Войната в Украйна

[Red_Neck]

Поредното "тактическо" изтегляне. Надявам се скоро да се изтеглят и тактически от Украйна.

[Drunken_Master]

Руснаците напредват в град Маринка, удържат поредните човешки вълни към Новодонецк и Новомайорск...

[ReBorn1982]

Уау, за 3 месеца контра офанзива най-голямата гордост е някакво село Работино ..... цената за което е похарчени милиарди долари и хиляди избити и ранени.

[icko65]

Цената е 70 000 убити и 6000 бронетехника унищожена

[THE G.A.M.E]

Чакайте сега, ако не беше започнало ударното въоръжаване на Украйна от западът ( и най-вече от САЩ ) ... Миналата година след 2-рата седмица, сега щеше ли да има още война ?

[Colonelcassad]

Според "Рибаря", положението в Работино практически напомня това на Пятихатки. Украинците не успяват да се закрепят в Работино, влизат, излизат, измират, с една дума - месомелачка.

Украинския министър на финансите вчера заяви, че имало парици само за война, за всичко друго взимали от западните си съюзници. Няколко часа по-късно новият военен украински министър пък каза, че всъщност нямало пари и за заплатите на военните.

Между другото усещате ли как западният наратив започва да се променя?!

Все повече и повече западни мейнстрийм медии се изместват от идеалистичния образ на "бялата" и "пухкава" Украйна, който рисуваха в продължение на година и половина, към реалността - такава, каквато е. Подобни статии бяха невъзможни за публикуване доскоро, но западният разказ започва да разкрива терористичния киевски режим. В западните СМИ нищо не се публикува случайно и просто така, а "свободата на словото" е напълно контролирана и управлявана.

СБУ създаде звено, което от 2015 г. разстрелва, взривява, беси и трови хора, които властите наричат "сътрудници" на Русия. За това пише The Economist, който разговаря с бившия ръководител на СБУ Валентин Наливайченко и няколко служители от 5-то управление, което се занимава с политическите убийства. В интервю за The Economist Наливайченко казва, че украинското ръководство е решило, че не е достатъчно просто да вкарва в затвора несъгласните. "Неохотно стигнахме до заключението, че хората трябва да бъдат унищожавани и убивани", добави той. Журналистите установиха също, че не всички служители в този отдел са доволни от това, което правят. Един от офицерите, пожелал анонимност каза, че операциите, които са извършили, са имали за цел да впечатлят Зеленски, а не да решават стратегически проблеми. Той също така се тревожи, че кампанията за убийства в Украйна се ръководи по инерция, а не от логика.

The Economist: Вътре в украинската програма за убийства

Нейните агенти са се превърнали в експерти по тъмно отмъщение и "сляп терор". Но някои се притесняват, че липсва ясна стратегия.

Операцията се подготвяше в продължение на месец. Евгени Юнаков, кметът на Велики Бурлук в Харковска област, е идентифициран като сътрудник на руснаците. "Кавказ", командир на специалните сили и група офицери бяха натоварени със задачата. Неговите хора наблюдаваха щателно целта си в продължение на дни: кога пазарува; кога и къде се движи; степента на неговата сигурност. След като детонираха бомбата от разстояние, изчезнаха в тайници в окупираната територия. Групата се завърна в контролираната от Украйна територия само няколко седмици по-късно. Тялото на Юнаков така и не е намерено.

През 18-те месеца на войната десетки хора като Юнаков са станали мишена на клинични операции в окупирана Украйна и в самата Русия. Те са били разстрелвани, взривявани, обесвани и дори понякога отравяни с подправена ракия. Украйна мълчи относно участието си в убийствата. Но малцина се съмняват във все по-компетентния подпис на нейните служби за сигурност. Самите служби пускат сериозни намеци. "Всеки човек, който предава Украйна, стреля по украинци или изстрелва ракети по украинци, трябва да разбере, че е наблюдаван и ще бъде изправен пред правосъдието", казва Андрий Черняк, офицер от HUR, украинската военно-разузнавателна агенция. В интервю през юли неговият началник, генерал Кирил Буданов, отива по-далеч: "Ако питате за [създаване на версия на] Мосад... Не е нужно. Тя вече съществува."

