vaskonti написа:iliyan написа:На тук определящите датата 9.9.1994 да им припомня , че точно заради тази дата все още има безплатно образование !
Точно заради тази дата имаше и качествено безплатно здравеопазване което беше съсипано от Костов насам !
Благодарение на тези комунисти както ги наричаме вашите бащи ви изхранваха и сега има къде да живеете !
Иначе и досега щяхте да сте ратаи на село и щяхте да се подписвате с кръстче !
Помислете тези години какво са ви дали и дали са толкова черни колко ги описвате ?!
Готови ли сте да зарежете компютрите и да станете ратаи а ?! Това вие е чакало ако не е бил 9.9.1944 !!!
alexveselinov ти кога си роден ?!
bulgaro никой не избира родителите се !!!
А като е било безплатно всичко това, кой го е плащал?
Много хора не са наясно че 9 сеп. води България до Трета Национална Катастрофа!Каква е цената на Съветската окупация ?
Сумата е 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 млрд. лв. Разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 млрд. разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети в размер на над 27 млрд. лв.; разходи за обезщетения, пенсии и еднократни помощи – 10,9 млрд. лв.
За да се добие още по-добра представа за колосалните разходи по издръжката на съветската армия и участието и във войната в заключителната й фаза на страната на победителите без да е призната за такава (една от причините да е окупирана от съветската армия) трябва да се посочат още няколко цифри. Целият национален доход на България през 1945 г. е 141,8 млрд. лв., а по отношение на редовния бюджет сумата надхвърля три пъти приходната му част от 43 млрд. лв.Като най-разорително за българското стопанство се посочва изпълнението на финансово-икономическите задължения, произтичащи от чл. 15 на Съглашението. То задължава българското правителство да предоставя парични средства, огромни количества храни, стоки, въоръжение, извършването на ремонти и използването на материали за тях и услуги за Съветското главно командване.
До края на октомври 1945 г. те възлизат на над 26,1 млрд. лв. Според последния подробен доклад на БНБ от май 1947 г. само по този член от Съглашението разходите на страната възлизат на огромната сума от 35, 9 млрд. лв. Заедно с разходите по останалите точки от договора сумата нараства на 38,9 млрд. лв.Финансовата криза, която е обхванала България, продължава и след приключването на войната. През 1946 г. държавния бюджет не се изпълнява. Приходите достигат до 39 млрд. лв., а разходите са 65 млрд. лв.Заради огромните разходи, свързани с войната и изпълнение на Съглашението за примирие рязко намаляват и капиталните вложения в производствения сектор, което предизвиква дълбока икономическа криза. От 46,8 млрд. лв. През 1944 г., реалният национален доход през 1945 г. достига едва до 26 млрд. лв. Кризата в българското стопанство и международната изолация се отразяват тежко и на външнотърговските операции. През 1945 г. страната реализира една една трета от обема на българската външна търговия. В сравнение с 1939 г. вносът достига 20 процента, а износът – 40 процента.
Съюзната контролна комисия с преобладаващо съветско участие, създадена за изпълнение на Съглашението по примирието, не прави никакви отстъпки и облекчения на отношение на разходите на страната за издръжка на съветските войски.
За да избегне очертаващия се срив на държавните финанси, предизвикани от огромните разходи, правителството прибягва до драстични мерки, които нито едно управление дотогава в България не е провеждало. Предприема се ход с ограничаване на банковото обръщение. Операцията се извършва от 1 до 16 март 1947 г.
В резултат на нея в банките насилствено са събрани голяма част от паричните наличности на населението, извадени са от употреба старите съкровищни бонове, които преди това поради значителния си обем са използвани като платежно средство и силно е ограничена банкнотната маса в обръщение.
За мащабите на извършеното ликвидиране на паричните ресурси говорят данните на БНБ. Преди обмяната в обръщение е имало 39 млрд. лв. В банкноти и 31 млрд. в съкровищни бонове. От общо 70 млрд. лв. От населението, държавните и частните предприятия са иззети 69 млрд. лв. След обмяната цялото парично обръщение е сведено до 21 млрд. лв.
Тежестите на обмяната са за сметка основно на обикновените граждани, като само тях принудително да събрани 49,5 млрд. лв. Създаването на условия за стабилизиране на финансите е платено с цената на жестоко ограбване на спестяванията на населението и рязкото свиване на покупателната му способност.
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]
[/center]