NOMER14 написа:Капитане,
приели сме евроатлантическите ценности и сме в НАТО, но Русия си е Русия (като "упование"), а Туркия си е Туркия (има български израз: на турчин вяра нямам). Аз, ти, Кашчей и доста тук говорим и разбираме руски език отлично, но турски - не.
В тази патова и безпътова ситуация за меркелизирала се Европа нещо трябваше да се случи. Цял месец европейците зовяха барачестия, но то си е хюсеин някакъв. Русия чу европейските молби и в унисон със своите интереси в региона се намеси.
Капитане,
политиката не е емоции, но не е само принципи. Политиката е прагматизъм.
Съвсем накратко, защото имам доста работа:
1. Нашето "упование" призна ли Съединението на България? Не. Изтегли ли своите офицери от Българската армия преди да ни нападнат "братята" сърби? Да. Натресе ли ни комунистическия режим, чиито последици усещаме още на гърба си? Да.
2. Аз пиша, говоря и превеждам от и на руски, немски и английски език. Това няма нищо общо с моите възгледи.
3. Напълно съм съгласен с тезата за прагматизма. Преди имаше СИВ и Варшавски договор, ЕИО и НАТО. Сега няма СИВ и Варшавски договор, но все още има ЕИО (сега вече ЕС) и НАТО. Ако приемем сърбите за "неутрални", преди имахме 1 (един) съюзник на границата - Румъния и два противника - Гърция и Турция с една от най-силните армии в света, срещу която задачата беше да устискаме 2 (два) часа. Сега двата бивши противника са наши съюзници.
Толкова от мен по темата, още повече самото заглавие-въпрос е некоректно. Хубав ден на всички.

П.П.
Война не се печели само по въздуха. Рано или късно Путин ще трябва да започне военни действия по суша. Десетгодишният афганистански сериал "Черно лале: Товар 200" сме го гледали. За децата, които не знаят: "Черното лале" е самолет АН-12, а "товар 200" са ковчези, които не са празни...
