На 6 юни 1944 г. настъпва дългоочаквания „Ден Д”, в който с морски десант в Нормандия (Северна Франция), е открит Вторият фронт срещу Третия райх.
Войски на Великобритания, САЩ и Канада започват операция „Нептун” – морската първата част на стратегическата операция „Overlord”, приключила на 25 август 1944 г. с освобождаването на Париж.
Подготовката на плана за нахлуване в Европа през Франция е обсъждана през май 1943 г. по време на Вашингтонската конференция на военнополитическото ръководство на САЩ и Великобритания. Още през август по време на Квебекската конференция е разглеждан първият вариант на плана. В него вече са уточнени някои отделни въпроси, като начините за десант, действията на морските, сухопътните и военновъздушните сили и специалните мероприятия по материално-техническото осигуряване на бъдещата операция. Окончателният вариант на плана е готов около 1 февруари 1944 г.
Въпросът за операцията е тема на специален разговор между ръководителите на антихитлеристката коалиция и на Техеранската конференция, които на 30 ноември 1943 г. обсъждат различни варианти по осигуряването на маскировката по нахлуването на Европейския континент.
Особена роля изиграва планът „Бодигард”, който определя основните насоки на стратегическото дезинформиране на противника и маскировката на военните приготовления от западните съюзници. Той окончателно е одобрен от Обединения комитет на началниците на щабове на 30 януари 1944 г. Замисълът му се състои в отвличането на вниманието на хитлеристкото командване към Скандинавието, Северна Италия и Балканите, където англо-американското командване не предвижда предприемането на някакви настъпателни действия.
Специално за района на Балканите се препоръчва да бъде имитиран десант на западните съюзници по далматинското крайбрежие, английски десант в Гърция и амфибийни операции на съветските войски срещу румънско-българското черноморско крайбрежие.
Съюзническото командване придава голямо значение за създаването на превъзходство в сили и средства над германската групировка, отбраняваща района. Към деня на инвазията цялата територия на Великобритания представлява военен лагер, в който са съсредоточени 39 дивизии, 12 отделни бригади и десет отряда „Командос” и „Рейнджърс”, с общо повече от 5 хиляди танка.
ВВС също имат в свое подчинение значителни сили – 10 859 бойни самолета, 2316 транспортни самолета, 2591 планера, което осигурява превъзходство над хитлеристката авиация над 20 пъти. Същото е положението и в съюзническите ВМС, които в деня на нахлуването наброяват 1213 бойни кораба и катера, 4126 десантни съда, 736 спомагателни съда и 864 търговски кораба.
Общата численост на експедиционните въоръжени сили е 2 876 439 души, създаваща двукратно числено превъзходство над противника. За място на десанта на съюзническите сили е избрано северното крайбрежие на Нормандия, в района на град Кан и на запад от него. Тук по данни на разузнавателните служби хитлеристката отбрана е по-слаба от тази на крайбрежието на Ламанша, североизточно от устието на Сена.
Според замисъла се предвижда извършването на морски и въздушен десант, като за 20 дни се създаде плацдарм с ширина по фронта от 100 км и 100-110 км в дълбочина. Решено е в първия ден на десанта да бъдат стоварени на френския бряг 5 пехотни и 3 въздушнодесантни дивизии.
В интервала от 24 май до 5 юни са разрушени или извадени от строя всички мостове през Сена между Руан и Париж, както и са разрушени други 12 моста в Северна Франция. Силни демонстративни удари на неголеми групи от кораби и авиация са нанесени по Булон, носовете д`Антифер и Бар фльор. През нощта на 6 юни съюзническото командване спуска няколко лъжливи десанта (т.нар. операция „Титаник”), които имат за задача да отвлекат вниманието от започващия няколко часа по-късно десант на 82-ра и 101-ва американска въздушнодесантна дивизия западно от Сент-Мер-Еглиз и северно от Карантана.
По този начин в продължение на първите решителни часове операция „Титаник” довежда множество германски командни пунктове по френското крайбрежие в състояние на обърканост за действителното място на десанта на съюзническите войски.
Малко известно е, че огромна роля по дезинформирането на германците изиграва двойният агент Джоан Пуйол (агент Гарбо), който всъщност работи за британците. Той изиграва ключова роля за успеха на операция Fortitude, предназначена да заблуди германците за времето и мястото на нахлуването в Нормандия. Фалшивата информация, която Пуйол доставя, спомага да бъде убедено германското разузнаване, че основната атака ще бъде в Па дьо Кале.
