подписва с Австрия отделна спогодба, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества около 600 млн. долара. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част и в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер трудно може да бъде фиксиран точно. Те се изплащат под различни форми - левове, рубли, долари, стоки, чак до средата на 60-те години."
Руснаците изнасят и държавния архив на България и голяма част от него все още се намира в Москва
"Поради това, че не е правен подробен опис на изнесеното, е трудно да се дадат точни цифри. Може да прозвучи невероятно, но в нито една българска институция няма списък на това, което е изнесено като трофейни архиви от Съветската армия след 9 септември, включително и за културни ценности. Не така стои обаче въпросът с по-общото познание за това от какво естество е изнесеното. Става дума основно за полицейски архиви, документи, в които са се съдържали информации за руската и съветската агентура у нас преди 9 септември, документи от военностратегически характер, както и такива, свързани с наличието в страната ни на стратегически ресурси и техните локализации", допълва изследователят. По негово мнение към непоправимите щети, нанесени на България, трябва да се добавят и многобройните случаи на издевателства от страна на Червената армия над мирното население.
"Съветските орки нахлуват в България и веднага свършва лошото, но започва страшното.
Интересна и съдържателна информация за присъствието на Червената армия в първите дни на българска територия се получава от двама военни кореспонденти на в. "Правда". Те пристигат в България четири дни след преврата на 9 септември 1944 г. В писмо до Георги Димитров от 24 септември му съобщават:
"Необходимо е да кажем, че значителната част от българския народ и някои кръгове от Отечествения фронт разглеждат навлизането на Червената армия в България не като освободителка, а като въоръжено обезпечаване на установяването на съветски строй. В България частите на Червената армия навлязоха от Румъния. Тук те срещнаха съвсем различно, т.е. искрено братско отношение към себе си. Но инерцията се оказа толкова силна, че на българска територия има факти на мародерство, грабежи и насилия. Следва да отбележим
извънредно ниското културно и политическо равнище на нашите коменданти, работещи в българските градове и населени пунктове. Има редица факти, доказващи, че комендантите се занимават с определяне на валутния курс, даване указания по политически въпроси, командват офицерите от Българската армия и ги компрометират независимо от тяхното звание и положение, което заемат..."
На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо до Сталин и Вячеслав Молотов, в което посочва: "По места има различни случаи на насилие по отношение на местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:
а) произволно се изземват от местното население работният добитък, каруци, продукти и друго без знанието на местната власт и без съответното оформяне на документи по изземване на добитък и хранителни продукти;
б) произволно се изземват държавни и граждански частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, извършват грабежи, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже.
В с. Дивдядово, Шуменско, между другото, е убит и най-старият член на компартията"
Документ на Главното политическо управление на Червената армия от есента на 1944 г. свидетелства за същите престъпления, извършвани от червеноармейците:
"Има отделни случаи на изнасилване на български девойки и жени, отделни случаи на мародерство и ограбване от страна на някои военнослужещи. Различните прояви на престъпни действия на съветски войници продължават до края на престоя им в България - декември 1947 г. За това свидетелстват възражения на Георги Димитров през 1946 и 1947 г. През април 1947 г. ръководителят на СКК ген. Бирюзов уведомява властите в София, че за престъпления срещу български граждани през 1946 г. "строго са наказани 17 съветски военнослужещи, сред които и офицери, с различни срокове лишаване от свобода - от 1 до 3 години". Престъпленията им са свързани с кражби на имущество или опити за изнасилвания. Малкият брой осъдени съветски войници вероятно е свързан с факта, че хората са се страхували да търсят правосъдие в онези смутни години.
Какво плаща България на Русия за добрия им порив да помогне на братския народ и да го совободи от Османската империя. В следващите години България заплаща сумата от 10 680 250 книжни рубли и 43 копейки, което по него време се равнява на 32 тона злато.
Първата вноска от 400 000 рубли – на 13 септември 1883 г.; след това в разстояние на 12 години (от 1884 до 1895 г.) – всяка година по 800 000 рубли, плащани два пъти годишно – на 13 януари и на 13 юли всяка година; на 13 януари 1896 г. – 400 000 рубли и на 13 юли 1896 г. – остатъка от 218 250 рубли и 40 копейки.
