джугашвили написа:pampi написа:Е го и тоя...

Тук иде реч за либерална икономика, основана на принципа на честната конкуренция, нещо дето е чуждо на вашите разбирания, товарищ!

Какво лошо има да прилагаме комунистическите идеи,похвати и опит в съвременните реалности?
Ето ви нещо, товарищ, та да се ограмотите:
"
Критика на историцизма. Карл ПопърИсторицизъм – тип изследване, което предполага закони в историята: детерминизъм; теологическа концепция. Карл Попър (1902-1994) отрича историцизма. Няма закони в историческото развитие, защото е под знака на свободата.
Попър разграничава три вида общество:
а) затворено общество:
– то е биологически организъм, тоест не се променя, застинало е, това общество е примитивно.
– това общество се подчинява на магически сили (табута). Законите имат ирационален характер.
– обществото има вертикална структура – йерархия
– колективизъм – доминиране на колегията. Индивидът се обезличава и е част от групата. Ако се опита да се различава, индивидът се изхвърля.
– общество на насилието. Проблемите се решават с насилие. Има еднопартийна система на управление – вождът управлява.
– няма свобода.
б) отворено общество:
соц. Механизъм – променя се постоянно.
– има закони;
– хоризонтална структура;
– индивидът тук е най-важен, неговото собствено мнение е важно;
– насилие – забранено е; дори не се пропагандира;
– има свобода на словото;
– плурализъм;
в) абстрактно общество – несъвършено отворено общество. Има бюрокрация, отчуждение (алиенация).
Попър формулира понятието демокрация. Казва, че не е важно кой управлява, защото управляващите посредствени, необразовани, а е важен контролът на обществото. Институциите за контрол са профсъюзите, опозицията. По думите му демокрацията е етикет, поставян към форма на управление, за описание на държава, където съществуващите институции дават възможност за смяна на правителството без насилие. Но както казва, „ако хората пожелаят да обърнат термина с главата надолу, те ще го направят, както стана с "народните републики" в средата на 20 век, когато демокрацията в тях означаваше просто "тирания".
Пише: "Нищета на историцизма", "Откритото общество и неговите врагове", "Откритата вселена", "Реализмът и целта на науката" и др. "Отвореното общество" е вид защита на демокрацията и опровергаване на марксизма, макар Попър да уважавал човека Маркс. "Нищетата на историцизма" пък е атака срещу мащабното планиране. Тези две книги му дават репутация на десен философ. Пасаж от "Отвореното общество" обаче опровергава поставения му етикет: „Ако желаем свободата да бъде запазена, трябва да поискаме политиката на неограничена икономическа свобода да бъде заменена с политика на определена икономическа интервенция от страна на държавата. Трябва да поискаме неограниченият капитализъм да отстъпи място на икономическия интервенционизъм."
В една от последните си книги, използвайки теория на вероятностите, той се заема с вечния въпрос за свободната воля – как можем да управляваме и да бъдем чувствителни в един свят, разделен между тиранията на детерминизма и лотарията на чистия шанс. Реабилитира Хегелова идея за историцизма на знанието. Научното познание е исторично, теориите са застинали готови резултати, като вкаменелости на реалността, те са подчинение на развитието и историчността на самия човек. Този историцизъм в теорията на познанието обяснява и невъзможността за изграждане на пълни и непротиворечиви формални системи, принадлежащи на Платоновия свят на вечните идеи."