Германският "Welt" бие тревога, че неуспехите на украинската контраофанзива могат да доведат до факта, че ситуацията на бойното поле "излиза извън контрол" (
чий, чудя се?) и ще продължи до пълната победа на една от страните (
намеквайки, че това определено не е Украйна) и затова би било добре да се върнем към дипломацията.
"Защо контранастъплението на Украйна се проваля". Този брилянтен анализ от
проукраински американски висш военен е най-добрият начин да се разбере защо войната не може да бъде спечелена от Украйна. Има дори голям риск от по-нататъшни големи загуби на украинска територия в полза на Русия.
Защо контранастъплението на Украйна се проваляДипломацията е по-важна от всякога, тъй като Киев просто не разполага с човешките ресурси или физическата инфраструктура, за да постигне целите си.
През март миналата година министърът на отбраната Лойд Остин заяви, че благодарение на значителната подкрепа на Запада пролетната офанзива на украинските военни има "много добри шансове за успех". Бившият началник на британския генерален щаб, генерал Ричард Данат, отиде толкова далеч, че предположи, че офанзивата на Украйна ще бъде толкова успешна, че в резултат на това Путин "може да бъде изхвърлен от Кремъл".
Бойната реалност обаче вече отхвърли тези оптимистични твърдения и извади наяве суровата истина: Украйна едва ли ще успее да изтласка Русия от територията ѝ с военни средства, независимо колко мъже ще вкара в битката.
Колкото и да е неприятно за всички поддръжници на Украйна, най-разумният курс за Зеленски сега може да бъде да търси споразумение чрез преговори, което да запази колкото се може повече свобода и територия за Киев. Прекратяването на войната сега ще сложи край на смъртта и раняването на десетки хиляди смели и героични украински бойци - мъже и жени, от които Киев ще има нужда, за да възстанови страната си след края на войната.
През същия месец, когато Остин твърдеше, че Украйна има "много добри шансове" да победи Русия в пролетната офанзива на Киев, написах, че възприемането на концепцията, "че Русия ще загуби войната може да остави Запада да бъде хванат неподготвен, ако украинската офанзива не успее да влоши съществено руските позиции". Един месец преди началото на офанзивата обясних съвсем практичните причини, поради които украинската атака почти със сигурност няма да успее да постигне дори скромни успехи.
За да успее в операцията си за прекъсване на руския сухопътен мост към Крим, написах, че украинските войски ще трябва да атакуват през множество пояси от сложна руска отбрана "с ограничена нападателна авиация, ограничена противовъздушна отбрана, недостатъчни количества артилерийски снаряди и сила, която е оборудвана със смесица от модерна и остаряла броня – съставена от смесица от наборници без боен опит и някои офицери и мъже с основно, кратко и недостатъчно обучение от инструкторите на НАТО".
Всички тези фактори сега очаквано се комбинираха за да спрат офанзивата на Киев, като след шест седмици усилия не успяха дори да пробият първия пояс на основните руски отбранителни линии.
Украински и западни официални лица се опитаха да придадат добър вид на ситуацията като твърдят, че напредъкът е просто "бавен", че всички трябва да имат търпение и че с времето украинските въоръжени сили (ВСУ) все пак ще надделеят. Някои анализатори твърдят, че Украйна се е справила зле с прилагането на комбинираните оръжейни операции, които армиите на НАТО използват и на които украинските войски бяха обучени по-рано тази година. Но суровата реалност е, че по много предвидими причини украинският напредък остава толкова неуловим, колкото и преди.
Започвайки около 5 юни, ВСУ предприеха мащабна атака в района на Запорожие с намерението да пробият руската зона за сигурност точно срещу линията на съприкосновение, след което да проникнат в първия пояс на основната отбранителна руска линия, да превземат Токмак на около 15 мили зад линиите, по пътя към превземането на Мелитопол на брега на Азовско море, разрязвайки руските сили наполовина. Украинското командване ръководи атаката с две механизирани бригади - 47-а и 33-а механизирани бригади - които са получили най-много обучение и оборудване от НАТО, включващо германски танкове "Леопард 2" и американски бойни машини "Брадли".