Споменаването на израелската шпионска агенция окуражава украинците, които отчаяно търсят изход. Всъщност произходът на политическите убийства е малко по-близо до дома. Мосад усвоява голяма част от занаята си от тайната полиция от съветската епоха и от нейния основател Павел Судоплатов, роден в Мелитопол в окупираната днес Южна Украйна. По силата на исторически странности Судоплатов прекарва 30-те години на миналия век в проникване в украински националистически групи и лично взривява един от техните лидери с бомба в шоколадова кутия.

В съвременна Украйна убийствата датират поне от 2015 г., когато Службата за вътрешна сигурност (СБУ) създава нов орган, след като Русия завзема Крим и източния регион Донбас. Елитното пето контраразузнавателно управление започва да функционира като диверсионна служба. По-късно тя се съсредоточава върху това, което евфемистично се нарича "мокра работа".

Валентин Наливайченко, който по онова време е ръководител на СБУ, казва, че до промяната се стига, когато тогавашните лидери на Украйна решават, че политиката на вкарване в затвора на сътрудници не е достатъчна. Затворите бяха препълнени. "С неохота стигнахме до заключението, че трябва да елиминираме хората", казва той. Бивш офицер от дирекцията го описва по подобен начин. През 2015 г. и 2016 г. дирекцията е свързана с убийствата на ключови подкрепяни от Русия командири в Донбас: Михаил Толстих, известен като "Гиви", убит при експлозия в офиса си в Донецк; Арсен Павлов, известен като "Моторола", взривен в асансьор; Александър Захарченко, взривен в ресторант.

Вътрешни разузнавачи твърдят, че пета дирекция на СБУ играе централна роля в контраруските операции. Относителният размер и бюджет на СБУ - пет пъти по-голям от този на HUR - означават, че тя е в състояние да извърши най-сложните задачи, например бомбардирането на Керченския мост, свързващ Русия с Крим, през октомври 2022 г. Други обаче подчертават ролята на HUR с нейните подземни мрежи и повишената ѝ значимост по време на войната. "Ние сме предимно момчетата с бели якички", настоява източник от СБУ. Друг все по-важен играч в окупирана Украйна са Силите за специални операции (SSO). Това е сравнително нова групировка, която координира украинските партизани. Операцията в Харков, например, е дело на SSO. Денис Ярославски, офицер от SSO казва, че службата сега настоява за повече правомощия за провеждане на операции в самата Русия.

Предполага се, че президентът на Украйна разрешава най-противоречивите и спорни операции, въпреки че други решения са делегирани.

Ръководството на Украйна беше подложено на особено внимание през октомври, когато "Ню Йорк Таймс" съобщи, че администрацията на Байдън го обвинява за колата-бомба, при която загина Даря Дугина, дъщеря на Александър Дугин, философ националист. Това изостри и без това оживения вътрешен дебат в украинското разузнаване. Не беше ясно дали Даря Дугина е трябвало да умре; според някои доклади тя е разменила автомобила с баща си.

Но последвалата поредица от операции, насочени срещу руски пропагандисти на средно ниво показа тенденция, от която малцина от интервюираните за тази статия вътрешни лица бяха доволни. "Това са незначителни фигури", казва един от източниците в контраразузнаването на СБУ. "Това ме кара да се чувствам неудобно." Бившият офицер от пето управление на СБУ предполага, че операциите са имали за цел по-скоро да впечатлят президента Зеленски, отколкото да приближат Украйна към победата.

Бившият украински шпионин казва, че е загрижен, че кампанията за убийства е водена от импулс, а не от логика. Някои от убийствата имат полезна психологическа роля, казва той: да повдигнат цената на военните престъпления и духа на обикновените украинци. Това "със сигурност" беше случаят със Станислав Ржицки, бивш командир на подводница, за когото се смята, че е изстрелял ракетите във Виница през юли 2022 г. Той беше застрелян година по-късно, докато тичаше в парк в Краснодар, Русия. Но други операции предполагат липса на стратегия. Те рискуваха да разкрият източниците, методите и степента на украинско проникване в Русия: "Нашите служби за сигурност не трябва да правят неща само защото могат."