Важен момент фиксиран в конвенцията е, че Русия се отказва от изплащането на лихви по дълга. изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век.
На 3 август 1909 г. министърът на финансите Иван Салабашев изготвя „Изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия“, от който става ясно как е протекло изплащането на дълга. То е запазено в архивата на Тайния кабинет на цар Фердинанд, съхранена в Централния държавен архив.
Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 г. През 1886 г. отношенията между България и Русия са прекъснати поради неодобрението от страна на Освободителката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия под скиптъра на княз Александър І. В тази ситуация изплащането на окупационния дълг спира. През 1890 г. са били изплатени 3 600 000 рубли, сума, която е следвало да бъде изплатена за времето от 1 януари 1886 до 1890 г. Към 1 януари 1891 г. е останало да се изплаща 5 018 250 рубли и 435 копейки. По съглашение между българското и руското правителства от 20 юли 1896 г. изплащането на остатъка е трябвало да стане така: на 13 юли 1896 г. – 213 250 рубли и 435 коп., а останалите 4 800 00 рубли в продължение на 6 години, начиная от 1897 г. (т. е по 800 000 рубли годишно, платими на два пъти (по 400 000 рубли на 13 януари и на 13 юли). Всъщност са били изплатени на 3 август 1896 г. съответно 218 250 рубли и 435 копейки, през 1897 г. – 800 000 рубли, през 1898 г. само 400 000 рубли, а остатъка от 3 600 000 рубли или 8 639 256 лв. и 49 стотинки са изплатени през 1902 г. Да благодарим на Русия, че ни опрощава другите 10 613 250 книжни рубли и 43 копейки за Източна Румелия, защото дълга на Османската империя преминава върху нас, а Османската империя не плаща нищо, а ние също се правим на чукнати. На 3 август 1909 г. Дирекцията на държавните дългове при Министерството на финансите прави изложение по окупационния дълг на България и бившата Източна Румелия към Русия, подписано от министъра на финансите Иван Салабашев. В него за пръв път се настоява, в случай, че България започне да изплаща частта на Източна Румелия, да се настоява пред Русия от дълга да отпаднат разходите, дадени от българите под формата на реквизиции за руските войски (и неизплатени до момента), като хранителни продукти, фураж и др. – въпрос неразрешен нито при изплащане окупационния дълг на България, нито пък при третиране изплащането на окупационния дълг на бившата Източна Румелия. Според Салабашев, тези разходи ще възлизат на една доста голяма сума.
След Първата световна война дългът е опростен със споразумение между кабинета на Александър Стамболийски и болшевишкото правителство на Русия.. Интересен момент от сагата с окупационния дълге неговата връзка с финансирането от страна на българската държава на руските бежанци в България, пристигнали тук през 1921–1923 г. след Октомврийския преврат и Гражданската война в Русия. Задължено от Обществото на народите да поеме издръжката на руските деца, болните, ранените и нетрудоспособните, правителството на Александър Стамболийски, (впоследствие и това на Александър Цанков), заплаща разходите, но ги осчетоводява за сметка на неизплатения остатък от окупационния дълг към Русия. При вземането на решението правителството е предупредено от Дирекцията на държавните дългове, че поема определен риск, тъй като не е ясно „дали горните суми биха се признали от Русия след възстановяването по-късно на финансовите връзки“ и че за момента то не е съгласувано с „никоя официална руска власт“.Независимо от това и въпреки че тази стара Русия вече не съществува, някои проруски настроени политически среди живеят с надеждата, че един ден тя ще се възстанови и ще си поиска дълговете.Към всичко казано дотук трябва да добавим и факта, че до 1908 г. България, като васална на Турция държава изплаща и част от военната контрибуция на Русия, наложена на Османската империя като победена страна във войната от 1877–1878 г. Годишната вноска по нея възлиза на 2 272 млн. зл. лв. От 1881 г. плащането попада в Управлението на османския държавен дълг (който от 1881 г. се управлява непосредствено от европейските кредитори на империята) като част от погасяването на външните кредити на империята-сюзерен.
Пък и резките мерки, които предприемат... Абе по-добре да не се учим от румънците. 