alexveselinov написа:рязкото свиване на покупателната му способност.
Което след 1944-та година се отчасти чрез намалено предлагане на стоки и услуги. Да чакаш два дена за 1 кг. банани (ако е Коледа, де) или 6 часа за сирене, това е хубавият и спокоен живот, за който милеят някои. А като няма сирене, то е ясно - има пари, защото остават неизхарчени.
Така и не разбрах, като сме имали толкова развита от комунистите индустрия, защо по магазините не е имало нищо. Произведената стока (която уж е била много), все някъде е ходила и все някакви пари са постъпвали в държавата. За обогатяване на... ? (тук многоточието е крайно уместно, че не е ясна дори народността на това, което би допълнило изречението).
Били сме народ, който след две последователни национални катастрофи преди около век, за 5 години (петилетка, ако предпочитат някои) се превръща в "балканското чудо", а днес - 20 години след падането на съветите - още не можем да се избавим от кризата. Защото тя не е икономическа. Така че през тези 45 години на "режима" е станало нещо. И това което трябва да оплакваме днес е българският дух, изнасилената и убита от режима душа на нашия народ. Нека почива в мир! И да се надяваме някога, в едно не чак толкова далечно бъдеще, да възкръсне. Чакаме те!