Разбира се, обратното също е вярно. Инфилтрирането на руски агенти в украинските служби за сигурност остава голям проблем. По оценка на някои вътрешни хора това е най-голямата пречка пред опитите за създаване на украински Мосад. Бившият ръководител на вътрешната сигурност на СБУ е избягал от Украйна под облак от подозрения и е разследван задочно за държавна измяна. Доверието в службата продължава да бъде проблем, като всички операции, с изключение на най-малко чувствителните, се провеждат в малки групи. "Хората винаги са най-слабото ни звено", казва източникът от контраразузнаването на СБУ. "Те са най-хлъзгавата част от нашите изчисления."

https://www.economist.com/europe/2023/0 ... -programme

[Colonelcassad]

Реалистите бяха прави

Тъй като шумно рекламираната контраофанзива срещу руските сили е в застой, Западът си задава трудни въпроси за войната в Украйна.

18 месеца след началото на войната в Украйна безспирният шум, който характеризира ранното медийно отразяване, се превърна в гибел и обреченост. Това е най-дълбокото дъно на отчаянието, в което западните медии са навлизали досега: последният месец на репортажи ни даде нови признания за войната, която все повече изглежда е изпаднала в кървава безизходица, заедно с негативен портрет на Украйна и нейното ръководство. Безизходицата все повече заприличва на брутална, неотслабваща битка в стила на Първата световна война, като украинската армия бързо изчерпва артилерийските боеприпаси, доставени от Запада. Далечната публика, която винаги е приемала войната като отборен спорт, а Украйна като аутсайдер, противопоставящ се на шансовете срещу по-голям агресор, намалява; със сигурност много от тях скоро ще насочат вниманието си към партийния конфликт на предстоящите президентски избори в САЩ. Оптимистите твърдят, че промяната в тона на медиите е показателна за нещо повече от неизбежните колебания на махалото на войната и че Украйна все пак може да излезе победител. Но подобна гледна точка пренебрегва множество неизбежни реалности.

В центъра на тази каскада от разочарования е слабото представяне на Украйна в прехвалената "пролетна контраофанзива", която закъсня с няколко месеца. Поддръжниците в пресата поставиха толкова високи очаквания, че Украйна на практика беше подготвена за провал. "На път сме да видим какво може да направи една децентрализирана, иновативна и високотехнологична сила", написа през май Джесика Берлин, германски и американски политически анализатор. "Украйна може да е недостатъчно финансирана и недостатъчно оборудвана в сравнение с Русия. Но тези тактически, адаптивни украински сили дават това, което парите не могат да купят, а обучението не може да научи. Пригответе се за няколко зашеметяващи удара." В статия за "Тhe Telegraph" военнослужещият, превърнал се в граждански и военен експерт, Хамиш де Бретън-Гордън беше възторжен още през юни: "Като бивш командир на танк мога да кажа едно нещо със сигурност: Деморализираните новобранци на Путин са напълно неподготвени за шоковите действия, които ги очакват по време на контраофанзивата."

Но според повечето оценки контраофанзивата се оказа дълбоко разочарование. В статия на "Вашингтон пост", публикувана на 17 август, се цитира класифицирана оценка на разузнавателната общност на САЩ, според която украинската контраофанзива "няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол", което означава, че Киев "няма да изпълни основната си цел - да прекъсне сухопътния мост на Русия към Крим". Други анализи свидетелстват за същото. Както ми каза Роланд Поп, стратегически анализатор в Швейцарската военна академия към ETH Цюрих: "Основната причина за промяната в настроението [на медиите] със сигурност е общото разочарование от представянето на украинските военни в дългоочакваната "контраофанзива". Военните експерти в западните мозъчни тръстове възбудиха големи очаквания въз основа на украинските успехи в Харков и Херсон миналата година. Те пренебрегнаха способността на руснаците да се адаптират - което в исторически план е основният фактор, обясняващ промяната на шансовете по време на войни - и преувеличиха ефекта от западните оръжейни технологии и доктрини."

