Част от едно интервю на Франк Зауер от миналата година:
По какво се отличават хиперзвуковите ракети?
Франк Зауер: Терминът „хиперзвукови ракети“ е правилен, но и подвеждащ. Хиперзвуково е всичко, което се движи пет пъти по-бързо от скоростта на звука. Почти всяка балистична ракета е хиперзвукова в даден момент от траекторията си. Проблемът с термина “хиперзвуков” е, че мнозина след това се сещат за хиперзвуковите плъзгащи се ракети или т.нар. Scram Jets. (свръхзвуков въздушно-реактивен двигател с постоянен поток на горивото). Случаят с “Кинжал” обаче не е такъв.
Защо?
Франк Зауер: При плъзгащата се технология в орбита се изстрелва балистична ракета, след което се освобождава бойна глава - която впоследствие вече не следва балистичната траектория, а се плъзга през атмосферата. В резултат на това бойните глави са много по-лесно управляеми, могат да правят по-големи завои и да извършват вид вълнообразно движение в атмосферата. Това прави трудно да се предвиди къде ще ударят. Изключително трудно става и прихващането им от системите за противоракетна отбрана.
Казано по-просто, скрамджетът е вид реактивен двигател, в който горивото се впръсква с висока скорост с висока въздушна компресия - без да има движещи се части като турбина с гребни колела. Това се среща в съвременните хиперзвукови крилати ракети. Много е трудно, по същество почти невъзможно, да се отблъснат такива ракети със съществуващите системи.
Хиперзвуковите плъзгащи се ракети и крилатите ракети със скрамджет наистина са връх на технологиите. Но: и двете технически характеристики не се отнасят за „Кинжал“.
Какви са характеристиките на ракетите "Кинжал"?
Франк Зауер: „Кинжал“ е ракета със среден обсег на действие, тип „Искандер“, която е преобразувана за аеробалистична употреба и пускане от самолет. Това не е високотехнологично оръжие чудо, защото технологията датира от 80-те години на миналия век и руската армия я е адаптирала. За някои от по-интересните способности на оръжието - като отделянето на примамки например - само се спекулира.
Не знаем всички отличителни характеристики на тази ракети. Но все пак може да се каже: във военно отношение те не са в състояние да „променят коренно“ хода на войната в Украйна, а преди всичко представляват политически сигнал към Запада, защото системата може да достигне до всеки град в Европа за няколко минути. Но, разбира се, това беше известно и преди войната.
Могат ли противовъздушните системи на Запада да откриват тези ракети?
Франк Зауер: Най-модерната версия на американската система Patriot, с която разполага и германският Бундесвер, по принцип има способността да прехваща балистични ракети. Колко добри са перспективите на практика това да се случи, не се наемам да кажа категорично. Предполагам, че в Европа сме до голяма степен уязвими от подобни заплахи. Между другото, за такива случаи навремето разполагахме с Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, който забрани подобни видове ракети, за да не се заплашваме взаимно с тях. Затова доскоро не се налагаше да мислим за отбрана в Европа. За съжаление действието на договора бе прекратено през 2019 г.
Е убедихме се в способностите. Кинжала е напудрен Искандер, а той датира от 80-те. При положение, че Пейтриът прави бойното си кръщение през 90-те не се учудвайте, защо може да се справи с тази ракета.
И още едно интересно четиво:
Електроника от цял свят
Комплексът "Кинжал" представлява балистична ракета, която се поставя на самолет и поразява от него. Стартирането от въздушна платформа спестява време и позволява по-точен удар. Военни експерти забелязват още през 2018 г., че външно ракетите наподобяват "Искандер", приети на въоръжение през 2006 г. "Кинжал" се появи през 2018 г. сякаш от нищото. Путин показа на видео ракетите, а военни експерти направиха заключения по външния им вид. Но външният вид не е доказателство. Траекторията на „Кинжал“, демонстрирана от президента, не е траектория на балистични ракети. "Искандер"-ите не летят така. По траекторията, показана във видеото, могат да летят крилати ракети Х-32“, разсъждава военният експерт Павел Лузин. Лузин е имал възможност да се запознае с техническите характеристики на ракетата. От документацията следва, че 133 компонента на "Кинжал" са произведени в чужбина. Експертът пояснява, че почти цялата електронно-компонентна база в тези ракетни системи: електро- и радиоизделия, електронни модули, микросхеми и процесори, са чуждо производство. По-голямата част са доставяни от американската компания Analog Device, световен лидер в производството на интегрални схеми. В документа се споменават и японски производители на електронни компоненти за руските ракети.
Проблеми има не само със самата ракета, но и с транспортните самолети. "Кинжал"-ите се изстрелват от съветски бойни изтребители МиГ-31, които са спрени от производство през 1994 г. Точният брой на този тип изтребител-прехващачи на въоръжение в руската армия не е известен. Преди спирането на производството те са били повече от 150. В същото време, много преди инвазията в Украйна, руските военни признават, че броят на носителите е "катастрофално малък". През 2025 г. изтребителите от пето поколение Су-57 трябва да станат носители на "Кинжал". Руските военно-космически сили трябваше да получат първата партида от 22 самолета през 2024 г. Но поради санкции доставките може да се забавят: бойните самолети не летят без чипове, микросхеми и процесори, които Русия не произвежда.
Така в Су-57 се използва двигателят на изтребителя Су-35 от четвърто поколение – той е наполовина направен от вносни компоненти: микросхеми, контролни помпи, арматура са части от американско, азиатско и украинско производство.
И понеже някой беше отворил дума за радари…
РадарКомплексът Пейтриът разполага с основен комплект от два радара – AN/MPQ-53 и AN/MPQ-65. Комплектът представлява Пасивна Електронна Сканираща Решетка (ПЕСР) с идентификация „свой-чужд“ (ИСЧ), системи за анти-радиоелектронно противодействие, и система за проследяване чрез данните от ракетата. С първия радар са оборудване комплексите PAC-2, а с вторият – PAC-3. Основната разлика е наличието на лампи с бягащата вълна в AN/MPQ-65, които подобряват обсега и следящата способност. Решетката и на двата радара се състои от над 5000 елемента, които излъчват сигналите. Освен горепосочените системи, към оборудването се добавя и още една малка решетка, която намалява смущенията.
Радарите на Пейтриът се отличават конфигурацията си за директно унищожение – целият процес по засичане, идентификация, проследяване и прихващане на целта се осъществява само от тях. Повечето други ЗРК се нуждаят от отделни звена за всяка една от тези функции.
Лъчът, който се излъчва от решетката е сравнително по-тесен и се насочва по-бързо от тези, излъчвани от обикновена радарна чиния. Това му дава възможността да засича и проследява изключително малки, подвижни и бързи цели, както и такива с малка ефективна площ на разсейване – стелт-самолети и крилати ракети. Радарите са и високоустойчиви на радиоелектронно противодействие, заглушаване и системи за радарно предупреждение.