Поради лошата метеорологична обстановка, стоварването на десанта на 6 юни е под въпрос, заради разразилия се щорм на 4 юни и прогнозата бурята скоро да не спре. Неочаквана помощ идва от метеорологичен наблюдателен пункт на съюзниците в северните ширини. От там съобщават за временно разкъсване на облачността в обширния циклон, което ще достигне френските брегове на 6 юни, Тогава бурята временно ще отслабне и ще позволи стоварването на десанта. Германците обаче дори не подозират за този каприз на природата и затова не очакват точно този ден инвазията.
Десантът започва с мощен демонстративен удар на съюзническата авиация със силите на 9-а американска въздушна армия, английските 2-ри тактически ВВС и 8-а американска армия от стратегическите ВВС. Тя нанася бомбени удари по немските комуникации на голяма площ, но основният удар е по обекти и райони от Франция северно от река Сена. Тук през нощта на 6 юни само върху десет основни батареи са стоварени 5267 тона авиобомби от 1136 английски бомбардировача. Сутринта по други обекти в залива на Сена са стоварени нови 1763 тона авиобомби от 1083 американски бомбардировача.
Морският десант на експедиционните сили, наброяващ повече от 6 хиляди кораба и съдове, по време на своя преход от пристанищата на Южна Англия до бреговете на Нормандия на 5 и 6 юни, не среща нито един кораб на германския флот. За това помага и продължаващото лошо време – щормът успява да приспи бдителността не само на германските ВМС, но и на ВВС.
Превъзходството над противника в сили и средства проличава най-добре на сутринта на 6 юни, когато 7 линкора, 2 монитора, 24 крайцера и 74 ескадрени миноносеца извършват мощна артилерийска подготовка, която позволява почти без проблеми да бъде извършен десантът на съюзническите сили на нормандския бряг.
Германското върховно командване продължава сляпо да се доверява на докладите на агента Гарбо, че десантът в Нормандия е отвличащ, а предстои истински в Па дьо Кале, и то до такава степен, че командващият Герд фон Рундщет не позволява на генерал Ервин Ромел да придвижи дивизиите си до Нормандия (2 бронирани дивизии и 19 пехотни дивизии стоят в Па дьо Кале в очакване на второто „истинско” нахлуване чак до август 1944 г.)
Към края на първия ден от операция „Overlord” съюзническите сили създават три плацдарма с дълбочина от 2 км (участък „Юга”, където се намирал 5-и корпус от 1-ва американска армия), до 10 км (участък „Юта”, където се намирал 5-и корпус от 1-ва американска армия) и до 10 км (участъка „Омаха”), където 7-ми корпус от 1-ва американска армия успява да се съедини с 82-ра въздушнодесантна дивизия.
На крайбрежието в Нормандия слизат основните сили на 5 пехотни и 3 въздушнодесантни дивизии, които с другите усилващи части наброяват 156 хиляди души. През следващите два дни продължава прехвърлянето на нови сили и средства.
В първия ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците - около 4000 човека убити, ранени и безследно изчезнали.
За три дни на плацдармите са стоварени осем пехотни, една танкова и три въздушнодесантни дивизии. В периода от 9 юни до 12 юни съюзническите войски успяват да заемат територия с ширина от 80 км и дълбочина 13-18 км, като при това на тази територия вече се намират 16 дивизии и бронетанкови средства, еквивалентни на три танкови дивизии.
В състава на експедиционния корпус в Нормандия към 12 юни има 327 хиляди души, 54 хиляди бойни и транспортни машини и 104 хиляди тона товари. Към 25 юли съюзниците излизат на рубежа южно от Сент-Ло, Коман, Кан. С това Нормандската десантна операция завършва. Към тази дата обаче експедиционните сили заемат плацдарм с размери около 100 км по фронта и 50 км в дълбочина, което е два пъти по-малко от предвиденото в първоначалния план, но активните действия на флота и авиацията позволяват тук да бъдат съсредоточени големи сили и средства, нужни за окончателното разгромяване на противника.
Нормандската десантна операция отваря пътя за Западна Европа. Същевременно остава във военната история, като най-голямата десантна операция със стратегическо значение в годините на Втората световна война.
http://www.blitz.bg
