Мнениеот puf-paf » 17 апр 2016 09:14
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бог. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязал, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най-тежките моменти, когато му е било изключително трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
– Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
– Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Щастливо роден съм, на тази земя
защото се боря, за кауза една
в черно и бяло, душата блести
за Локо от Пловдив ,отворих очи