Казват, че "успехът има сто бащи, но провалът е сирак", и сега е в ход бързане да се определи вината за неубедителната контраофанзива. Някои западни военни експерти обвиняват за провалите на украинските въоръжени сили тяхното "съветско наследство". В няколко скорошни статии Украйна също беше критикувана за отказа си да следва инструкциите на САЩ. "Тънко прикритата критика към украинското вземане на оперативни решения също има за цел да отвлече вниманието от [техните] собствени погрешни решения", казва Поп. Американски официални лица се оплакаха чрез медиите, че Украйна се е съсредоточила твърде много върху град Бахмут и други точки на изток, губейки артилерия, предоставена от Запада, в смазващи баражи, и заявиха, че Киев трябва да съсредоточи силите си в района около Токмак в южната част на страната, а артилерийския си огън - само по най-важните цели. Чрез неназовани източници и изтичане на информация в пресата през последните седмици се появи история за по-разочаровани отношения между САЩ и Украйна. "Изградихме тази планина от стомана за контранастъплението. Не можем да направим това отново", е цитиран да казва пред "Вашингтон пост" един разочарован бивш американски служител. "Не съществува такава втора възможност."

"От НАТО очевидно се опитват да покажат известна дистанция от вземането на решения в Украйна, въпреки че официалната линия е "ние сме с тях на 100 процента", казва Бен Фридман, политически директор в Defense Priorities, мозъчен тръст за външна политика. Украинската страна, от друга страна, обвинява Запада за нежеланието му да я снабди с оръжия и боеприпаси. За да цитирам само един от многото примери, разпространени в пресата, анонимен източник от генералния щаб наскоро заяви пред Economist, че Украйна е получила само 60 танка Leopard, въпреки че са ѝ били обещани стотици. Към раздразнението се прибави и разочарованието от срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли, където на Украйна не беше предоставен дългоочакваният график за присъединяване към военния алианс. Володимир Зеленски, украинският президент, реагира на новината в поредица от яростни и гневни туитове, като нарече решението "безпрецедентно и абсурдно".

Но сцената беше подготвена за тези изпразнени надежди още през първите седмици на войната през 2022 г. В началото репортерите описваха войната като сблъсък между Давид и Голиат, в който украински баби свалят руски безпилотни самолети с буркани кисели краставички. Удивителното представяне на Украйна в Харков подхрани очакванията. Ранното създаване на митове направи последните разочарования още по-горчиви. "Имаше пожелателни очаквания, че Русия ще рухне, ще се разпадне рано, особено след като Украйна героично оцеля в първия кръг и хората се увлякоха", казва Патрик Портър, представител на реалистичната школа по международни отношения.

Разочарованието се засилва и от факта, че първоначалният шок от войната е отшумял, което означава, че тя е загубила част от първоначалното си усещане за неотложност - особено след като войната взема икономически жертви далеч извън Украйна. "Сега, от материална гледна точка, навсякъде има разходи. Първоначалната паника оттогава отшумя и се е превърна в по-приглушен страх от дълга война на изтощение, нарастваща инфлация, рецесия и продоволствена несигурност", казва Патрик Портър.

Напоследък самата Украйна също се представя в по-сложна светлина. На 19 август "New York Times" публикува материал за военновременната политика на Киев за хвърляне в затвора на отказалите се от служба по съвест Междувременно новото предложение на Зеленски за приравняване на корупцията с държавна измяна, като делата се прехвърлят от агенциите за борба с корупцията към службата за сигурност, беше посрещнато с необичайно остро осъждане в "Politico". А това лято и Guardian, и BBC публикуваха статии за украински дезертьори и мъже, използващи други средства, за да избегнат набиране на военна служба, включително барикадиране в домовете си и използване на канали в Telegram, за да предупреждават други мъже за местонахождението на скитащи служители за набиране на военнослужещи. На 24 февруари 2022 г. с президентски указ е въведено военно положение, което забранява на мъжете на възраст между 18 и 60 години да напускат Украйна. Но според доклад на BBC от юни тази година десетки хиляди мъже са прекосили само румънската граница и най-малко 90 мъже са загинали, опитвайки се да извършат опасното пресичане, замръзнали са до смърт в планините или са се удавили в река Тиса.

