Мнениеот becks32milan » 09 юни 2015 00:35
Надеждите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да получи по-големи пълномощия бяха временно попарени в неделя, след като управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) не успя за пръв път в историята си да спечели мнозинство в парламента.
Ердоган, който е най-популярният, но и най-спорният лидер на съвременна Турция, се надяваше на съкрушителна победа за АКР. Тя щеше да му позволи промяна в конституцията и преход към президентска република, по подобие на Франция и САЩ. За да направи това, му беше необходимо мнозинство от 330 гласа, или две трети в 550-местния парламент.
Вместо това, АКР ще трябва да управлява в коалиция за пръв път от почти 13 години. Предстоят тежки преговори, които може да се проточат със седмици. Най-песимистичните сценарии предвиждат предсрочни избори.
Какво се случи в неделя
Почти 54.8 млн. турци бяха призвани в неделя да изберат 25-ото народно събрание на страната. Гласуваха общо 47 465 939 души, което се равнява на 86.63% избирателна активност.
При преброени 99.99% от гласовете в понеделник управляващата АКР е първа с 18 851 272 гласа. Това прави 40.86% от вота и се равнява на 258 депутатски места. Втора е историческата кемалистка Народна републиканска партия (CHP). Нейните 11 513 067 гласа й дават 24.96% от вота и 132 места в меджлиса. Трета е националистическата Партия на националното действие (MHP). За нея са гласували 7 516 225 души, или 16.29%. Хората на Девлет Бахчели, който не изключи коалиция с АКР, ще имат 80 депутати.
Последна по численост, но вероятно първа по важност, в парламента ще влезе младата прокюрдска партия Народно-демократична партия (HDP), водена от харизматичния Селахаттин Демирташ. Той пое риска да участва в изборите с партийна листа вместо традиционната досегашна тактика за регистриране на независими кандидати, за които не важи високият изборен праг от 10%. С това Демирташ разигра на карта възможността редица етнически, религиозни и други малцинства, включително кюрдите, да не бъдат представени в парламента. Ходът му се оказа печеливш. За HDP гласуваха 6 051 469 души. Те отредиха 13.12% за създадената през 2012 г. партия и 80 депутати.
Какво следва
Според конституцията президентът има право да насрочи нови избори, ако до 45 дни не бъде сформирана коалиция, която да получи вот на доверие в парламента. Управляваващата досега партия АКР обяви, че ще опита да договори коалиция. Републиканско-народната партия СНР и прокюрдската HDP вече заявиха, че няма да подкрепят правителство на АКР под каквато и да е форма. Това оставя пред премиера и лидер на АКР Мехмет Давутоглу възможността да преговаря с Партията на националното действие на Бахчели. Това прави от 67-годишния политик ключова фигура за непосредственото бъдеще на Турция.
Бахчели, който води МНР от 1997 г., беше вицепремиер в последното коалиционно правителство преди хегемонията на АКР. Докато Бахчели беше в кабинета, Турция залови лидера на кюрдските сепаратисти Абдула Йоджалан и преживя тежката финансова криза от 2001 г. Подкрепата за Бахчели на изборите в неделя скочи на 16% от 13-те процента четири години по-рано. Според WallStreet Journal това се дължи на притесненията сред крайнодесния електорат за мирните преговори между Анкара и кюрдските сепаратисти, които Бахчели смята за държавна измяна.
В първите си изявления след изборите в неделя Бахчели каза, че е готов да бъде в опозиция и че предсрочните избори ще бъдат най-доброто продължение за него. Въпреки това националистът не изключи категорично участието си в коалиция с АКР. И двете партии черпят електорална подкрепа от едно и също място – практикуващите мюсюлмани и по-бедните райони в страната. И двете партии споделят еднакви подозрения спрямо Запада.
Това прави бъдеща коалиция между тях вероятна, дори и под формата на правителство на малцинството, но подкрепено от депутатите на МНР при строго определени условия, коментира авторът от Hurryiet Серкан Демирташ.
Най-вероятно тези условия ще касаят ключови за електората на националистите въпроси като мирния процес с кюрдите, разрешаване на кипърския проблем, преговорите за присъединяване към ЕС. Правителство с подкрепата на МНР трудно би постигнало напредък в някоя от тези посоки. Подобно управление освен това би продължило започналата в последните години промяна в ролята на Турция между Запада и Изтока, съпътствана както от войнстваща реторика, така и от икономическа експанзия към арабския свят, Африка и Балканите.
Коалиция между АКР и прокюрдската партия би била най-градивна както за Турция, така и за региона. Лидерът на HDP Демирташ изключи възможността да подкрепи управляващите, макар те да направиха най-много за разрешаване на кюрдския въпрос в цялата история на Турция.
Що се отнася до други коалиции, то е малко вероятно АКР да работи заедно с кемалистите. От друга страна, откритата враждебност между националистите и кюрдите прави почти невъзможно трипартийно правителство на всички опозиционни сили срещу партията на Ердоган.
[rimg]http://prntscr.com/7ogjt7[/rimg]
Това е един проблем,ами ако заговорим за населението им ?Изключително малка раждаемост,масови аборти,болно и застаряващо население и т.н...Русия до 2050 се очаква да загуби около 20 милиона от населението,а САЩ ще бъдат около 400 милиона и още по-силни и развити.....Русия бавно но сигурно умира.
Отделно, че мангалята ще отнесат всичко ... Колкото до 400-те милиона на САЩ - не бих залагал на това, дори с голям механичен прираст, е малко вероятно ...