С отвращение и извинение...
Никак не обичам да занимавам публиката със собствените си проблеми, но този път нямам право да замълча. Не заради мен самия, защото пренебрежението е най-голямото наказание за мръсника, а заради десетките колеги от различни цветове, които ми заявиха човешка и професионална подкрепа след гнусната публикация по мой адрес на един чужд елемент в нашата среда. И заради нашия занаят, превърнат в бардак от такива като някогашния ми заместник в първия футболен всекидневник. И още и най-вече - заради привържениците на ЦСКА.
Не мога да позволя на негодника, чието име няма да споменавам от отвращение, да посяга към хората, с които сме заедно в моралната гражданска съпротива от две десетилетия насам. Няма да му доставя удоволствието да излезе от своята анемична анонимност чрез моето достатъчно известно име. Нали сте наясно, че подобни лилипути се опитват да се отъркат в личностите, за да прихванат от тяхната обществена значимост. Имена не са ми необходими, интересуват ме само симптомите на генетичния синдром за малоценност, негодност и периферност. Тоест - отличителните белези на „колегата" от медийната пиаца - най-напред в Ловеч, а после - където го пожелаят...
Дотук с отвращението. А сега идва ред на извинението. Дължа го на публиката и на гилдията, защото преди 17 години помогнах по някакъв начин на едно влечуго да налази занаята. Дадох му път с великодушието на по-възрастния, на отговорния професионалист като отчитах наличните му природни заложби. Без да се интересувам от семейна среда, от липсата на образование и езици, от нулевия опит. За мен бе важно, че един младеж показва качества и това ми бе достатъчно. Уви, в онези години не съм мислил за органичните морални увреждания на клиничния комплексар. Не съм давал ухо и на многогласните предупреждения, идващи от десетките мои възпитаници, тръгнали от „Меридиан мач" към всички медии, които с младежките се сетива усещаха, че отглеждам змия в пазвата си.
Нейсе, както учи старата мъдрост - няма ненаказано добро! И все пак, уважаеми колеги и читатели - извинявайте, че не изхвърлих на улицата, откъдето беше дошъл, този класически подлец. Срам за всички нас като цивилизовани хора. Попитайте момчетата от старата редакция на „ММ" има ли човек, останал извън обсега на отровните му храчки...
Доста неща съм се опитал да предам като ценности и практика, но очевидно не съм успял да му обясня достатъчно добре, че има граници, които нормалните индивиди не преминават. Обичай или мрази, когото си искаш, имай си своите възгледи и пристрастия, но никога не се занимавай с опонента на махленско ниво. Да не говорим за лъжи и клевети от най-долна проба, защото вентилаторът пръска лайната във всички посоки и няма как да останеш чист. Именно тези принципи съм следвал и затова имам много опоненти, но почти нямам врагове.
За каузата на ЦСКА и за истината съм влизал в словесни битки срещу кого ли не: доносници, политици, милиционери, милионери, милиардери, „добре облечени", зле възпитани, мутри и лумпени..., но никога топката не е сваляна толкова НИЗКО! Сблъсквал съм се и с колеги, да речем от едно популярно радио, известно с близостта си до „Герена". И от двете страни сме допускали остри влизания, но никога не сме преминавани границата, зад която полемиката се превръща в циганска вендета. То бива, бива простащина, ама чак пък толкова...
И нещо особено интересно, може би от зоната на д-р Фройд, тъй като става въпрос за тип човешко поведение, по-точно - отклонение. За деформацията на слугата, който прекарва околния свят през призмата на господарския интерес. И дори надхвърля възложените му задачи в кухнята, обора или ... къщичката за пиленца/кученца. Вземете нашия пациент - никъде и никога, по никакъв повод вече почти цяло десетилетие не съм споменавал името му или медията му. Просто не ми е в стила. Той обаче през всичкото това време се е чувствал засегнат от името на чорбаджиите си, които съм атакувал по един или друг повод, и по тази причина ме е набелязал за враг № 1. Естествено, моите думи трудно се преглъщат и правят не дупки, а понякога пускат кръв. Ако не от баровците, то очевидно от техните хрътки.
