Тема за Христо Ботев

[asenkolev]

http://vbox7.com/play:862ca834

[R.I.P.]

Във Враца всяка година, покрай ботевите дни се провежда състезание за рецитал на ботева поезия. Ученици от цяла България казват стихотворения на великия поет и накрая тричленна комисия ги оценява. Разбира се има и награди. Миналата година присъствах и направо тръпки ме побиваха от вълнение, като гледах и слушах, как малки дечица и младежи изричат тези велики стихове.

Както знаете, Христо Ботев е прочут не само в България, но и из цял свят. Чуждестранни поети пишат за него. Ето и примери:

***
Ботев

Във Враца, в тъмнината на площада
изправя Ботев стоманена гръд
и заблестява сутрин слънцето като награда
над хоризонта и отвъд...
А през деня поетът редом диша,
огрян отвред от думата живот,
в която вече не звъни клавиша
на тежките окови... И под тоя свод
От оня миг, когато Ботев падна
на Йолковица, някак си без вест-
остана всеки с душа по-жадна
за свобода, за мъжество, за чест.

Автор - Мустафа Ферси (Тунис)

***

Погледът на Ботев

Околчица. В небето вбит - Балкана.
Зора се скланя като клон червен
там, де с куршум в скалата прикован е
Бог български в угасващия ден.

Не- той човек е още - Бог ще стане,
когато яничари запълзят
и кървавите техни ятагани
безмълвното му тяло прободат.

Там тътне армия по стръмнината,
но двеста души срещат я без страх.
Къде, ефенди, ще сбереш войска ти,
та двайсет песни да превърнеш в прах?

Не ще успееш ти! Да потрепери
земята, няма да се побои
войводата и с шапка белопера
над върховете гордо ще стои.

Там, на Камарата, като на клада
от него няма да остане знак,
ала, възкръснала, душата млада
в небето българско ще литне пак.

Той жив е! Жив е! Сабята му свети,
до него са соколът и вълкът
и мълнии се стрелват вдън небето,
където погледът му търси път.

Лежи поетът, гордият войвода,
от кръв дими трева и канара.
В очите му душата на народа
гори като негаснеща зора..

Автор: Дмитро Павличко (Украйна)

***

Ботев е с мене

Да, Ботев е с мене
вървим и пеем в нивята.
В ливади трева до колене
ни мокри краката.

Косите ни вятър развява широко,
а нашата песен се носи високо-
лети под селата, горите люлее
и сякаш все пеят полята.

Орачи, копачи, овчари с пъстрите свирки
се спущат и слушат как пеем с Ботев.
От фабрики черни излизат
работници тъжно, безмерно
и с трепет под свода небесен
се спират и слушат до късно
любимата Ботева песен.
В гърдите им нещо се къса
и мъка клокочи и гняв и омраза!

А Ботев полята ми сочи и казва
- Народът ни тъне в мрак и робия,
но той ще напъне-
с плещи да счупи ярема!
И с нашите песни
по нашият път ще възема.

Децата ще раснат сираци,
но те ще пораснат, ще станат юнаци
и знаме ще веят в Балкана.

И майките дръзко ще викнат
- Кажете, къде са децата ни,
нашата правда и нашата младост,
нашата слънчева радост?

А ние ще бъдем с тях..
Друг път, когато заспивам-
той от вразите ме пази,
огън в сърцето ми сипва-
силно да любя и мразя!

После ме води в Балкана
сяда под буки вековни!
песен за Левски подхване-
пее зефирът бунтовни.

Полъх полека повява,
буйно поточе се плиска,
месец отново изгрява,
слизат звездите по-ниско.

Клони изправя гората,
слуша хайдушката песен.
Пролетно тръпне земята,
пъпи животът ни весел.

И чувам отрано в нивята
жътварските песни звънливи.
И виждам заводи в полята
навсякъде хора щастливи.

И винаги Ботев е с мене..
но вие недейте разбира,
че с Ботев сега се равнявам.
О, сили за туй не намирам!

АЗ ЗНАМЕТО БОТЕВО САМО РАЗВЯВАМ!

Автор: Иван Нивянин

Ето и една любопитна статия от "24 часа", излязла преди около два месеца.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2071668

[Laetitia]

Ботев е смел до безумие и гениален - и като борец за правда, и като поет. Огънят му се вижда в очите му дори от вехтите фотографии, не бих могла да си представя каква е била енергията на този човек при жив контакт.

@R.I.P., благодаря за статията, изключително любопитна е. Дано наистина се направят разкопки и да се установи дали главата на Ботев е погребана там.
Както и в статията е написано, Враца му го дължи заради това, че не е оказала подкрепа на шепата герои.
Неслучайно Ботев е казал, преминавайки през близкото село, откъдето е чакал помощ: "Борован спи и вечно ще спи".

Някои от най-любимите ми творби са на Ботев, но смятам, че това четиристишие е ненадминато. Наситено с такава емоционалност, напълно точно описва духа на Ботев.

"Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!"

[GA_ veliki]

Едно време ги учехме наизуст в училище и тези които не ги знаеха ги оставяха след училище докато не ги научат.

Вдигат те и започваш да рецитираш, даскала те прекъсва някъде и вдига друг да продължи от там където те е прекъснал

[hajitsu]

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев


Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!


Най-уникалното стихотворение на Ботев! Навремето с дядо ми (мир на праха му) рецитирахме това стихотворение и пеехме"Тих бял Дунав" с всички сили.

Абсолютно. Ботев е велик българин, не заслужава да съществува отборът, носещ и петнящ името му (същото се отнася и за Апостола).

[botevforever]

Абсолютно. Ботев е велик българин, не заслужава да съществува отборът, носещ и петнящ името му (същото се отнася и за Апостола).