Тези две бригади претърпяха съкрушителни поражения още от самото начало, като не успяха да напреднат повече от няколко километра, губейки голям брой от модерните си бронирани машини през първите четири дни. През първите две седмици Украйна като цяло загуби зашеметяващите 20% от западната бронетехника, която беше натрупала за офанзивата, и над 30% от ударната си сила. Причините за загубите бяха напълно разбираеми предвид известните условия: Русия беше прекарала повече от шест месеца в изграждане на сложни и мощни отбранителни пояси, имаше значително предимство във въздушната мощ, противовъздушната отбрана и артилерията, както и значителен капацитет в минните полета, противотанковите управляеми ракети, ракетната артилерия, електронната война (за поразяване на украинските безпилотни дронове и прецизно управляеми ракети) и ударните безпилотни дронове.
Опитвайки се да придадат добро лице на ситуацията, западни официални лица и анализатори заявиха пред Washington Post, че "украинската армия досега е възприела основан на изтощение подход, насочен главно към създаване на уязвимости в руските линии". Това не е вярно. ВСУ не са "прегърнали" подход, базиран на изтощение, те са променили тактиката на водене на война с малки групи пехота, за да се опитат да проникнат в основните руски окопни линии поради абсолютна необходимост. Воденето на настъпателни действия с броня просто няма да проработи и ако Украйна беше продължила да опитва големи бронирани атаки, те щяха да продължат да умират масово в големи количества.
Проблемът за Киев е, че този "подход" е почти сигурен провал. Военната география на целия този регион на Украйна се характеризира с открит, равнинен терен, осеян с тънки горски ивици. Тъй като Русия владее небето и разполага със значителен капацитет от безпилотни самолети, всеки път, когато украинските войници се движат на открито, те веднага са подложени на артилерийски или минометен обстрел. Ако на открито се движат бронирани превозни средства, те също биват бързо унищожени. Най-доброто, което ВСУ може да направи е да инфилтрира малък брой пехотинци в окопите, където са разположени руските сили.
Не става дума за това, че силите на Зеленски "вървят бавно" напред, а за това, че не постигат нито една от първоначалните си тактически цели по пътя към Азовското крайбрежие и това е така, защото до голяма степен (а в някои случаи и напълно) липсват основните бойни основи и принципи, необходими за победа. Те категорично не разполагат с човешките ресурси или физическата инфраструктура, необходими за постигане на успех.
Винаги е възможно Русия да претърпи внезапен политически колапс, както се случи през 1917 г., а Украйна да излезе от ситуацията с успех. Това обаче е изключително малко вероятно и Киев не би постъпил разумно, ако основава бъдещите си надежди на подобно събитие.
Ако продължи да се опитва, това ще доведе до трагични последици - още повече убити войници, разрушени украински градове и все по-голямо отдалечаване от перспективите за мир.
В понеделник заместник прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх заяви, че Украйна разполага с "бойна мощ, за да постигне успех на бойното поле. Те разполагат с това, което е необходимо, за да успеят в контранастъплението". Подобен оптимизъм силно се разминава с бойните реалности. Съединените щати трябва да престанат да правят такива откровено неточни изявления и вместо това да започнат да полагат реални дипломатически усилия за прекратяване на тази война.
Разбирам, че всички искат Украйна да спечели, а Русия да загуби. Но ако продължаваме упорито да преследваме този стремеж, това няма да промени реалностите на място. Начинът на действие, който дава най-голяма надежда на Зеленски да излезе от тази война, като Украйна запази политическата си жизнеспособност, е да се съгласи на прекратяване на огъня, за да могат да започнат преговори.
Дори и това не е гаранция за успех, но колкото по-дълго Украйна се бави с търсенето на такъв резултат, толкова по-големи са шансовете Русия да продължи да трупа сили, за да започне собствена офанзива това лято или есента, като евентуално превземе дори Харков или Одеса. С други думи, безизходица може да не е най-лошият сценарий за Киев. Сега е моментът да се разработи дипломатически път за прекратяване на войната.
Даниел Л. Дейвис е старши научен сътрудник по приоритетите на отбраната и бивш подполковник от армията на САЩ, който се пенсионира през 2015 г. след 21 години, включително четири бойни мисии.https://responsiblestatecraft.org/author/danieldavis/