За една бройка да забравя! Като всеки дребен играч и нашият „герой" се хваща на безименни въдици. Наистина жалка, микроскопична ЦАЦА! Да го пита човек - защо така безпогрешно се припознава в метафори от типа на „ловешко-делиормански блюдолизец" или „измекяр на всеки провинциален футболен феодал"? Ами, ако съм визирал някой друг дупедавец? Ха-ха-ха, както имаше навика да се смее Бай Тошо, а сега подобни възклицания пълнят интернет.
Лошото е, че никой не може да избяга от собствения си образ. И как да стане, след като в продължение на години „Меридиан мач" плюс цялата публика знаеха, че еди-кой си получава пари, за да обслужва интереса на Ловеч. И още как! И по тази точка съм виновен, заедно с тогавашния директор на вестника Жаклин Михайлов, че търпяхме тази селска далавера. Може би от криворазбран плурализъм - нека освен за ЦСКА и Левски да има нещо повече и за Литекс. Ала когато нас вече ни нямаше, новите собственици за отрицателно време разкриха шмекера и на бърза ръка му теглиха шута. Като виц и до днес се разказва, че към една рекламна вноска от „мецената", естествено за покупка на влияние, по невнимание бил прибавен и пликът за „нашия човек"...
Смешното обаче не свършва дотук. Всъщност то започна по-късно, след краткото му „главно редакторство", когато и малкият голям бос от Ловеч го изхвърли от покоите си. И започна щафетата на един пост в преследване на платената любов - Разград, Вальо Михов, Боби Михайлов, Варна, „Герена", а напоследък и „Титан АС"... Винаги по един и същ коридор и по правило срещу „Армията"! Диагнозата лъсна като гол гъз в люляците край река Осъм - щом на хоризонта се яви надежда за спасение за ЦСКА, „гърнетата" на секундата станаха „легитимни собственици". Без значение, че допреди месец-два бяха обвинявани от същия нахалник едва ли не и за убийството на Джон Кенеди...
Уравнението е изключително просто, дори фасулско. Загрижилият се за ЦСКА натрапник, който няма право да се докосва до Храма в Парка на свободата, залива с помия всеки, който е доказано предан на червената кауза. Сега съм аз, утре Дучето, после Стойчо, по реда си и Йешич, някой ден може би и самият Стоичков?! Пардон за отклонението, но пак ме напуши смях - при спечелването на 30-тата титла през пролетта на 2005-та на страниците на вестник „Червените" произведох сръбския армеец Миодраг Йешич в звание „армейски генерал", а дни по-късно оранжевият папагал облече треньора в българска генералска униформа. В едно списание със соковете на Гришата на корицата...
Е, как да няма комплекс за малоценност като винаги тича след сянката ми? И за да играе контра от душа подкрепя външните врагове и вътрешните ликвидатори в Борисовата градина. А моя милост му боде очите с позицията си в червената общност и на медийния хоризонт. Най-напред пречех на Ловеч, после на Делиормана, винаги на „Герена", а напоследък и на „легитимните боклуци" от Перник. На „гърнетата", които очевидно са натоварени със задачата да доведат докрай делото на „сините" доносници и крадци като ликвидират и футбола на ЦСКА, така както С(ДС) направи с олимпийската гордост на България - спортно дружество „ЦСКА". Това иска моят „заместник" и затова съм му толкова неудобен и омразен.
И как се връзва „грижата" му за ЦСКА с неговото творчество, което може да бъде намерено във всяка библиотека, както впрочем и моето? Нали именно тази рожба на „демокрацията" си късаше ризата по страниците на първия футболен всекидневник с Хамлетовия въпрос - защо „комунистическият" отбор от София не споделя съдбата на Хонвед (Будапеща) и Дукла (Прага), а дори печели нова подкрепа след смяната на режима? Освен това сезон след сезон сипеше и сипе гадните си клевети срещу „Армията", гарнирани с мазни навеждания пред си(л)ните на деня от Подуяне. Всеки месец отнема лиценза на 31-кратните шампиони и ги праща във „В" група! Ами гадното му умилкване около Батков, Станишев и синьото Политбюро в БФС покрай заговора „Лицензгейт". И отново смях в залата - този мърляв плагиат си присвои и тази моя закачка - „синьото Политбюро"?! Слугата винаги си остава слуга, не може да надскочи задния двор...