Освен това "Economist" наскоро публикува статия за влошаващия се морал на украинското общество. Повечето мъже, желаещи да защитават Украйна, отдавна са се присъединили към въоръжените сили, а много от тях вече са мъртви. Сега страната набира военнослужещи сред ефективно принудените. Поотделно, историите за отказници от военна служба, дезертьори, хора, които се крият от военна служба и уморена от войната общественост могат да изглеждат анекдотични, но взети заедно, те започват да подкопават един от основните принципи на войната: че украинците искат да се бият, по думите на Джо Байдън, президента на САЩ, "толкова дълго, колкото е необходимо". И тъй като очакванията са драстично намалени, човек не може да не попита: колко време е необходимо, за да направим какво?

С настъпването на една по-трезва реалност, струва си да се запитаме защо западните правителства и медии бяха толкова екстремни стимулатори на военните усилия на Украйна.

Освен чисто символична, имаше и практическа причина за отразяването на събитията в първите месеци на войната: конфликтът в Украйна възроди отслабващия атлантизъм - отдавнашна цел на поддръжниците на разширяването на НАТО. Само преди няколко години френският президент Еманюел Макрон обяви, че НАТО е в "мозъчна смърт"; войната в Украйна го върна към живот. Финландия и Швеция подадоха заявления за присъединяване. Критиците твърдят, че правителствата и на двете страни са използвали тактиката на "шоковата доктрина", за да убедят населението си да изостави политиката на неутралитет, като са взели решение да кандидатстват за членство, докато войната е била водеща новина и обществото все още се е страхувало.

Някои се питат дали промяната в тона на медиите - и всички анонимни съобщения, предадени от официални източници на САЩ - не предвещават предстояща промяна в политиката: преговори, мирно споразумение или прекратяване на огъня. Но повечето експерти са съгласни, че все още е твърде рано за това. "Все още е малко вероятно украинците да приемат мирните преговори." Както за Русия, така и за Украйна войната е първична и не е близо до края си. Но новият набор от статии бележи завръщането на скептичния тон, който доскоро беше потискан. През ноември миналата година генерал Марк А. Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на САЩ, предложи уреждане на войната чрез преговори след успехите на Украйна в Харков и Херсон. Администрацията на Байдън бързо се дистанцира от идеята. Публично САЩ обещаха подкрепа за пълната победа на Украйна, но насаме мнозина в администрацията споделят скептицизма на Мили. В края на миналия месец някои медии започнаха да преразглеждат изказванията на генерал Марк А. Мили, предполагайки, че може би той е бил прав през цялото време.

Представителите на реалистичната школа, сред които най-известен е Джон Миършаймър, който е много недолюбван сред либералните поддръжници на Украйна, отдавна предупреждават за опасностите от екзалтираната реторика и създаване на митове сред западните правителства и медии. В статия за "Политико", публикувана през пролетта на 2022 г., Портър, заедно с експертите по велика стратегия Фридман и Джъстин Логан, предупреждават за риска от "даване на фалшива надежда на Украйна" и подчертават, че "разминаването между реторика и политика може също така да породи прекомерни украински очаквания за подкрепа". Осемнадесет месеца след началото на войната, когато отчаяният Зеленски упреква НАТО за недостатъчната подкрепа, техните нечути предупреждения изглеждат прозорливи и далновидни.

Вместо за пълна победа, от известно време западните медии изглежда подготвят западната общественост за дълга и продължителна война на изтощение. Редакционната колегия на "Вашингтон пост", позовавайки се на американската статистика за близо половин милион убити и ранени, наскоро предупреди, че "краят на кръвопролитията не се вижда, а призивите за решение чрез преговори засега са пожелателни". Редакционната статия мрачно твърди, че "войната може да продължи с години". Центърът за стратегически и международни изследвания също наскоро предупреди, че "най-вероятният изход... е война на изтощение, която няма ясен изход или срок". Le Monde също така съобщи, че през юли френският генерал Жак Ланглад дьо Монгрос предупреди, че конфликтът в Украйна "е война на изтощение, нагласена за дълъг период от време".