Направете си труда да разлистите старите броеве и ще си спомните комсомолските му оди за възхвала на Гунди, Сираков, Гибона, Гонзо и т.н. Пускал съм ги във вестника - и защо не? А когато моя милост водеше неравна война срещу цялата държава и мафия след грабежа на века при автогола на Легендата, същият мерзавец се подиграваше със заглавието ми в „ММ", че ЦСКА е моралният шампион на 13 май 2000 г. И лееше мръсносиня слюнка за „кървавия гол" на книжния „Гладиатор" с шест мача зад граница. Затова точно на този кретен няма да му позволя на пипа ЦСКА, ако ще да се носим до папата.
И по две думи за някои от неговите „аргументи", за да му прецените акъла. Довел съм „четвъртите в света" в БФС? Благодаря за надценяването! Да, преди седем години съм смятал, че е по-добре за ЦСКА „червените" кумири Ицо, Любо и Емо да сменят синята шайка на Батето и Вуцов. Това, че най-големите „армейски" и български футболисти се оставиха да бъдат преметнати от Боби Михайлов, Наско Сираков и Данчо Лечков си е за тяхна сметка. Фактът, че Сивия кардинал се върна в Подуяне и веднага нареди правилната програма за Левски в ущърб на ЦСКА, казва достатъчно. Освен всичко друго нормалният човек има право на промяна. Така както да речем Ицо Стоичков се отрече от комбината и сега сипе огън и жупел срещу „Боби и ко". Какво да сторя като и този фирмен образ е мой патент, краден от „дубльора"? И още нещо - всеки може да се промени, само не и роденият за прислуга.
Написал съм нещо за болестта на Любо Пенев преди световното в САЩ'94?! Поредната долна лъжа на гадняра, за кого няма нищо свято! По онова време бях шеф на спорта във в. „24 часа", но информация за здравословното състояние на Любо излезе не от спортния отдел, а от колегите, занимаващи се с медицинската тема. Това отлично го знае майката на младия Пенев - г-жа Лили Георгиева, и неслучайно самият Любо никога не ми е казал дума напреки по този повод. А както знаем той не си поплюва...
Продал съм „Сектор Г" на ... левскар?! Истинска загадка. Вероятно клеветникът има предвид вестника, носещ името на митичната северна трибуна, който списвах през 2000 г. с риск за личната си сигурност. Всеки може да се досети защо. Никога не съм бил едноличен собственик на тази прекрасна медия, така че не бих могъл да я продам по собствена воля. И досега жестоко страдам за прекъснатия без време проект. А кой се крие зад псевдонима „левскар"? Очевидно тогавашният собственик на ЦСКА Васил Божков, чието име по онова време такива като ловешкия хрантутник не смееха да произнесат на глас. И така значи - левскар?! А това джудже ме обвинява, че съм изгонил „най-богатия българин" от Парка на свободата! Добре съм направил щом е левскар?!
Усещате ли логиката на провокатора? Лош съм, защото съм изгонил този, който изтъргува титлата през 2006-та?! Лош съм, защото по-рано се изправих срещу нечистите комбинации на „Мултигруп", довели до 0:8 в Ловеч?! А сега съм лош, защото искам боклуците да бъдат изхвърлени?! Сам си казвам - ще бъда лош, много лош, още по-лош, докато ЦСКА не излезе на чист въздух...
Много стана! Извинявам се, че ви занимавам със себе си, но темата далеч надхвърля конкретната личност. В случая става дума за човешки и обществени нрави. Защото утре хората ще забравят подробностите, но ще останат с усещането, че спортната журналистика у нас е смърдящ кенеф. И ще бъдат прави! Аз не искам да се примиря с това, не мога да простя гаврата с колеги и най-вече - отвратителната спекулация с нещастието на ЦСКА. За това, последното - милост няма да има...
Не бива нормалните хора да остават безразлични към изродите, които се катерят по главите им? Не ни ли стига всичко, което се случва вече повече от две десетилетия? И все пак нещо оптимистично за финал - колкото и да храчат нагоре, моралните пигмеи винаги се давят в собствената си слуз.
Милион пъти да го нарекат „агент Димитър", Кеворкян си остава институцията „Всяка неделя". Така и на ГА никой не може да отнеме моралната кауза „ЦСКА". Слагам точка, ако ще кандидатът за слава да ме изкара виновен за атентата в Сарафово...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Този път ГА е подобрил нивото. Явно има причина да е така
На снимките е точно като покривка, но отблизо не е лоша 