Мрачното медийно отразяване е свързано и с президентските избори в САЩ през 2024 г. "Администрацията на Байдън сега има трудната задача да убеди обществеността, че война на изтощение, т.е. изборът за дълга война, все пак може да доведе до някаква украинска победа или поне до застой, за да се запази подкрепата за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна", казва Поп. Войната в Украйна поляризира общественото мнение в САЩ. Според неотдавнашно проучване на CNN 71% от републиканците са против ново финансиране за Украйна; сред демократите 62% го подкрепят. Важно е да се отбележи, че войната е разделила и Републиканската партия. По време на първия дебат на републиканските кандидат-президенти на 23 август пукнатините в партията излязоха наяве: бунтарската популистка десница, олицетворявана от Вивек Рамасуами, се надява тази помощ да бъде намалена или напълно премахната, докато по-конвенционалните републиканци като Крис Кристи и бившият вицепрезидент Майк Пенс изразиха ангажимент тя да продължи. Рамасвами каза: "Мисля, че това е катастрофално, че се защитаваме срещу нахлуване през границата на някой друг, когато трябва да използваме същите тези военни ресурси, за да предотвратим... нахлуването на нашата собствена южна граница тук, в Съединените американски щати." Той също така се подигра с американското уважение към Зеленски, наричайки го "папа" на някои политици, на когото те се покланят, докато пренебрегват вътрешните катастрофи. Тръмп, който не беше на сцената на дебатите, призова за прекратяване на войната в интервю за Тъкър Карлсън, като каза, че "това е война, която трябва да се прекрати незабавно, не заради едната или другата страна, а защото стотици хиляди хора са убити". И сега изглежда, че повечето републиканци са съгласни с позициите на популистките кандидати: 59% заявяват, че смятат, че САЩ "вече са направили достатъчно, за да подкрепят Киев".

За някои обаче надеждата все още не е изгубена. Започва да се говори за "рестартиране" на украинската стратегия. В статия на Washington Post, чиито съавтори са Дейвид Петреъс, генерал от американската армия в оставка, и Фредерик У. Каган от American Enterprise Institute, читателите бяха предупредени да не проявяват излишен песимизъм. Авторите твърдяха, че големи пробиви могат да се случат във всеки един момент и че Украйна наистина постига бавен, стабилен напредък, поле след поле. Тези с подобни оптимистични възгледи твърдят, че медиите винаги се колебаят между нереалистични твърдения за неизбежна победа и плачевни изказвания за катастрофални загуби, както териториални, така и човешки, и призрака на война без край. Но вероятността все по-изтощената и уморена общественост - в Украйна и на Запад - да се съгласи на нова истерия към войната със същия ентусиазъм, както в първите месеци на войната, изглежда все по-малко вероятна.

https://www.newstatesman.com/the-weeken ... ists-right

[icko65]

Чакайте сега, ако не беше започнало ударното въоръжаване на Украйна от западът ( и най-вече от САЩ ) ... Миналата година след 2-рата седмица, сега щеше ли да има още война ?

Ми отговори си сам..100%не

[Drunken_Master]

Уау, за 3 месеца контра офанзива най-голямата гордост е някакво село Работино ..... цената за което е похарчени милиарди долари и хиляди избити и ранени.

Не са взели Работино, боевете продължават...

Чакайте сега, ако не беше започнало ударното въоръжаване на Украйна от западът ( и най-вече от САЩ ) ... Миналата година след 2-рата седмица, сега щеше ли да има още война ?

Нямаше да има. Ама това няма нищо общо с това, за което говорим. Буквално лъснаха всички антируски опорки в тая война...

[Odessit]

Чакайте сега, ако не беше започнало ударното въоръжаване на Украйна от западът ( и най-вече от САЩ ) ... Миналата година след 2-рата седмица, сега щеше ли да има още война ?

Ми отговори си сам..100%не

Ако от САЩ не бяха организирали и финансирали преврата, процентът НЕ дали изобщо щеше да има война би бил доста над стоте процента. Сега сметката я плащаме всички, включително и те.